Петя Владимирова"... Аз смятам, че Народното събрание трябва много бързо да предприеме действия за реална реформа в съдебната система. Това не може да продължава. Това е безобразие и потъпкване на основни права на българските граждани, когато се стараем - както правоохранителната система, така и прокуратурата - да противодействаме на организираната престъпност, за да може да се създадат едни нормални общочовешки правила на функциониране на едно гражданско общество."
Този призив към Народното събрание за "реална реформа" на съдебната система е изразен за пореден път от вътрешния министър Цветан Цветанов на 3 август. Възмущението беше очаквано: Апелативният съд в София току-що беше освободил от ареста четирима от петимата задържани в операция "Килърите" за убийството Юри Галев.
По повод на операцията беше свикана пресконференция с участието и на премиера Борисов, на която доказателствата за поръчителя, организатора и извършителя бяха определени като безспорни. Същия ден бяха променени от софийския съд в парична гаранция и арестите по операцията "Всичко коз" за източване на ДДС.
Към днешна дата трима от "килърите" са отново в килиите, но с обвинения за престъпления, извършени в Плевен (стрелбата срещу Балбузанов-Куката през ноември 2009 г.) и в Шумен (за убийството на шуменския бизнесмен Румен Рачев през юли 2009).
Законността на ареста на извършителя - Георги Петков-Дачи, беше потвърдена от Плевенския окръжен съд, а шуменските съдии потвърдиха и задържането на Янко Попов-Туци и на Васил Костов-Кеца. След което иде ред да си кажат окончателната дума апелативните инстанции във Велико Търново (за Плевен) и Варна (за Шумен).
"Държавен ресурс отива напразно", заявява главният секретар на МВР Калин Георгиев на 11 август, след като плевенският съд задържа Дачи. "Държавата харчи пари заради трите съдийки (състава на Софийския апелативен съд, който на 3 август промени мярката на тримата "килъри"), коментира вътрешният министър във вторник сред новия арест на Туци и Кеца.
И продължава: "Те с решението си нанесоха щети (...) А ние с прокуратурата искахме от българския съд просто да ни даде възможност да продължим нашето разследване, но нямаше как да го информираме (съда - бел. ред.) за всички обстоятелства, защото щяхме да попречим на операции като тази, която тече по убийството на Румен Рачев."
Подмяна на целите на наказателния процес
Това изявление на министъра заедно с тревогата на главния секретар, че "държавен ресурс отива напразно" - заради повторно задържане (но за съвсем други престъпления на пуснатите от "трите съдийки" обвиняеми), заслужават специално внимание. Интересно - щом като "нямаше как да информираме съда" (?!), има ли как да искаме от него решение, което да се основава и на онова, за което не сме го информирали!
А как така "държавен ресурс отива напразно", доколкото трябва да бъде разследвано всяко престъпление, както предписва законът, а не само онова, заради което се прави конкретен арест? По тази логика изниква въпросът: ако "трите съдийки" не бяха пуснали "килърите" за липса на годни доказателства по конкретните обвинения, щеше ли МВР да се захване с другите им престъпления?
И защо престъпленията в Плевен и Шумен, извършени през 2009 г., се вадят чак сега от папките - за да обезпечат оставането на "килърите" в ареста? И има ли впрочем други техни престъпления, известни на МВР, които могат да си останат покрити с пепелта на забравата?
(На онази пресконференция с премиера след операция "Килърите" въпросният Туци не беше изобщо свързван с убийството на Рачев. Днес се твърди, че той е укривал убийците на бизнесмена в планинска хижа и сега там - след цяла година - започна търсене на следи от тях. Междувременно точно представители на МВР охлаждат очакванията за разплитане на престъпната мрежа, съобщавайки на медиите предположенията си, че убийците са ликвидирани.)
