Да си спомним за Сашо Божков

Мина вече година, откакто Сашо Божков не е между нас. Дано да е достатъчно времето, в което не звучи неговата “Музика за душата”, за да осъзнаем кого сме изгубили и колко дълбоко осезаема е неговата липса.

Защото Сашо беше от рядката порода на онези, които не падат духом – и които надмогват убогите реалности със смях и артистизъм – без да запазят капчица злоба в сърцата си, колкото и жестоко да са били уязвени, колкото и безпощадно да са били предавани от своите ближни.

А много злоба понесе той приживе на широкия свой гръб - и не един и двама от най-близките го предадоха. Той не само понесе всичко това, достатъчно да скърши вярата в човека и човешкото – но и ни показа как трябва да понасяме бездарното ежедневие, как трябва да надмогваме себе си в него, как достойнството на човека може да бъде защитено в най-трудните възможни условия, да бъде неуязвимо.

Дали научихме този урок? Струва ми се, че не. И затова е важно да си спомним за него сега – когато именно душата – и духовността в думите и делата ни е нужна повече от всичко.