Интрига в състезание с един кон

Колкото и да е жалко – защото пълноценната демокрация предполага друго – в момента политическото състезание у нас прилича на надбягване с участието на един кон. Ако има някаква интрига през новия политически сезон, това е какво ще се случи във и със управляващата формация. Или по-точно как и дали тя ще успее да се справи с очертаващите се предизвикателства. Защото ГЕРБ може и да няма конкретен опасен политически противник, но

заплахи дебнат партията на Борисов

от всички страни. Ще се спра на надвисващите икономически и политически рискове.
Напоследък все по-малко се говори сериозно, аналитично, с аргументи за кризата у нас. Има ефект на "насищане", като че вече всичко е казано и се възприе, че ще трябва да се изтърпи едно неизбежно зло, а по-късно нещата "сами ще се оправят". Дори започнаха разсъждения на тема как "българинът бил свикнал с кризата".

Това състояние на нещата може да е психологически разбираемо, но от политическа и експертна гледна точка е много опасно. Защото кризата е тук и не само няма да си отиде "от само себе си", а при липса на действена антикризисна стратегия продължава да се задълбочава и в един момент ще напомни за себе си по най-лошия начин. Затова трябва да се говори сериозно, макар и без апокапилтични внушения, по въпроса какво ни чака "зад ъгъла", зад

следващата спирала на кризисните процеси

Разбира се, има много параметри на кризата, които не подлежат или подлежат в малка степен на целенасочено въздействие. Затова е разумно вниманието да се съсредоточи върху рисковете и шансовете, свързани с поведението на държавата като управленски субект, с намеренията на управляващите и основанията на техните разчети и аргументи.

Вече е очевидно, че по своя манталитет и поведение управляващите от ГЕРБ са типични "лъвове" (в конкретния смисъл на понятието, използвано от Вилфредо Парето) – директни, решителни, дори брутални в своето упование на силата.

Бойко Борисов и компания залагат изцяло на волята и на ефекта от проявената воля, но това е рискована стратегия. Ситуацията наподобява състезание по здрави нерви на двама шофьори, които карат с висока скорост един срещу друг и всеки очаква, че на другия няма да издържат нервите и ще завие, за да избегне челния удар.

Защо тази стратегия е опасна, дори смъртно опасна? Защото на един конкретен политически противник нервите може и да не издържат, той да се уплаши и да подвие опашка. Но спрямо обективно съществуващите процеси и заплахи тази логика не важи.

С воля няма да "уплашим" кризата, с уверени заявления не можем да предотвратим съмненията и страха на хората и да променим тяхното поведение, защото всеки ден те понасят реалните последици от това, което управлението е направило или не е могло да направи.

Нужен е непредубеден анализ на реалното състояние на българското общество и най-вече на

социално-икономическите рискове

които не само не намаляват, а се засилват. Тук е налице един неизбежен парадокс – кризата налага "спасителни" харчове, но именно тези харчове подлагат на опасен натиск основния стабилизатор на страната - валутния борд. Стопяването на фискалния резерв и оттам на валутния резерв се очертава като заплаха №1, при това заплаха, срещу която поне към момента не се предлага ефикасно противодействие.

Най-вероятната прогноза е към края на годината фискалният резерв да започне да клони към символични равнища, ако не се вземат мерки за чувствително повишаване на приходите, но прилаганите към момента не дават резултат, а другите – като увеличаване на данъци и осигуровки – ще бъдат приети на нож в обществото и не е ясно дали управляващите ще тръгнат по този път в очертаващата се като съдбоносна откъм избори 2011 г.

Разбира се, остава вариантът да се водят преговори и да се получи гъвкав заем от Международния валутен фонд от квотата, която му отпусна Г-20 и която сега ще бъде увеличена с още 250 милиарда. Такава стъпка впрочем фигурираше в предизборната програма на ГЕРБ, но след като взеха властта, те се отказаха от нея, вероятно по престижни съображения.

Сега условията са много по-неблагоприятни и цената на подобен заем ще бъде чувствително по-висока. Опитът на някои страни като Полша, възползвали от този заем от ново поколение, наричан още гъвкави кредитни линии, е окуражителен, или поне сочи, че "дяволът не е толкова черен".

Тежки облаци надвисват над заетостта и доходите на населението. До края на тази година се очаква официално регистрираната безработица да достигне 11.2%, а същевременно рязко нараства делът на онези, които не могат да си намерят работа, въпреки че полагат усилия за това. Верижният ефект се пренася върху доходите на населението.

Рязко се повиши делът на домакинствата, които не си обслужват кредитите. Общо лошите кредите са около 15 процента, но зад това число остава фактът, че на практика 25 процента от българските домакинства са в невъзможност да си обслужват кредитите.

В тази неблагоприятна (и влошаваща се) ситуация все по-голяма роля придобива политическият фактор, способността за разумни и същевременно решителни държавнически действия. Провеждането на национален дебат и постигането на (някакво, приемливо широко) национално съгласие по действена антикризисна стратегия стават неотложни. Ясно е, че досегашните антикризисни мерки на правителството не дават желаните резултати. Нужна е нов тип антикризисна стратегия, каква точно – трябва да се избистри чрез сериозна дискусия.

И тук естествено стигаме до

политическите рискове

вътрешно присъщи на управлението на ГЕРБ. Именно в този по-широк контекст на кризата заслужава внимание бързо отшумялата размяна на мнения и оценки по повод изтеклата една година от поемането на властта от партията на Бойко Борисов. Нямам намерение да правя обобщение на оценките и самооценките за успехите и грешките през тази една година. Искам да отбележа само едно обстоятелство – в публичното управление критичността и самокритичността не са самоцел.

Те имат смисъл само ако водят до осмисляне и отстраняване на грешките, а не ако оправдават стари грешки, проправяйки пътя към нови. А задълбочен и най-вече практически насочен анализ на редица вътрешни проблеми на управлението, като се започне от зациклянето в парламентарната група на управляващите и се завърши с новата, "гореща" фаза на противопоставянето със съдебната власт, така и не сме видели.

Накрая, няма как да не отчитаме, че започва нов период -

навлизаме в предизборни 12 месеца

Може да звучи като клише, но изборите (президентски и местни) през 2011 г. ще бъдат с голям залог за всички основни политически субекти, което предупределя крайно ожесточения им характер. Партиите и политиците ще мислят повече за собственото си оцеляване, а не за намирането на най-правилните стратегически решения. Което в никакъв случай не звучи оптимистично. Остава да видим в крайна сметка кой предполага и кой разполага.

*Авторът е доцент по публична администрация в СУ "Св. Климент Охридски"
От: http://dnevnik.bg/