Интервю на Юлиана Колева с Атанас Чобанов
Атанас Чобанов, който живее и работи във Франция, е един от българите (блогър и журналист на свободна практика), за които може да се каже, че "не оставят нещата така". Акциите му покрай случаи на нередности и корупция в България не остават незабелязани. В последната седмица той описа как издирван в Русия гражданин има българско гражданство и от години инвестира в строителство в България. Може да го помните и покрай протестите срещу застрояването на Черноморието и конкретно в Царево, скандала около имотите на магистрати там и т.н. Той беше "отведеният за проверка" от полицията в Царево, след като при посещение на американския посланик Джейм Уорлик издигна плакат, припомнящ агентурното минало на кмета на града Петко Арнаудов. Когато не успее да раздвижи българските институции, Атанас Чобанов не вдига ръце, а се обръща към европейските. |
Атанас Чобанов, който живее и работи във Франция, е един от българите (блогър и журналист на свободна практика), за които може да се каже, че "не оставят нещата така". Акциите му покрай случаи на нередности и корупция в България не остават незабелязани. В последната седмица той описа как издирван в Русия гражданин има българско гражданство и от години инвестира в строителство в България. Може да го помните и покрай протестите срещу застрояването на Черноморието и конкретно в Царево, скандала около имотите на магистрати там и т.н. Той беше "отведеният за проверка" от полицията в Царево, след като при посещение на американския посланик Джейм Уорлик издигна плакат, припомнящ агентурното минало на кмета на града Петко Арнаудов. Когато не успее да раздвижи българските институции, Атанас Чобанов не вдига ръце, а се обръща към европейските. |
Атанас Чобанов, който живее и работи във Франция, е един от българите (блогър и журналист на свободна практика), за които може да се каже, че "не оставят нещата така". Акциите му покрай случаи на нередности и корупция в България не остават незабелязани. В последната седмица той описа как издирван в Русия гражданин има българско гражданство и от години инвестира в строителство в България. Може да го помните и покрай протестите срещу застрояването на Черноморието и конкретно в Царево, скандала около имотите на магистрати там и т.н. Той беше "отведеният за проверка" от полицията в Царево, след като при посещение на американския посланик Джейм Уорлик издигна плакат, припомнящ агентурното минало на кмета на града Петко Арнаудов. Когато не успее да раздвижи българските институции, Атанас Чобанов не вдига ръце, а се обръща към европейските. |
Атанас Чобанов, който живее и работи във Франция, е един от българите (блогър и журналист на свободна практика), за които може да се каже, че "не оставят нещата така". Акциите му покрай случаи на нередности и корупция в България не остават незабелязани. В последната седмица той описа как издирван в Русия гражданин има българско гражданство и от години инвестира в строителство в България. Може да го помните и покрай протестите срещу застрояването на Черноморието и конкретно в Царево, скандала около имотите на магистрати там и т.н. Той беше "отведеният за проверка" от полицията в Царево, след като при посещение на американския посланик Джейм Уорлик издигна плакат, припомнящ агентурното минало на кмета на града Петко Арнаудов. Когато не успее да раздвижи българските институции, Атанас Чобанов не вдига ръце, а се обръща към европейските. |
Атанас Чобанов, който живее и работи във Франция, е един от българите (блогър и журналист на свободна практика), за които може да се каже, че "не оставят нещата така". Акциите му покрай случаи на нередности и корупция в България не остават незабелязани. В последната седмица той описа как издирван в Русия гражданин има българско гражданство и от години инвестира в строителство в България. Може да го помните и покрай протестите срещу застрояването на Черноморието и конкретно в Царево, скандала около имотите на магистрати там и т.н. Той беше "отведеният за проверка" от полицията в Царево, след като при посещение на американския посланик Джейм Уорлик издигна плакат, припомнящ агентурното минало на кмета на града Петко Арнаудов. Когато не успее да раздвижи българските институции, Атанас Чобанов не вдига ръце, а се обръща към европейските.
- След разкритията, че руски мафиот, издирван от Москва, е с българско гражданство и инвестира в курорти, на ход са институциите
- В България няма гражданско общество, има нещо като клуб на активните граждани, уви, твърде елитарен и затворен
- Трябва и култура на оплакване, а охранените брюкселски нахлебници да се ръчкат редовно с остена |
Твърдите, че руската мафия е инвестирала сериозно в строителството по българските курорти. Обявихте, че руски мафиот, издирван в страната си, всъщност има българско гражданство. Какво очаквате да последва?
