Законът "Петканов" пое към Страсбург

Павлина Желева

На петата година откакто започна да действа Зaконът за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (по-известен с името на автора си Георги Петканов), срещу него се задава вълна от дела в Европейския съд за правата на човека. За първите жалби до Страсбург съобщи адвокат Михаил Екимджиев пред "Дневник". Всички, подали жалби, се оплакват от мерките, налагани по закона "Петканов" - запори и възбрани за неопределен период от време на цялото им имущество, това на близките им и на свързани с тях фирми, както и от нуждата да се доказват доходи и произход на имоти за 25 години назад.

За частната собственост и житейската логика

"Има много случаи, по които работим - например на човек, обвинен, че е извършил престъпление през 2005 г., е конфискувано цялото имущество, придобито през последните 25 години, въпреки че очевидно не може нещо, купено през 1985 г., да е придобито със средства от престъпна дейност, осъществена през 2005 г.", разказа адвокат Екимджиев. Той определя като скандален случая с бившата жена на Йордан Стоянов - единия от братята Дамбовци, обвинени за членове на престъпната група "Октопод", ръководена според МВР и прокуратурата от Алексей Петров.

Жената се е развела с Йордан Стоянов през 1993 г. "Стоянов има обвинение за престъпления, извършени от 1997 г. до 2010 г., но въпреки това комисията "Кушлев" запорира и имоти на жената, с която се е разделил три години преди инкриминирания период", обясни юристът.

Екимджиев определя закона "Пеканов" като "недомислен и пълен с правни, логически и житейски абсурди". "Той се прилага все по-масово и нанася все по-големи поражения върху частната собственост, а тя е гарантирана и от конституцията, и от Европейската конвенция за правата на човека", обяснява Екимджиев.

Откакто действа, комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (известна като "Кушлев") е блокирала имоти за над 597 млн. лв. Само от началото на тази година са наложени запори за 187 млн. лв. Мерките са по 442 дела, но засегнатите от тях са в пъти повече. За сравнение - окончателно влезли в сила са 7 решения за конфискация за около 2 млн. лв., а по останалите 6 дела, които са приключили и на втора инстанция, претенциите на комисията са отхвърлени. Тоест от всички запорирани до момента активи само за около 0.35% е доказано, че са придобити от престъпна дейност, и са отнети в полза на държавата.

От доклада на ведомството за 2009 г. става ясно, че две трети от блокираното имущество не е лично на обвинените за престъпления, а на техни близки или на контролирани от тях фирми.

Правозащитници изтъкват проблемите в закона още от приемането му през 2005 г. Един от тях е тежестта на доказване - приема се, че си виновен и сам трябва да доказваш, че през последните 25 години си придобил всичко законно. Според адвокат Екимджиев това е абсурдно, тъй като до приемането на закона не е имало задължение да се пазят документи, удостоверяващи доходи за повече от 5 години назад.

"И данъчните декларации, и всички счетоводни документи се пазят максимум 5 години. След това всички хора, при условие че нямат задължение да пазят тази бумащина, я изхвърлят. Никой не е подозирал, че след като държавата не го е задължавала, е трябвало да пази всеки документ за това какви пари е получил. Парадокс е, че държавните учреждения също не са длъжни да съхраняват такава документация", обясни юристът.

Братята Дамбовци - от "Октопод" до европейския съд

Към съда в Страсбург са се обърнали и обвинените за членове на престъпната група "Октопод" Пламен и Йордан Стоянови - Дамбовците.

"Жалбата в Страсбург не е реванш, а за да може българското законодателство най-накрая да се синхронизира с европейското, за да не се случва на никого повече това, което стана с мен, семейството ми и бизнеса ми", каза пред "Дневник" Пламен Стоянов. По данни на комисията "Кушлев" в момента е блокирано негово имущество за над 32 млн. лв.

Брат му Йордан Стоянов има запори за над 500 хил. лв. Стоянов обаче твърди, че са блокирани инвестиции за 300 - 400 млн. лв. Той цитира десетки проекти, един от които е изграждане на завод за преработка на бяла и черна техника и електрическо и електронно оборудване.

