Първановият проект се цели във …всички

Ако се вярва на в. “Сега”, политически отломки от няколко формации, с претенции да бъдат “центристи”, са на път да се обединят около проекта на Първанов за “професорска партия”, начело с директора на увиверситетското издателство в София Димитър Томов. Партията ( или движението?) трябвало да се казва “България за всички”, а сайтът “ Аргументи”.

Първият въпрос е: може ли наистина да се вярва на в. “Сега”? Моят отговор е, че може. Защото е от малкото редакции в България, които си позволяваха през последните години да пишат критично за Първанов. Особено важно е, че вестникът има точно такава ориентация -лявоцентристка Това прави публикациите му още по-знаменателни, защото е очевидно, че не само се чете от такава публика, но и черпи информация от съответните източници, запознати добре с кухнята на манджата, забърквана от президента.

Не е случайно, че в книгата си “Президент на РъБъ” цитирам “Сега” ( нищо , че и там колегите “не забелязаха” появата й). Освен всички друго, отмъстителността на Първанов спрямо “Сега” сваля маската му на “благ” бащица, за какъвто се опитва да се представи. Това, което самият “Сега” вероятно е научил от моята книга , е причината за разрива между собственика на изданието Сашо Дончев и президента. Дончев мълчаливо му отказал едни пари за създаване на медиен проект и това отприщило гнева на държавния глава до такава степен, че се стигне до опит негов съветник да обяви пред журналисти в Москва , че с вестника е “свършено”.

Приемам за достоверна информацията на “Сега”, която потвърждава много подобни предположения. Писал съм нееднократно, че Първанов ще имитира Путин с неговата “Единна Русия” .”Сега” потвърждава руската връзка със съобщението, че гръбнакът на новото творение на Първанов щели да бъдат професори русофили.

Преписвачът от Сирищник копира московския модел с внушението и с претенцията да бъде обединител на нацията, макар, че по дефиниция една партия не може да бъде на “всички”. Това е оксиморон защото партиите изразяват интересите на конкретна част от гражданите, а не на “всички”. Нещо повече, Първанов дори надскача претенцията на своя кумир Путин, които “скромно” претендира да обединява Русия около себе си – единството може и да не е пълно, допуска някои изключения. Не и в случая, когато става дума за “всички”.

Точно както Путин и Първанов се заиграва с църквата. Сега, когато тя най-после се изяви на гражданското поле с демонстрация на своето влияние (в полза на задължителното вероучение в училищата), Първанов се присламчи към този фактор в стила на руската политика, която отдавна заиграва с духовенството.

Няма изненада, че Първанов посяга и на другия популярен и популистки употребяван у нас и в Русия ресурс – патриотизма. Отцепниците на пловдивския кмет Славчо Атанасов от ВМРО ще му веят байрака, ушит със златни ширити от пловдивския социалистически милионер Георги Гергов, един от най-близките до Първанов олигарси. А пък начело на щаба на партията щял да бъде доскорошният интелектуален гуру на Доган проф. Людмил Георгиев, който беше абониран за телевизионни проповеди на тема колко мъдър и велик бил шефа му, но изведнъж скочи от тази каруца и сега е спряган за рупор на Първановия предизборен проект. В който щяло да има и…царисти.

И всичко това се готви от действащия президент, употребяващ държавния ресурс за собствени политически цели, обикаляйки страната под всякакви благовидни предлози с целия президентски антураж.

Пред очите ни президентът забърква каша от русофилство, щипка православие, малко ром(ски) реверанс, царизъм, центризъм и патриотизъм за целите на продължаващия първановизъм.

Като знам на какво кълве масата у нас, от този примитивизъм не лъха оптимизъм, а намирисва отново на генно модифициран комунизъм.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/