- Доста колеги са писали през годините за този руски "кръстник" Константин Циганов, питали са МВР има ли гражданство, не е ли издирван и не са получавали еднозначни отговори. Моята работа беше да свържа цялата публично налична информация и черно на бяло с документи да докажа, че издирваният от Москва, който според руските медии държи касата на мафиотска групировка, има българско гражданство или поне се легитимира с редовна българска лична карта, като върти бизнес за стотици милиони в европейска България.
Забележете, че периодът, когато се строи най-интензивно, е след 1 януари 2007 г. Откъде са тези пари, чисти ли са? Как е получил гражданство Циганов? Това са въпроси към ДАНС, Министерството на правосъдието, финансовото разузнаване, МВР. Ефектът ще го измерим по техните отговори. Няма да е зле да се пита и Бойко Борисов, който е бил главен секретар на МВР, когато в Москва е излязла заповедта за издирване на Циганов.
Засега ефектът е, че от неговата фирма "Лаудис пропърти" се обади една дама и ме заплаши със съд - не можело да се пише без доказателства, че са мафия. Доказателствата обаче са налични. На ход са институциите. Във Франция след подобни разкрития в медиите прокуратурата се самосезира до края на работния ден, в който е излязла публикацията. У нас като правило след скандални разкрития на разследващи журналисти прокуратурата мълчи. Така са засипани от работа завалиите, че сигурно нямат време да четат медии.
А какъв е ефектът от множеството акции за спиране на строителството по морето? Строежите спрени ли са, или само са "замразени" до по-добри дни? И няма ли да се преместят на по-малко "чувствителни" места?
- Замразени са за по-добри дни и се води окопна война чрез съда. Например общият устройствен план на Царево, който падна на петчленка на ВАС, сега се обжалва пред седемчленка. Не знаех, че има такава, но ето че научих. Обжалва фирма, свързана с Младен Мутафчийски, която е изготвила плана и е засегната страна. А ГЕРБ не бърза да одобри плана за управление на парк "Странджа", явно си правят и те някакви сметки...
Скандалите с имоти по морето следват един след друг...
- Това е ресурс, който много бързо поскъпна и привлече всички алчни муцуни от вътрешността. Много злоупотреби са концентрирани на морето заради имотния бум и дупки, цели кратери в законодателството, които даваха на общините и на държавата право да се разпореждат непрозрачно с имотите. И това не е от вчера. Попаднах на документ от 2001 г.
С два параграфа текст и един подпис на областния управител са приватизирани четири къмпинга: "Юг", "Китен", "Оазис" и "Нестинарка". Харизани са на частната фирма, наследила "Балкантурист", защото били в активите на държавната фирма по време оно. Няма търг, няма прозрачност. Идете да видите какво е останало от тези къмпинги. Приватизации, заменки, отстъпени права за строеж... през тези дупки към частни ръце изтичат общински и държавни терени на смешни цени.
Няма лошо да ги стопанисват частници, но да спазват законите и да си ги плащат на търг по пазарна цена. А така си е откровен грабеж. И понеже земите са взети с далавера от алчни и безскрупулни люде, по същия начин се застрояват алчно и унищожително за природата. Правата за строеж са засега най-видимата част от айсберга и най-скандалната, защото се използва вратичка, отворена за социално слаби хора, през която се опитват да намъкнат туловища охранени шефове.
Но все пак има някакви бариери и в един момент нещата могат да опрат до съд. Тогава? Ами купуваме си съдии. Даваме им терени като на крайно нуждаещи се. На тях и на роднините им. Правим ги наши хора. Така е в Приморско. В Царево кметът действа ангро и дава права за строеж на целия ВАС начело с Константин Пенчев, който иначе говори много хубаво за морал.
Нека Пенчев погледне договора за отстъпено право на строеж на съдийския "Учебен център" на брега на плаж "Тарфа" в Лозенец. Взели са го на цена за крайно нуждаещи се. И поне името му да сменят, че от този евфемизъм всички ги напушва смях. Учат се да почиват ли? Или да решават имотни дела в полза на общината? Голямо учене пада лятото, но има риск да им падне целият съдийски хотел, защото е построен на свлачище. Природата тук явно е по-нетърпелива от обществото ни.
