Замлъкна завинаги червен обвинител на Първанов

 

 

Божинов напусна през 2009 г.не само ръководството , но и самата БСП, основавайки партия “Българската левица“. През февруари 2010 г. той разказа пред медиите за вдигане на капитала на фирмата зад гърба на шофьорите в таксиментровата компания. Алексей Петров го повикал и го накарал да се оттегли от управлението, каза той пред БНТ.

 

Пред Дарик той поясни: „Когато имахме такива противоречия с Алексей Петров за такситата, тогавашният секретар на партията Васил Калинов ме извика и каза: „Илия, не се занимавай с тази работа. Другарят Първанов, той тогава още не беше президент, а беше ръководител на БСП, е обещал да го подкрепяме и не трябва ние да се замесваме в тази работа“.

 

Както коментирах тогава, по повод на „похлупената“ от медиите доста сензационна новина на Божинов, възникна въпросът: ако Първанов е бил в състояние да рекетира бизнеса по този начин като соцлидер в опозиция, на какво ли е способен от позицията на президент?

 

Междувременно написах книгата „Президент на РъБъ“, в която (освен , че цитирах Божинов) посочвам още много от онова, на което Първанов е способен. Но вече трети месец въпросите от тази книга се натъкват да дружно политическо мълчание.

За Божинов то вече е вечно.

 

За протокола: вторият проговорил висш представител на левицата е Красимир Премянов. Бившият шеф на парламентарната група на управляващите от времето на Виденов декларира пред мен, че през юли 2003 г. е виждал „оперативно интересния“ Младен Михалев-Маджо на рождения ден на висшия соцфункционер Евгений Узунов в сградата на Интерпред в София. Самият Узунов пък потвърди пред сайта Bnews, че Първанов е бил там негов гост.

 

Посочвам тези факти, защото се съмнявам, че ще бъдат припомнени във връзка с внезапната кончина на младия Божинов (само на 54 г.) – споменаването на Първанов у нас е забрането дори и посмъртно.