Чудо: БТА прогледна!

Френският вестник „Монд“ публикува днес на уебсайта си две обширни кореспонденции на Александър Леви от България, посветени на ромите, предаде БТА.

В кореспонденцията, озаглавена „Франция дава претекст на България да втвърди политиката към ромите“, Леви пише: От гледна точка на София нямаше проблеми с ромите, или поне нямаше проблеми в началото, когато българското правителство предложи пълно съдействие, за да се установи броят и самоличността на българските граждани, които да бъдат експулсирани от Франция.”

Не знам дали с помощта на св.Йоан Кръстител, но едно малко чудо вече се случи: БТА прогледна. Забеляза, че в. „Монд“ има постоянен кореспондент в София, единственият професионален френски журналист в България ( в бюрото на АФП тук работят само българи) и между много малкото професионални западни журналисти, изобщо интересуващи се от нас и позваващи отлично България.

Александър Леви доскоро оглавяваше отдела за Европа в притурката на вестника за външна политика „Кориер ентернасионал“ , но вече е базиран в София и наблюдава целия регион. Обикновено текстовете му се следят и цитират в България. Именно като такъв той написа на 5 август кореспонденция за проблемите на журналистите на Балканите с по един пример от Сърбия, Гърция и…България. Така „Монд“ стана първата чужда медия, която съобщи за книгата „Президент на РъБъ“
( ако не броим едно предаване на „Радио свобода“). БТА солидарно ( с конкурента си „Фокус“ и т.н. – практически с всички български медии без електронните сайтове), не „забеляза“ този факт.

Радостно е, че този път агенцията отразява кореспонденцията на Алексанндър Леви- явно е по-безопасно да се цитират наблюденията му за ромския проблем в България.

Смея да твърдя, че написаното за ромите не е новина за никого. Докато в частта за България в дописката на Леви от 5 август имаше новина. Оставям читателите да я открият като припомням фрагмент от „пропуснатата“ от БТА и компания статия на френския кореспондент ( цялата статия можете да видите в блога ми, поместена на 6 август).

Ето какво отбелязва френският кореспондент след разказ за пребит журналист в Сърбия и убит колега в Гърция- все неща, които се оказват „безинтересни“ за българските колеги в българските медии ( дали пък не е заради един техен колега, цитиран в кореспонденцията на колегата от „Монд“?):

“Случаят в София със сигурност е съвсем различен. Но в тази страна, попадаща все по-често във вниманието на организациите за защита на свободата на печата, заплахите срещу журналисти трябва да се възприемат сериозно. Въпреки това Иво Инджев се опитва да ги посрещне със смях: ветеранът на местната журналистика, кореспондент в Бейрут в разгара на войната, научил от „жълтата преса”, че е заплашван със смърт след излизането на неговата памфлетна книга срещу българския президент. Той обаче забравил смеха, когато млад полицейски следовател дошъл при него и дълго го разпитвал по този повод: прокуратурата в  София приела много сериозно заплахите.

Сблъсъкът на Иво Инджев с президента Георги Първанов датира от 2006 г. Тогава, в разгара на кампанията за президентските избори, Иво е принуден да подаде оставка от най-гледаната частна телевизия в България БТВ, защото цитирал електронно съобщение до телевизията, че търговец на оръжия подарил апартамент на президента на републиката. Информацията предизвиква остра реакция от заинтересования, който заявил с войнствен тон, че Инджев е повел „война” срещу него. Оттогава журналистът, който е бил шеф на няколко медии, е подложен на почти пълно ембарго от българската преса и не намира работа. Твърде продуктивен, с остро перо, той се е посветил изцяло на своя блог. Непрестанно разобличава поведението на президента, когото определя за „посредствен”, за остатък от времето, когато хората от апарата на комунистическата партия контролираха всичко – от икономиката до търговията и идеологията (Георги Първанов е от бившата комунистическа партия). Книгата му „Президент на РъБъ” (игра на думи с инициала – президент на Република България), излязла неотдавна в София, разказва за проявите на президента, обвинен в конфликти не интереси, бракониерство, облагодетелстване на роднини… „Както обикновено, в българските медии няма практически нито дума за моята книга, която има трето издание за няколко седмици”, отбелязва авторът. А какво ще каже за смъртната заплаха? Иво Инджев реагира предпазливо, дори дискретно. Според добре осведомени източници в София журналистът бил поканен на среща от главния прокурор Борис Велчев, бивш юридически съветник на президента. Той го уверил, че следи проблема много внимателно. В замяна главният прокурор получил екземпляр от „Президент на РъБъ” с посвещение от автора. Доста оригинално лятно четиво (ако вече не го е прочел) за българския главен прокурор.”

Не знам дали избирателността на БТА е свързана с очевидното изкуство на генералния директор Максим Минчев да бъде отлично приет на поста от трето поредно правителство ( да не говорим пък за президента!), но е доста позорно да бъде връщана агенцията на изходната й точка, при която я завари преврата от 10 ноември 1989 г. Не за друго, а заради колегите, които работят там ( за повече не смея и да „мечтая“). Като Калина, която всъщност преведе статията, споменаваща „ Президент на РъБъ“ и се подписа под превода си в моя блог. Но не и под подобен превод в бюлетините на БТА- там просто не бяха „забелязали“ , че в „Монд“ се споменава България, българският президент, главният прокурор – нещо, което може да повярва само някой, който няма представа що е то БТА и как работи ситото за улавяне на новини в тази институция.

На всички, които ще ми вменят нескромност по този повод, държа да кажа още веднъж: оставете мен, като незабележим ( БТА, на която все пак съм бивш кореспондент и главен директор, не „забеляза“ самото появяване на книгата и фактът, че две седмици тя водеше класациите в България за най-продавана книга, в които е на водещо място и днес). Повтарям: БТА не „забеляза“ оценките на световна величина в журналистиката, като „Монд“, по адрес на българския президент и в крайна сметка – на българската държава!

Честито проглеждане и на онези, които не забелязват, че БТА, уви, също е впримчена да „играе по свирката“ на силните на деня( по израза на Юрген Рот, когото не можаха да цензурират тук, макар също да споменава проклетото ми име-благодарение на „Дойче веле“) .

Дали е под влиянието на св. Йоан Предтеча, не знам. Но чудото да бъдем върнати в миналото, когато научавахме за себе си разни неща, забранени за казване тук, се сътвори. Предтеча на какви събития е този факт – също не знам, но ако ми съобщят от „Монд“ и „Дойче веле“, ще споделя с вас.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/