Вие живеете главно в чужбина, но сте много инициативен в България. Как ви се струва тукашното "гражданско общество"?
- Във Франция имаше манифестации за пенсиите. Към обед онлайн изданията съобщаваха за 800 000 души на улицата (при 50 милиона пълнолетно население). Виждали сме и по 3 млн. на улицата. В случая не е важна каузата, а гражданската активност. Мисля, че всяко съпоставяне с българската действителност е без коментар. В България няма гражданско общество, има нещо като клуб на активните граждани, уви, твърде елитарен и затворен.
Защо е така? Какво пречи?
- Не обичам обобщенията, било то поетични от рода на "Не сме народ, а мърша" или домораслата народопсихология. Според мен основната пречка е в страха, насаден от комунистическо време. Как да го преодолеят хората, след като виждат и до днес едни и същи муцуни от ДС на всички ключови постове в държавата, заобиколени от мутри съветници?
И хората внушават страх и на децата си. Освен това има и галопиращ консумеризъм, който въвлича хората в друг цикъл, наричат го oranus или устогъзие (по Пелевин), несъвместим с гражданската позиция и изява. Изявата там се измерва в пари и вещи.
А няма ли връзка със слабите резултати от гражданските инициативи?
- Малкото смислени инициативи дават резултат. Ето например борбата със следенето в интернет, с прочутия "пасивен интерфейс" беше ефикасна и устоя на 4 опита да се въведе тотално следене. Успяха екоинициативи: запазването на парк "Странджа" и предстоящото събаряне на "Златна Перла" са добър пример. Но пак повтарям - малко са хората, които се включват.
А какво става след успех на гражданска акция?
- Обикновено след огласяването на далавери получавам ценна информация от хора, които не са очаквали, че някой ще се захване с темата. И едно име да изскочи, това е достатъчен повод да се задълбочи разследването или да се разкрие някаква друга далавера. Преди време човек ми призна, че е взел подкуп и други взели, не спял спокойно.
На въпроса защо не го каже на прокурора отговори, че няма да каже на властите, щели да го гръмнат. Виждате какви достоевски конфликти се крият в цело(под)купното подсъзнание на овластените, това го казвам с усмивка. И за да се променят нещата, може би трябва прокуратурата да дава пример, а не да се гаври с хората, които издават подкупните.
На онзи архитект, на когото Запалката връчи кортик, прокуратурата отказала да му върне белязаните пари, с които хванаха подкупните министерски чиновници. А той човекът ги дал от джоба си, защото в МВР нямали. Е, как да идеш да им разкажеш нещо на такива?
Как да се възпитава инициативност?
- От детската градина. Ще трябва да почакаме. Може обаче да се разведри въздухът, като се изгонят със закон от всички публични постове всички имали съпричастност с престъпните комунистически служби. Липсата на лустрация обрича страната на по-бавно и по-неправилно развитие в сравнение с другите източноевропейски страни. Тях навременната лустрация ги освободи от некадърните слуги на Москва.
Сигурно неприятностите, които си навличат хората, които не си мълчат, подхранват апатията.
- Да. Даже е класика властта да проверява и притиска инициативните. Искат се здрави нерви. Но до този етап стигат малко, повечето махват с ръка и се отказват, когато разберат, че каузата изисква повече време от едно драсване на съгласие под интернет подписка. Мога да дам себе си за пример. Изкарват ме луд, пишат доноси...
Посветили са ми пуешки сайт (
http://www.sbj-bg.eu/index.php?option=com_content&task=view&id=3289&Itemid=0), в който всичко е измислено и пълна лъжа, а ченгенцата от СБЖ (там са най-много, нали?) го цитират като достоверна информация, за да ме окепазят. В Царево клакьори на кмета от общинската администрация даже разпространяваха позиви срещу мен. Изобщо екскрементурата се задейства с пълна сила когато настъпиш провисналите ченгесарски черва.
Докога ще се оправдава всичко с комунистическото наследство?
