Юлиан ПоповПреди време минах пред хотел "Радисън" в София. Вгледах се в цените на такситата пред хотела и с изненада видях, че са нормални. До неотдавна "Радисън" беше една от тези бандитски точки, където такситата дебнеха нищо неподозиращи граждани, обикновено чужденци, с цени от по 5-6 лева на километър.
Сега някой ги е прогонил и ги е заменил с нормалните евтини софийски таксита. Замислих се. И си помислих, че нещата в България вървят на добре. Кои неща, ще попитате. Ами малките неща. Когато слезеш на аерогарата в Букурещ, започваш битка и пазарлък с нагли таксиджии. Разбираш се за една сума. Пристигаш. Той иска друга. Тази тягостна картина вече я няма в България.
Аерогарата е прочистена, "Радисън" е прочистен
Да, знам за икономическата криза, за руския газ, за това, че правителството няма визия за бъдещето на България, че миналото правителство също нямаше, че магистрала "Тракия" не е довършена, че на страната й спряха акредитацията за емисиите, че Обама вече не е толкова популярен, че войната в Афганистан не върви добре. И много други глобални и велики работи не са както трябва. Но малките неща в България едно по едно си идват на мястото. Или се пооправят. А това са нещата, с които живеем.
Случва се немислимото -
колите започнаха да напускат тротоарите на София
Доскоро това беше уж непреодолима напаст. Но тя се оттегля. Министърът на регионалното развитие пък каза, че може и да махне билбордовете от магистралите. Няма по-голям знак за това, че сме в третия свят, от билбордовете. И няма да има по-очевиден знак, че се приближаваме към смисления свят, от тяхното изчезване.
Вчера ме подмина тих трамвай. Едва ли не като в Прага или Страсбург. Не ми се вярваше. Трамваите до неотдавна звучаха като счупени каруци, натоварени с празни кутии от бяло сирене за износ. Вече не. А билетите са станали електронни. Неусетно в София е пропълзяла половин революция на градския транспорт. Електронни билети означава управляемост на градския транспорт.
Дали някой го управлява не знам, но градският транспорт на София е вече с единия крак в XXI век. Има метро. Разстоянието, което навремето се минаваше за половин час в непоносими мъки по автобусите, сега се минава за 4 минути. Накрая на метрото има магазин. В него има всичко.
До него пък има магазин за замразено кисело мляко с плодове по избор. Наслада за тялото и душата. В Лондон също има само един такъв магазин. Поне по магазини за замразено кисело мляко и по брой плувни басейни София е надминала Лондон.
Има интернет навсякъде, всички имат мобилни телефони с камери и други дребни забавления. Кафенетата стават все по-привлекателни, ресторантите напълно са напуснали орбитата на "Балкантурист".
Почти навсякъде, ако поискаш вегетарианска храна, не те гледат като мошеник, а ти се радват, че имат решение за теб. Правителството не забрани пушенето, но ресторант "Крим" реши да го забрани на своята територия. Все повече офиси забраняват пушенето
по собствена инициатива.
Пешеходната зебра оживя
Колите макар и колебливо спират. Опитайте. Сложете крак на платното, погледнете шофьора в очите, раздвижете решително рамене и колата ще спре. Не е ли това знак именно за онази трансформация, за която ние винаги мрънкаме: "Ами то културата трябва да се промени." Ами ето, променя се. Да спреш кола на зебра не е битка, а култура.
Издателство "Сиела" издаде книга с индекс. Не знам дали сте забелязвали, но индексите бяха изчезнали от българските книги. Индексът за всяка академична или полуакадемична книга е задължителен. Книга без индекс е като държава с билбордове по магистралите. Онлайн изданията се усъвършенстват. Има кирилица за iPhone и Blackberry. Бербатов вкара гол. Хората се целуват.
Правят го вече за добър ден и довиждане по английски маниер - два пъти, вместо по френски – три пъти. В парка "Заимов" младо момиче кара виртуозно летни кънки по начин, който може да се види само в Хайд парк. В парка има и безплатен WiFi. Започнаха да санират цели сгради, не само отделни апартаменти. Това говори за кооперативност на кооперациите.
Или за някаква скрита заможност. Съседите боядисаха външната врата. Посадиха и цветя в двора. Заговори се за електрически автомобили. Министърът на икономиката говори английски. Появиха се велосипедни алеи. Планините са пълни с хора. Ходят. Преди 10 години планините бяха празни. Хората се бяха затворили вкъщи. Сега са навън.
Уличните кучета намаляха
Троянският манастир е претъпкан с хора. Идват да видят. Откак старият дебел игумен умря, манастирът се посъвзе. Не че е станал по-свят, ама така, станал е по-жив, по-чист. В Хасково редовно косят и поливат тревата в градските паркове. Появиха се български книги в превод на чужди езици. Не по линия на културния обмен, а защото издатели по света решиха да издадат български автори.
В Лондон поставиха "Римска баня". Поставиха я наистина, а не в рамките на българска културна седмица. Играха истински актьори. Извъртяха двайсетина представления. В Лондон се появи и български ресторант. Всеки българин вече е посетил поне Солун или Одрин.
Все по-малко жени си боядисват косите червени. Все по-малко мъже носят тенис чорапи. Сандалите намаляват. Пиронкова стигна до четвъртфиналите на Уимбълдън. В Созопол сложиха табелки на улиците. Ще махат бариерите пред посолствата. Приятел от Полша ми писа, че ми завижда, че сме имали такъв външен министър. Чул го в Брюксел.
Де да имали и те такъв. А полският външен министър е глобална фигура. Образователният министър унищожи ВАК. Това е като да махнеш колите от тротоарите – в категория "невъзможни неща". Говори се, че ще махнат и сергиите от площад "Славейков", чието място отдавна не е там. Защото България се напълни с книжарници. В книжарниците постоянно се представят нови книги.
Циганите си имат поне един депутат, малка крачка, но крачка. Появи се музей на модерното изкуство. Някой си го бил купил на жена си. Доскоро тези хора купуваха на жените си грозни коли. Мадона пя в София. Старозагорци си върнаха свестния директор на музея. "Атака" почти престана да се държи налудничаво. Спряха горските заменки. Вкараха няколко бандити в затвора, а акциите срещу тях имат творчески имена, което развлича хората. България се превръща в рай за пазаруване, има наистина всичко,
навсякъде дори се намира замразена баница
която е значително по-вкусна и не по-скъпа от непоносимо мазната домашна баница, към която бяхме привързани главно защото беше акт на независимост от заводския хляб. Из цялата страна никнат истински кина, в които можеш да ядеш пуканки в салона.
Има криза, светът отива на зле, цената на петрола е непредвидима, а Мексиканският залив се продъни. Хората са все по-недоволни и в коментарите под тази статия някои от тях ще ме обявят за луд. Малките неща обаче, нещата, с които живеем, едно по едно си идват на мястото. И животът става по-добър.
* Други коментари от Юлиан Попов може да намерите на блога му www.julianpopov.com>
От: http://dnevnik.bg/