Свободата днес и тук 23 Септември 2021  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

22 авг 2010, 18:25, 244 прочитания Серефим Стойков: Полицейският архив беше важен коз за отварянето на архивите на ДС

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Христо Христов

Серафим Стойков е директор на дирекция "Информация и архив" в МВР през 1992 г. и в периода 1997-2001 г. Той е един от хората, които най-добре познават архива на бившата Държавна сигурност, архивар е в него и  преди промените. Като директор на "Информация и архив" води политика за отваряне на архива на ДС към обществото. При разгорещените политически спорове Стойков винаги е застъпвал тезата, че досиетата трябва да се разсекретят и това няма да навреди на обществото. Вътрешният министър Георги Петканов в кабинета на Сакскобургготски го уволнява, но съдът го възстановява, а впоследствие Стойков се пенсионира.

Малко известен факт е, че Серафим Стойков е експертът, който предлага полицейският архив в МВР да се прехвърли в държавния архив през 2006 г., когато се подготвя закона за досиетата. Едва преди десетина дни МВР предаде полицейския архив в Държавна агенция "Архиви". Това е поводът за разговора със Серафим Стойков.


Г-н Стойков, на 13 август тази година МВР обяви, че вече е предало на Държавна агенция "Архиви" т. нар. полицейски архив в по-голямата му част. Малцина обаче знаят, че вие имате основна роля тази разпоредба да попадне в закона за досиетата. Като участник в процеса бихте ли разказали как  през 2006 г. се стигна до въпроса за полицейските архиви от 1923-1944 г.?
Първо бих желал да отбележа, че комунистите винаги са знаели, че все някога архива на ДС ще бъде отворен за достъп на българските граждани, но от самото начало на промените тяхната цел е била отварянето на архива да се отлага колкото се може по-далеч във времето. А когато положението стане неизбежно отварянето да се  извърши по-половинчато.

През 2006 г., когато БСП видя, че се отива към отваряне на архивите на ДС, различни представители на партията публично заеха позиция за отваряне, която да не ги изправи срещу обществото, но реално съпротивата в БСП срещу започналия процес беше много голяма. Такова беше положението и в Парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, където по-голямата част от членовете на БСП в нея бяха заели деструктивна позиция.

Тогава обаче вътрешната комисия се ръководеше от един разумен човек – Николай Свинаров, който изигра много важна роля за преодоляване на съпротивата на БКП и приемането на закона за досиетата. Не знам кой му беше предложил, но той ме привлече в неговата експертна група при подготовката на закона за досиетата. Аз се съгласих да участвам, защото винаги съм бил за кардинално отваряне на този архив и споделих пред Свинаров, че всичко, което имам като опит ще го предложа, а те да преценят кое ще бъде полезно.

Как точно се стигна и до поставяне на въпроса за полицейските архиви опреди 9-ти септември?
Комунистите продължаваха да се опъват и да се пазарят, а когато политиците се пазарят е страшно. Тогава започнаха и подмятанията от страна на представители на БСП защо да се отварят само архивите на ДС, защо да не се отворят и архивите на царската Държавна сигурност. Аз винаги съм знаел, че полицейските архиви могат да бъдат златния ключ за склоняването на БСП да се разсекретят архивните на ДС. Те винаги са се страхували от това, знаейки каква информация се съдържа в архива на ДС. Беше много притеснително за тях.

Младен Червеняков (член на вътрешната комисия по това време, б.а.) беше един от откритите противници на широкото отваряне на архивите на ДС. Трябваше по някакъв начин да изиграем хората като него, за да се преодолее съпротивата им. И тогава през лятото на 2006 г. козът беше предаването на полицейските архиви. Казах на Свинаров, че сега е златният шанс да убеди представителите на БСП като им заяви: "Отваряме архивите на ДС, но отваряме и архива на полицията от преди 9-ти септември, като ще го предадем на държавния архив, за да удовлетворим желанието и на друга част от българските граждани и да се знае цялата истина". Тогава Младен Червеняков няма да има ход и да се пазари.

