СБЛЪСЪКЪТ НА ТИТАНИТЕ-КУЛТУРТРЕГЕРИ РАШИДОВ И КАДИЙСКИ

(БОРБА ПО БЕЛИ ГАЩИ... Нещо като сумо, но с изтънчени брадатковци-творци)

Преди време министър Вежди Рашидов и Кирил Кадийски се изправиха един срещу друг като истински мастодонти на родния интелектуален елит в битка за доказване на бабаитлък. В сблъсъка им нямаше абсолютно нищо романтично, доколкото той бе изпълнен с ругатни и всякакъв род обиди. Нямаше и тестостерон, защото двамата не посмяха никак дори да си разменят по няколко плесника. Жалко!

Едва ли има смисъл да ви представям протагонистите в този селташки епос, от който излязоха победители пак те, борещите се за удобна службица номенклатурчици, живеещи на гърба на простия народ посредством кухи "произведения" и чиято публика е съставена единствено от червени зомбита. А кой е простакът в случая ще кажете вие. Ето, оставям ви да прочетете сами сбития преразказ на тяхното падение.

Кирил Кадийски е може би най-мразеният българин в Париж, защото като шеф на културния център (назначи го Соломон Паси) успя да се изпокара с всички по всички възможни поводи. И много хора сега се разхождат с камък в джоба из Шан-з-Елизе – в случай, че Кадийски се завърне. Светъл спомен в съзнанието на българската диаспора остана подскачащия като весело пале след посланик Бокова културтрегер, който въпреки близостта си с НДСВ стана предан лакей на червената лейди. Обаче това не му донесе желаните облаги - скоро след това мандатът на Кадийски изтече и той си събра багажите за обетованата земя на софийското поле. За капак на всичко уважаваният вестник „Фигаро” го набеди във фалшифициране и продажба на фалшификат, на което Кадийски отговори с обичайното „Това е заговор срещу България!”. Чак пък срещу България...

Че е заговор – заговор е, а и не виждам как може да се нарече другояче продажбата на фалшификат на Сандрар (според някои източници Кадийски е припечелил 50 000 долара).

Вежди Рашидов, също боец тежка категория, отдавна носи титлата „Главен мултак на републиката” покрай онуй филмче за рождения му ден, в което дебели хора се тъпчат като невидели с печени прасенца, докато гладуващият плебс преглъща тъжно от другата страна на прозореца. След това Рашидов преби един полицай, но те и полицаите са една стока...

Разпрата между двамата полу-богове избухна, когато министър Херкулес-Рашидов си позволи да нарече на всеослушание Персей-Кадийски “тъпанар”, “ненужен човек”, “копеле” и “чалгаджия”. И съответно видният лирик не му остава никак длъжен...

Следват няколко епитета, които според Кадийски определят най-ярко министъра на културата Рашидов:

Недостоен страхливец – „...познавам този тип бабаити с тяхната липса на достойнство и страхлива психика...”

Смрадлив скункс – „Овонил е малко повече пространството около себе си, но тъй като около него винаги вони, това може да се долови само от някой по-чувствителен нос.”

Олигофрен, чийто„ патент е по принцип да говори без да мисли” и изричащ нелепости „от рода, че духът бил ръката на тялото”, или „ я някоя ругатня, я попръжня или закана в стила на Дочоолу и Гочоолу”.

Неграмотник, който не чете, защото „това би го затруднило”.

Мизерник, за когото „мешаната скара е била лукс ... и е трябвало да се задоволява с шкембе-чорба”, превърнал се впоследствие в „интелектуалния новобогаташ”, какъвто си го знаем, но като цяло останал непроменен „занаятчия и търговец”.

Алкохолик с „лоясал сред алкохолни пари мозък”.

Социопат с „макаренковското детство”, който „прекалява с последиците от него: грубост, арогантност, чувство за безпогрешност и мания за величие”.

Безперспективен некадърник, който не е част от „доказалите се автори” или от тези, „за които има надежда, че ще останат” в историята на изкуствата. Не, той „не е никакъв маестро и няма да стане такъв”.

Престъпник и биткаджия, чието „гаменско поведение” е „несъвместимо с нормите на културен диалог в едно цивилизовано общество”. Помните ли онзи „побой на униформен полицай и последвал арест” ? Та това е „срамен факт, споменът за който все още витае в родната социална атмосфера”!

Разпасан мухльо, „пишман интелектуалец с разкопчаната до пъпа риза”.

Канибал от рода на Анибал Лектър или Чикатило с „ментални проблеми”, желаещ да „отхапе живо месо от действащ политик, само защото му бил опонент”.

Фелационист (тук си заслужава да цитирам цялата култова тирада) : „Разбира се, някой зевзек не би пропуснал шанса да си направи удоволствието като попита коя точно част аджеба от тялото на Доган би искал “Веждичката” да захапе и захапал я – това вече по Фройд, – дали няма да му се услади и да реши само да я подъвче и да не я откъсва, защото после пак може да му се прииска. Явно “търкиш дилайтът” не ще да е само прост локум...”

Содомит, за когото „дупето е само за удоволствия”.

Родоотстъпник, който „се наливаше като смок с един от вдъхновителите на възродителния процес, щастлив, че пак е минал леко метър – отървал се е с една буква и една метатеза. Тогава той беше ВеждЮ РаДИШов.”

Бърборко, който „говори – навсякъде и по всякакъв повод”.

Лош мюсюлманин, чиято трагедия не се състои в това, че „се е омърсил с домуз (свиня, свинско) – прословутите му печени прасенца, които той в най-гладните врмена за народа, за който уж толкова милее, ядеше с приятели пред телевизионните камери; неговата истинска трагедия е, че е омърсил душата си на човек на изкуството с редица свинщини – демонстративни приятелства с хора, от които един интелектуалец се срамува, побой над унифоромен полицай и то когато си в качеството си на овластен човек – общински съветник, оскърбления на колеги с безапелационнен менторски тон”.

Простак-чалгаджия - да, „той е именно това – чалгата в социокултурното ни пространство. Защото какво е чалгата, освен напомпани форми и простотии?”

Отмъстителен злобар с „ориенталска отмъстителност”.

Самозван политик без никакъв управленчески капацитет : „За какъв управленски багаж говорите, той няма най-обикновен умствен багаж. Не виждате ли, че лицето на Рашидов постоянно излъчва явна неинтелигенстност.”

Убиец на българщината : „С избирането на Вежди Рашидов за министър започва заравянето на българската култура в тинята.”

....

Е, щом и след подобни словоизлияния двама души, предявяващи претенции да са „каймакът” на българския интелектуален елит, са готови да се прегърнат и да си простят, значи има все пак надежда за помирение в нашето разсърдено общество. И то най-вече между агентите на ДС, номенклатурчиците, псевдодисидентите, учили навремето в СССР, а след това преминали през всички политически формации. Во кратце - все хора, делящи помежду си вкусната торта на народната наивност.

Виж, просперитет в културата трудно ще се получи точно с такива хора... Освен разбира се, ако хулите и обидите не се превърнат официално в норма на поведение.

(За онези от вас, които биха жела да прочетат цялото пишман-интервю в световноизвестното издание „Женски тайни”, за чиято публикация очевидно Кадийски си е платил, моля, цъкнете тук)

Блогът на Александър Александров - http://sandolino.blogspot.com/