Не се коси, туй що не расне

По столетна традиция червените хващат гората за самочувствие. Там се усещат най-добре. Потвърди се от буйните им изяви на Бузуджа и край Рилския манастир, където извозват симпатизанти и си повтарят обичайните догми за подхранване на залинялото себеуважнеие.

От балканския връх лидерът Станишев, чието лидерство се оспорва от доста негови съратници, открадна вазовия стих точно както партията открадна и ботевата „Дума“. „Не се гаси, туй що не гасне“, ревна той гороломно.

Абе, възрожденци, какво да ги правиш! Само дето не правят разлика между възраждане и „възродителен процес“.Както и между антифашизъм и престъпление в нарушение на международните конвенции.

Антифашизъм е да се бориш срещу фашистите, включително българските. А не да ръкопляскаш на Сталин, който след договора Молотов-Рибентроп през август 1939 г. обявява за свой приятел диктатора на братската (национал)социалстическа партия в Германия др. Хитлер с идеологическия артумент, че и там има държава на работниците и селяните. Пред втрещените работнически колективи, обучавани да мразят фашистите по време на войната в Испания, тръгват сталински партийни агитатори да проповядват внезапно бликналата червена любов към фашизма. Това трае близо две години докато Хитлер не изпреварва Сталин в плановете за завладяване на света и не го напада пръв. Тогава фашистите отново стават лоши и за българските папагали на сталинизма.

А военно престъпление, макар и срещу фашисти, е да избиваш целенасочено болни и ранени войници. Тъкмо този „подвиг“ извършват в санаториум за немски войници българските „народни борци“ в Жабокрек, където акцията беше почетена за пореден път от техните идеологичски приемници.

Избиването на спящи, болни и ранени воиници не може да бъде оправдано с „антифашизъм“. Защото е разновидност на фашизма по своята бруталност и незачитане не само на международните норми, но и на неписания кодекс на „юначеството“, известен все пак и по нашите земи от векове. И никави зверства на фашистите където и да било не са оправдание за гордост от „победа“ , като онази в Жабокрек. Но това на сталинистистите им е непосилно за проумяване, защото по манталитет са същите, като националсоциалистите.

Иля Еренбург, любимият публицист на Сталин, който не би написал инструкция до съветските войници без указание от вожда, е призовал от страниците на „Правда“ червеноармейците да си го върнат тъпкано на германските…жени. И те се залавят здраво да изпълнят инструкцията. По официални данни в окупираната от СССР част от Германия е имало два милиона и половина регистрирани изнасилвания. Било е толкова масово и катастрофално, че властите се принудили да заповядат улеснения за абортите. Познавам лично ( оживели, малолетни по онова време) жертви на тази съветска целенасочена политика.

Така че Станишев и компания продължават да си живеят в света на сталинизма. А уж били израстнали като европейци ( и час по час навикват от „европейски позиции“ несъгласните с тях)!

Ливадата на англичаните от прословутия анекдот за нейното вековно косене като обяснение за отличния й вид е непостижимо упражнение за местната червена столетна традиция. Тук „ не се коси, туй що не расне“. Избуява в мутирал вид буренът на сталинизма. Неговото монументално изражение си стърчи над София с оръжие в ръка за радост на т.н. антифашисти и на всички, които съзнателно или по неосмислена инерция от времето на неспирния възход по нанадолнището им помагат с безразличитето си към истината.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/