Защото пак ви казвам, че там вътре в комисията си беше един открит пазарлък. Когато Николай Свинаров чу моята идея само възкликна: "Смятам, че по този начин проблемът ще се изчисти". И така стана. Свинаров предложи този вариант, а Червеняков действително нямаше ход. По този начин се стигна до приемане на новия закон за досиетата, според който архивите на ДС се предаваха на независима комисия, а полицейските архиви в периода 1923 г. – 9 септември 1944 г. в Държавна агенция "Архиви".

Освен Николай Свинаров кои други политици в онзи период направиха възможно прокарването на закона за досиетата, по който днес се обявяват сътрудниците на ДС?
Основните двигатели за подготовката на закона и за неговото приемане бяха на първо място Свинаров, на второ място Касим Дал, зам.-председател на комисията и важна фигура в ДПС и на трето място Татяна Дончева, член на комисията от БСП. Те изиграха решителна роля, за да го има днес закона и тъй като истината в България често се замъглява този факт не бива да се забравя.

След приемането на закона през декември 2006 г. обаче МВР в продължение на три години не изпълни разпоредбата по предаването на полицейския архив на Държавна агенция "Архиви". По това време министри бяха Румен Петков и Михаил Миков от БСП. Защо това не стана?
И аз много често съм се питал, защо законът не беше изпълнен в тази му част и полицейският архив не беше предаден на държавните архиви. Мина толкова време, а това трябваше да стане в рамките на три месеца от приемането на закона, т. е. през март 2007 г.

Моето обяснение е, че държавните архиви никога не са имали физическата възможност за приемането на един такъв голям архив на МВР. С архива на МВР, включително с документите на ДС се правеше единствено и само политика в чисто български вариант. Спомняте си, че със закона за досиетата от 2001 г. беше предвидено в едногодишен срок архивите на ДС да се прехвърлят на тогавашното Главно управление на архивите към Министерския съвет, днешната Държавна агенция "Архиви", но това не стана. Държавните архиви и тогава нямаха възможност да приемат такъв огромен архивен масив. В България е така – приемат се едни срокове, но никой след това не гледа защо тези срокове не се изпълняват.

По това време управляваше правителство на СДС, но никой не направи така, че по-голямата част от архивите на ДС да станат публични. Как гледате на целия път, който беше извървян у нас по този проблем? Вие започнахте с това, че комунистите винаги са гледали да отложат отварянето на тези архиви, но имаше и други мнозинства – на СДС, след това на НДСВ и ДПС.
В интерес на истината през 1997 г. с приемането на първия закон за досиетата полицейският архив започна да се ползва на общо основание и този, който е имал интерес и е дошъл при нас е получавал исканите документи. По същото време и архивът на ДС стана достъпен за граждани и изследователи. Вие сам знаете това, тъй като тогава проучвахме материалите на ДС за убийството на писателя Георги Марков. С достъпа не е имало никакви проблеми.

Пречката за по-цялостното им отваряне, както преди малко посочих, се състоеше в липсата на необходимите архивохранилища в държавните архиви за поемането на толкова големи по обем архивни документи. Още на времето съм предлагал на ръководството на държавните архиви да им изготвим копия на нашите описи и гражданите, на които им е по-трудно да четат при нас, а и някои от тях се съмняват в системата на МВР, да ползват архивните документи при тях, в техните читални. Но и това не се реализира, защото не е толкова лесно. Да се дават интервюта, да се говори ей така, да се правят политически спекулации е лесно, но на практика предприемането на една такава стъпка е страшно трудно.