Изявленията на най-отговорните лица, оценките им на съдебните актове и най-вече действията на криминалистите с недопустимо за най-тежките престъпления закъснение очертават арестите като самоцел, която трябва да потвърди състоятелността на шумно огласяваните полицейски операции.
Реформата като търсене на правилните съдии
Взирам се обширно в тези изявления и оценки, за да отгатна визията за съдебна реформа, за която е призовавано Народното събрание. А се налага гадаене, защото от ГЕРБ досега не са изяснили какво имат предвид, когато говорят за съдебна реформа.
Ясно е само, че нямат предвид повишаване на професионалните умения на полицията да събира годни доказателствата, въпреки че такава препоръка фигурира в юлския доклад на ЕК, който иначе беше оценен като много похвален за МВР. А и в предизборната програма на ГЕРБ имаше ангажимент за "усъвършенстване на агентурно-оперативната дейност на полицията".
Ясно е също, че нямат предвид и прокуратурата да влезе най-сетне в ролята, която законът и конституцията са й възложили, а именно да ръководи събирането на прословутите доказателства. Последната илюстрация на обърнатите наопаки отношения на полицията и обвинителната институция дойде от окръжния прокурор на Силистра, който сложи пръст в раната, изричайки на глас онова, което всички виждат, но за което "господарят на процеса" мълчи: че МВР е иззело ролята на прокуратурата, обявявайки кой за какво ще бъде обвинен и какви доказателства са събрани. Часове по-късно пак министърът обяви, че "недоразумението е изгладено".
Така съдебната реформа според представата на ГЕРБ се очертава като доста елементарна: да се намерят съдиите, които ще приемат доказателствата такива, каквито вече ги е обявило МВР, без да се вторачват в годността им по смисъла на закона.
За такава цел обаче е необходим нов Висш съдебен съвет - органът, който назначава, повишава, понижава и освобождава магистратите. Сегашният е формиран от тройната коалиция, както напомни неотдавна премиерът Борисов. Ако бъде създаден от ГЕРБ и "Атака",
съдебната реформа ще се изчерпи с подмяната на членовете на ВСС
Два пъти досега ВСС е разпускан предсрочно, вторият - през 1998 г. след създаване на апелативните съдилища и прокуратури с аргумента, че новосъздадените структури трябва да излъчат свои представители в съвета. Тогава Конституционният съд благослови смяната на ВСС. Сега, ако бъдат създадени новите специализирани съдилища и прокуратури, какъвто проект вече е написан, аналогичното основание за разпускане на ВСС и за избиране на нов ще е налице.
Но защо тогава ГЕРБ се бави и - по думите на зам.-председателя на НС Анастас Анастасов пред в. "Капитал" - "предложенията търпят непрекъсната промяна"?
Премълчаваното желание на ГЕРБ
Предполагаемата (с огромна доза основателност) причина е желанието на управляващите първо да сменят ВСС, а след това новият съвет да избере подходящите съдии и прокурори за планираните спецсъдилища и прокуратури. Само че при този вариант не могат да се посочат основания за разпускането на ВСС, които да издържат пред КС.
Затова въвеждането на изискване членовете на ВСС да поискат допуск до класифицирана информация се привижда на някои отговорни хора в ГЕРБ като единствения възможен изход от капана, в който ги е вкарала премълчаваната цел на "реформата". Така с помощта на спецслужбите ще могат да бъдат сменени определени висши магистрати, а ако мнозинството членове на ВСС не получат допуск - и целият орган.
Не се чува нищо за правила, които да намалят партийната зависимост
Не се говори за въвеждане на квалифицирано мнозинство при избора на парламентарната квота на ВСС, както се заричаше ГЕРБ, преди да вземе властта. Не се споменават идеи и за очакваното от Брюксел повишаване на професионализма на полицията, нито за ролята и отговорността на прокуратурата.
Ако и съдебната реформа на ГЕРБ ги пропусне, правосъдието ще цъфне за пореден път, но пак няма да върже.
От: http://dnevnik.bg/