"Ние вегетираме, проектите ни се спъват, не можем да използваме сериозен ресурс, защото макар да работим с различни финансиращи институции, трябва да се предостави по 10-20% самофинансиране", каза Стоянов. Той ще претендира за обезщетение от държавата за всички вреди и загуби, които е претърпял от забавянето на проектите си.

"Законът е опасна играчка. С него всеки български гражданин по всяко време може да бъде хванат за ухото. Имам чувството, че у нас законите се коват от работническо-селски колективи, но и навън вече го разбират и се надявам Европейската комисия, съдът в Страсбург и Венецианската комисия да го коригират", каза Стоянов. Той обясни, че е решил да заведе дело в Страсбург още в деня на ареста си заради отношението на полицията (виж карето).

Според оценките на комисията "Кушлев" рекордьор с най-голям запор е бизнесменът с интереси в енергетиката Христо Ковачки. Заради обвинение за укриване на 16 млн. лв. ДДС е блокирано имущество на Ковачки за 156 млн. лв. На въпрос ще заведе ли Ковачки дело в Страсбург адвокатът му Ина Лулчева заяви: "До момента нямаме категорично решение, но, разбира се, ще защитим правата му по всички възможни начини."

Може ли един запор да стои 15 години

Законът "Петканов" предвижда, че е достатъчно на някого да бъде повдигнато обвинение за едно от близо тридесет престъпления (убийство, подкуп, измама, участие в организирана престъпна група и др.), за да започне срещу него проверка на имуществото му за 25 години назад. Ако се установи повече от 60 хил. лв. разлика между активите и законните доходи, комисията "Кушлев" иска от съда да наложи запори и възбрани.

Практиката показва, че магистратите уважават 97% от исканията. Наложените мерки могат да се обжалват, но досега не е огласяван случай на свалени запори. Тогава започва голямото чакане - срещу обвиняемия да започне дело и да приключи с влязла в сила осъдителна присъда. Едва след това комисията "Кушлев" в едномесечен срок трябва да внесе искане в съда за конфискация на имотите. Наказателните дела обаче се точат с години по инстанциите, а запорите на имуществото си стоят.

Според адвокат Екимджиев на практика имуществото може да остане блокирано чак докато изтече давността за преследване на престъплението. В случая на Пламен Стоянов например - 15 години. "Лоша практика на прокуратурата е да се образуват дела, за които изначално е ясно, че нищо няма да се получи и няма да има осъдени. Те не се вкарват в съда, за да не се стигне до оправдателни присъди, не се и прекратяват, защото това би дало възможност на лицата, срещу които са образувани, да водят дела по Закона за отговорността на държавата. И висят като рекетьорска заплаха", твърди Екимджиев.

И допълва: "През тези години цялото ви имущество и на вашите близки и контрагенти ще бъде блокирано, без да имате възможност да се защитите срещу този произвол. Това е големият етичен и правен парадокс на закона, който обещава да произведе стотици поводи за осъждане на държавата в Страсбург. При това осъждане за страшно много пари, тъй като обезпечените имоти често пъти са за стотици хиляди или милиони левове", казва адвокатът.

А с последните поправки в Наказателно-процесуалния кодекс от пролетта, които премахнаха възможността обвиняем за тежко престъпление сам да поиска делото му да влезе в съда след две години разследване, ситуацията със сигурност ще се утежни допълнително.

Разходи vs резултати Справка на Института за пазарна икономика за бюджета на комисията "Кушлев" показва, че за дейността си тя изразходва средно по около 7 млн. лв. на година (за 2010 г. са определени 5 млн.). Отнетото имущество, за което е отсъдено в полза на комисията в периода 2006 - 2009 г., е около 2 млн. лв. Тоест комисията не покрива адекватно разходите си и резултатите от дейността й не оправдават вложенията от страна на държавата, т.е. на данъкоплатците, е изводът на ИПИ.

"За пред камери"

Това е разказът на 22-годишния Веселин Стоянов - син на Йордан Стоянов от първия му брак, за специализираната полицейска операция "Октопод". Той говори само за събитията, на които е бил очевидец.