Тук бих желал да припомня, че процесът на отварянето на архивите в МВР, започнал през 1997 г., беше спрян при правителството на Симеон Сакскобургготски. Царското управление направи най-голямата беля, защото отмени закона и закри комисията "Андреев". Това беше изключително грозен политически акт, но никой не го осъжда, а трябва да бъде осъден. Ще спомена, че преди да се стигне до отмяната на закона целта беше да се ликвидира комисията, председателствана от Методи Андреев.

Председател на Парламентарната комисия по вътрешна сигурност по това време беше депутатът от НДСВ и зам.-председател на парламентарната група на царската пария Владимир Дончев. Тогава беше създадена една конспиративна група, като интригата в началото беше да се удари комисията по досиетата по някакъв начин без да се отхвърля закона. Знам това, защото мен също ме включиха в групата, за да се подготвят законодателни промени, с които се ликвидира комисията "Андреев". Но впоследствие стана така, че и самият закон за досиетата беше отменен. В основата на това стоеше тогавашният министър на вътрешните работи Георги Петканов, който спря да работи с комисията по досиетата още преди да бъде закрита.

Бихте ли каза най-общо какви материали съдържа полицейския архив?
Полицейският архив е изцяло централизиран и се намира в София. В провинцията нямаме полицейски архиви. Той обхваща периода 1923 г. – 9 септември 1944 г. Съдържа изключително интересни документи. Трябва да се каже, че в революционните дни преди 9-ти септември полицията си е "свършила" работата – има изчезнали картотеки и документи. Запазените документи са свързани с дейността на БКП, на другите политически партии. Тук са документите на т. нар. "народен съд", документите от военно-полевите съдилища и особено документи на младежките организации "Отец Паисий", "Бранник" и други. Да не забравяме и ВМРО.

Кои отделни документи са останали в съзнанието ви?
Има една много интересна разработка по т. нар. "македонски въпрос", протоколи за разпити, ако не се лъжа тя касаеше и дейността на Павел Шатев (революционер, деец на ВМРО, един от солунските атентатори, б.а.). Съдебният процес срещу Никола Вапцаров също е един от ценните за историята архиви. Преди 10 ноември 1989 г. материалите за него се съхраняваха в специална каса в архива на МВР. Там беше и разработката на ДС срещу Иван-Асен Георгиев, осъден на смърт през 1963 г. за шпионаж в полза на САЩ. В същата каса се съхраняваха и някои други разработки. Никой нямаше достъп до тях.

Гражданите не знаят факта, че ползването на полицейския архив ставаше единствено и само с разрешение на отдел "Деловодство" на ЦК на БКП. МВР само стопанисваше физически архива. Вие добре знаете, че през 60-те години една голяма група от писатели, сред които Николай Хайтов, Антон Дончев, Серафим Северняк и Георги Марков са били допуснати именно от отдел "Деловодство" на ЦК да ползват определени архиви отпреди 9-ти септември, за да напишат литературни произведения. И до днес в архива на МВР се пазят личните им читателски дела и в тях може да се види кой писател какви материали е чел.

Георги Марков например е чел разпитите, извършвани от Никола Гешев на комунистически функционери като Адалберт Антонов - Малчика и други за написване на пиесата "Комунисти", която поради неудобните истини в архивите така и не е допусната от комунистите до сцена при честването на 25-годишнина от 9 септември през 1969 г.

Излиза, че по времето на комунизма висшето ръководство на БКП е било доста ревниво към полицейските архиви.
Да, ревниво и то с основание, защото са знаели какви са ги вършили преди 9-ти септември и че в техните среди е имало изключително голям брой агент-провокатори, така ги те наричаха. Подобно положение беше много опасно за партията и затова те толкова ревниво се отнасяха към ползването на архивните полицейски документи. На един по-късен етап върхушката в БКП използваше архива за разчистване на сметки помежду си.

Много хора държаха за гушите с информация от миналото за тях или за техни близки и роднини. Затова този архив беше страшен. Мисля, че един от последните големи фигури в Политбюро, който беше отстранен от Живков чрез този способ беше Чудомир Александров, за когото уж чак в последните години на комунизма беше изведнъж намерена компрометираща информация за рода на съпругата му.