- Това с ДС не е оправдание и не става въпрос за наследство. Това е и настоящето. За мен ще е знак, че настъпва промяна, когато се разкрие цялата истина за убийството на Георги Марков от българската ДС. Трябва да се говори за тези убийци, да се сочат с пръст гоцетата и гоцевчетата и да им се казва в очите: убийци, доносници, махайте се "к всем чертям", последното на руски, който е вътрешният им език, за да ги побият тръпки от възмездието, което ги чака.
Най-напред трябва да се тегли рязка граница, да няма компромиси. Не е възпитателно, когато, от една страна, твърдиш, че си против ДС, а от друга, подкрепяш кандидатура на бивш агент на ДС за кмет. Това се случи в "Синята коалиция", която уж беше най-върлият враг на ченгетата. За ГЕРБ да не говорим, там е достатъчно да се спомене Божидар Димитров. Тоест възпитанието трябва да става с дела, не с приказки.
Но вие не се обезсърчавате. Трябва да сте доволни от резултатите след разкритията, в които и вие взехте дейно участие за облагодетелстването на магистрати и техните роднини с имоти по морето?
- Това е тема на Росен Босев от "Капитал". Аз помогнах с каквото можах. Наистина темата се пресича с облагодетелстването на големци от държавен ресурс, основно земи, имоти, строежи и обществени поръчки. По морето са най-фрапантните случаи. Наистина, когато покажеш черно на бяло, че кметът на Бургас Димитър Николов (ГЕРБ) и кметът на Царево Петко Арнаудов (БСП) са свързани като сиамски близнаци в огромна далавера с продажбата на 130 декара общинска земя на къмпинг "Корал", следва тишина и снишаване от всички страни.
Нито ГЕРБ искат да се повдига темата, нито уж опозиционната БСП, която иначе пуска много пара в свирката за разни дребни прегрешения на депутати. Мълчат и от СДС, защото в Бургас са в коалиция с ГЕРБ. Прокуратурата пасува и прехвърля топката на същите бургаски прокурори, които са смачкали сигналите за злоупотребата още през 2003 г. Пълен блокаж. Ето в такива ситуации се обезсърчавам, но ми остава надеждата за отзвук в западните медии и евроинституциите.
От друга страна, тези "битки" са дълги и с непредвидимо развитие. Когато с Асен Йорданов извадихме връзките на Румяна Желева с фирма на ДС, имаше подобна ситуация: всички медии мълчат все едно не сме извадили компрометиращ документ, а песнопойка с "китна пролет е дошла". Буквално в последния момент видяха документа, където трябва, и съдбата на Желева беше решена.
Именно затова ви питам доколко имат последици инициативите на граждани или на неправителствения сектор?
- Да, има последствия, макар че политиците не осъзнават винаги откъде им е дошло на главата неприятното развитие, с което трябва да се съобразяват. Отличен пример за това е обявяването от ЕК на заменките за непозволена държавна помощ. Имам честта да познавам хора от мозъчния тръст, който сервира този казус на ГЕРБ, и много се смях, когато чух, че в ГЕРБ подозирали намесата на голяма адвокатска кантора. Ами така е, голяма е кантората, високо е нивото, не е като да носиш бележки с лобистки поправки.
Т.е. "Европа ще ни оправи"? И гражданите трябва да търсят повече неформални контакти в Брюксел, а не да правят вели протести пред Народното събрание?
- Тоест по балканското разбиране на оправяне, да. Само че трябва да се научи Европа, че при нас става с повече кютек и с по-малко co благо, защото благата ги усвояват батко и братко. И Марио Николов, разбира се, който така и не връчи награда за независима журналистика, както беше обещал. Да, трябва да има по-добра "култура на оплакване", така да се каже.
Не е достатъчно да пратиш писмо в Брюксел, трябва да знаеш на кого, да напомняш да ти отговорят, да търсиш контакти. И търпение трябва и ясно съзнание, че на охранените брюкселски нахлебници не им се работи много и трябва да се ръчкат редовно с остена. Имам една преписка за цените за чужденци в България, която Меглена Кунева забатачи, после, като се развиках, я препрати на друг комисар, защото не била от нейния ресор на защита на потребителите.
Трета година се точи и всяка година им пращам ценоразписи за чужденци като доказателство. Хубавото на тези преписки е, че като гноясат добре, звукът от пукането на цирея е по-звучен. Така че късно невинаги значи зле.
От: http://dnevnik.bg/