Думите му са част от жалбата на неговия баща и на чичо му и на фирмите им до съда в Страсбург. Освен от запорите на имуществото им Пламен и Йордан Стоянови се оплакват и от унизително отношение от страна на полицията, от безпричинно нахлуване в домовете им през нощта с насочени към тях оръжия и без тежко въоръжените и маскирани мъже да се легитимират.

"Живея с баща ми, жена му и двете ми сестри. През нощта на 9 срещу 10 февруари 2010 г. се събудих от някакъв шум към 5.30 ч. Станах и отидох до вратата на стаята ми.

Когато я отворих, пред мен стояха около 15 маскирани и тежко въоръжени мъже, които бяха насочили към мен силни фенери и автомати. Изкрещяха "Лягай на земята!" и след като го направих, ми казаха да пълзя до всекидневната на същия етаж и да покажа откъде се святка лампата.

Когато си вдигнах ръката, за да посоча къде е прекъсвачът, единият от мъжете ме изрита и ми каза да не мърдам. Оставиха ме да лежа на пода по бельо и с белезници.

В първия момент помислих, че искат да навредят на баща ми или на мен - не повярвах, че са полицаи, никой не ми се представи, нито ми показа служебна карта. Притесних се за двете ми сестри, които също бяха в къщата и са само на 4 и на 2 години.

В дома ни имаше поне 20-30 маскирани и въоръжени мъже. Държаха ме на земята по бельо и дори отвориха терасата и един от прозорците. Белезниците ми бяха много стегнати.

След около 20 минути претърсване на моя етаж ме попитаха какви дрехи да ми дадат от спалнята. Попитах ги къде ще ходим, за да знам какви дрехи да поискам, защото навън беше много студено  - минус 10 - минус 15 градуса, а един от тях ми отговори "За пред камери". Донесоха ми тениска и дънки, от дънките ми извадиха пари и един телефон, които оставиха на един рафт.

След това качиха баща ми Йордан при мен - на втория етаж, а мен свалиха на първия. Поставиха ме да седна на един стол в средата на хола, към мен бяха насочени няколко автомата - пазеха ме 4-5 човека...

Около 6.30 ч. свалиха баща ми при мен. Двамата стояхме с белезници, не ни позволяваха да говорим помежду си... По-късно ни изведоха навън, за да отворим колите. Излязохме и баща ми се развика, че са ме извели така леко облечен навън. Трима въоръжени мъже ме придружиха до стаята ми, за да се преоблека...

Около обяд отведоха баща ми с белезници, без да ни кажат къде го водят или дали го обвиняват в нещо."

Съпругата на Пламен Стоянов - Петранка Стоянова, описва събитията по следния начин:

"На 9 срещу 10 февруари 2010 г. се намирах в дома си в кв. Кремиковци. В апартамента бяхме аз, съпругът ми Пламен и синът ми Пламен Стоянов-младши, на 11 години. Аз и синът ми Пламен спяхме заедно в спалнята на светната нощна лампа, защото той беше болен. Съпругът ми спеше сам в хола.

Събудих се (не съм сигурна колко беше часът, но беше нощ и тъмно) от усещането, че в стаята има някой. Срещу себе си видях двама маскирани мъже с насочени срещу мен автомати. Започнах да крещя.

Помислих, че някой е влязъл през прозореца (живеем на първия етаж) и иска да ни отвлече или да ни ограби. Мъжете също започнаха да крещят "Полиция! Полиция!" Не ми се представиха, нито ми показаха служебни карти - не им повярвах, че са полицаи, смятах, че някой иска да ни стори нещо лошо.

Казаха ми да събудя детето - то спеше дълбоко, защото беше болно и с температура, и да се облека. Чувах, че в дома ни има още хора. Станах от леглото и си сложих халат. Чувах викове да не затварям вратата на спалнята, докато се обличам.

Излязох от спалнята, облечена с халат, след мен вървеше синът ми, който беше в шок от случващото се. В хола на апартамента видях още много маскирани хора, които се разхождаха из дома ми, но не видях мъжа ми, помислих, че нещо лошо му се е случило.

Реших, че мъжът ми е убит или отвлечен, защото знам, че при отвличания похитителите са маскирани. Изпаднах в истерия и отново започнах да крещя: "Къде е мъжът ми? Какво сте направили на мъжа ми?".

Маскираните хора на свой ред започнаха да ми крещят да се успокоя и че мъжът ми е навън. След десетина минути доведоха мъжа ми, облечен по гащета и тениска, а заедно с него влязоха и трима цивилни. Мъжът ми започна да ме успокоява, че е добре и нищо лошо не му се е случило. В дома ни, който се състои от две спални и хол и е с обща площ 75 кв.м, имаше поне 20 - 25 маскирани човека и няколко цивилни.

Помолих да заведа сина ни в стаята му - разрешиха ми. Започнаха да ни крещят: "Всичко на масата - бижута, телефони, лични карти!". Личната карта на мъжа ми беше навън в колата му.

Отидох да я взема, като с мен тръгнаха десетина маскирани мъже и един цивилен. В паниката и шока си обърках колите и влязох в моята. Цивилният измъкна от ръцете ми документите на колата и започна да ми крещи: "Какво е това, какво е това?". Взе ми документите и ги внесе в къщи.

Когато влязохме обратно у дома, поисках да си направя кафе, защото имам много ниско кръвно налягане и беше започнало да ми прилошава. Всички започнаха да ми крещят да не мърдам и да не пипам нищо.

Трябваше да стоя на едно място, а мен и мъжа ми ни пазеха хора с насочени срещу нас автомати. Извадиха моите, подарени ми от мъжа ми, бижута, неговите часовници и ги сложиха на масата, след което започнаха да ги снимат. Снимаха всичко у дома - шкафа ни с обувки, дрехите в гардероба, чекмеджетата, включително едно, където си държим ключовете - заснеха всичките ни лични вещи.

Отваряха и проверяваха целия ни апартамент. Преровиха и двете ни коли, които бяха спрени пред дома ни.

През цялото време мъжът ми ги питаше какво става, в какво го обвиняват, искаше им документи или заповед за обиск, отказваха да му представят каквото и да е. Казваха, че е специализирана акция и не са длъжни да ни представят каквото и да е.

Единият от цивилните мъже непрекъснато се обаждаше по телефона, за да пита какво да правят, както и на него му се обаждаха, и от разговора ставаше ясно, че му се дават нареждания какви да са действията на хората у дома.

Около 7.10 ч. телефонът ми започна да звъни - беше майка ми. Помолих да вдигна телефона или да ми разрешат да й се обадя, защото майка ми е болна жена, с висока кръвна захар. Не ми разрешиха.

Към 8.10 ч. казах на сина ми да се приготвя за училище. Попитах дали може да пратя детето на училище, не ми обърнаха никакво внимание. Детето се приготви и му казах да тръгва.

Адвокатите на мъжа ми пристигнаха около 9.30-10 ч. В началото присъстващите у дома отказваха да ги пуснат, но след спор с мъжа ми и след като той каза, че няма да подпише никакви протоколи без адвокатите си, адв. Рангелов и адв. Милкова бяха допуснати у дома.

След около час ми казаха да дам топли дрехи на мъжа ми, за да се облече, защото можело да се забави. Отново започнах да ги питам какво става, исках да ми обяснят, но никой не ми обърна внимание.

Адвокатите ми казаха, че по всички медии се говори само за мъжа ми. Телефонът ми не спираше да звъни...

Следващите нощи синът ми отказваше да спи. Искаше да стои буден и да ме пази. През нощта спеше на пресекулки, през деня заспиваше понякога, но го правеше легнал под леглото си...

Синът ми отказваше и не посети училище следващите десет дни, докато баща му не се прибра у дома и не го застави да се върне на училище. Оттогава отказва да контактува с връстниците си във и извън училище.

В деня, в който пуснаха съпруга ми от ареста, в офиса му правеха обиск за трети път, който се предаваше по всички телевизии. Синът ми се изплаши, помисли, че отново ще дойдат при нас.

Беше късно през нощта, но той ми каза да напуснем дома си и да отидем в съседи. Прекарахме нощта при съседи."
 

От: http://dnevnik.bg/