Имаше експерти в архивния отдел, изключително доверени хора – повечето деца на партизани и ятаци или съпруги и съпрузи на такива, които съзнателно търсеха информация за лицата по върховете на властта.

Това вероятно се е превърнало в практика по времето на Тодор Живков?
Да, по негово време. И подобна информация се съхраняваше от началника на отдела.

Имате предвид ген. Нанка Серкеджиева?
Да, нея. И от време на време при определени условия и необходимост тази информация се предоставяше на Главния. Мнозина смятат, че това е причината тя да получи генералско звание и да е толкова близка на първия секретар на партията.

Вие сте работил в архива на МВР и преди промените. Бихте ли казали дали полицейският архив е бил прочистван след 9 септември 1944 г., защото има много митове около него?
Прочистван е и целта е била да се заличат определени документи, които биха компрометирали биографиите на новите управляващи от БКП. Комунистите няма да останат много удовлетворени, че сега ще има един по-открит достъп до документите на полицията отпреди 9-ти септември.

Могат да се случат много инфекции в политически смисъл и много политически биографии на хора от средите на БКП могат да получат доста интересни трансформации. Защото не е тайна, че полицията начело с Никола Гешев е работила много сериозно в средите на БКП и БЗНС, вербуван е много народ. И сега в полицейския архив съществуват списъци на агенти на Гешев с псевдоними, те са много интересни, защото са специфични буквени инициали, които никога не са били разкрити, въпреки 45-годишното управление на БКП.

Малко известен факт е, че Гешев е вербувал почти целия Окръжен комитет на БКП в Русе и след 9-ти септември там партията има много проблеми. Интересното е, че в полицейския архив се пази и личното кадрово дело на самия Никола Гешев, както и на другите полицейски служители преди 9-ти септември. Между другото шестаците от Шесто управление на ДС дълги години тарашиха тези дела лист по лист.

По-важното е обаче, че тези документи са съхранени и че този архив е много добре организиран и може лесно да бъде ползван от журналисти, граждани, историци. По начало българската история в определени периоди е много фалшива и аз съм убеден, че полицейските архиви непременно ще помогнат за изчистването на някои исторически фалшификации. На младите хора трябва да се предостави истината и само истината.

Как оценявате факта, че едва при министър Цветан Цветанов полицейският архив беше прехвърлен в по-голямата си част в Държавна агенция "Архиви"?
Моята оценка е малко по-различна. Няма място за героизиране на сегашното ръководство на МВР и на управляващата в момента политическа сила ГЕРБ. В България трябва да се научим да спазваме и да изпълняваме законите. Законът е приет, сроковете са изтекли преди повече от три години, но сегашното ръководство на МВР няма друг ход освен да изпълни разпоредбите на закона.

През последните три години комисията по досиетата освети агентурата на ДС в много държавни институции и обществени сфери като БАН, медиите, различни държавни агенции. Как гледате на този процес?
Позицията ми винаги е била, че това е полезно. Че ще се намерят хора, които ще кажат, че процесът е закъснял, е нещо нормално. Трябва обаче да не се забравя, че промените в България стават винаги бавно и постепенно, а съпротивата срещу отварянето на досиетата беше голяма и добре организирана.

В дъното на забавянето на този процес винаги са стоели комунистите. На 10 ноември 1989 г. те много добре са знаели, че ако информацията в архивите на ДС стане публично достояние техният авторитет като политическа партия драстично ще намалее.

Кой спечели битката за отваряне на архивите на ДС, комунистите или обществото?
Обществото, разбира се. Комунистите са имали само временни успехи за отлагане на този проблем във времето. В крайна сметка обществото спечели много от отварянето на досиетата.
 

От: http://www.capital.bg/


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional