Свободата днес и тук 14 Април 2024  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

МЪЛЧАНИЕТО НА КОСМОСА ИЛИ КОЯ БЪЛГАРИЯ Е ЗА ВСИЧКИ?

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Пламен Асенов

  • Писва ни не от политиката в България, а от липсата на истинска политика – също като с демокрацията, която мнозина мразят, но сякаш не си дават сметка, че истинска демокрация така и не се състоя през последните 20 години тук 

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!  

Според британски медии – ООН назначи човек за главен преговарящ с извънземните. Предвидливо – те извънземните отдавна се навъртат, но не ни се откриват, само `щото липсата на главен преговарящ ни беше кусура. После ООН отрече подобно назначение, от което не знам дали ситуацията се подобри, но поне доста се побългари.

По същото време тук например Анна-Мария, тогава още неподала оставка, каза, че от догодина ще доплащаме 20 процента от болничните услуги, защото Здравната каса осигурява само 80 процента от стойността на клиничните пътеки. Министърът предвидливо не спомена къде изтичат останалите 20 процента, които ние така или иначе даваме – било с вноски, било с данъци. Така е, граждани, винаги трябва да помним – щом някой ни каже, че държавата плаща за нас, това означава, че първо ние плащаме на нея да съществува, а чак после тя от останалите пари уж ни плаща нещо си. Тя, държавата, не ни е благодетел и бащица, който ни храни с млякото от собствената си крава, обратно – ние за нея сме дойна крава, при това единствената, с която разполага.

Както и да е, важното е, че Бойко Борисов справедливо отрече – няма да доплащат пациентите. Дано да го направи не от желание да ни се докара предизборно, доколкото пациентите сме и електорат, а поради съзнанието, че колкото несправедливо е да плащаме 100 процента, а да получаваме 80, точно толкова несправедливо е и да плащаме 120 процента, докато потребяваме 100. Е, на теория 100, защото на практика са винаги далеч по-малко.

Така или иначе, на моменти ми идва да кажа – писна ми от политика и да махна с ръка. Като в онзи стар виц за лагерниците, дето се прибирали от Сибир с влака и мълчали през цялото пътуване – за да не изтърват нещо нередно и да поемат обратно за Колима, естествено. Един обаче не издържал и като повдигнал пердето, подхвърлил – е, днес имаме хубаво време. А друг махнал с ръка – абе, остави ги да правят каквото си щат.

Но колчем опра до тази история, сещам се, че всъщност ми е писнало не от политиката в България, а от липсата на истинска, нормална политика в България. То е също като онзи номер с демокрацията. Мнозина казват – откак дойде демокрацията, аз съм по-зле, затова я мразя. А то проблемът е, че истинска, нормална демокрация в България през последните 20 години няма и не е имало. Просто не се състоя и затова се чувстват по-зле някои хора.

Та и с нашенската политика така. Нормално ли е например повече от седмица никой тук да не обелва дума за онова решение на Европейския парламент, което изисква държавите от Евросъюза за четири години да се отърват от пълната си или частична зависимост от руския монополист “Газпром”? Това е решение, което, поне за нас, българите, може и вероятно ще има съдбоносни последици, трябва да го огледаме, да го премислим и обсъдим……

Отначало си казах, сигурно се мълчи, защото Бойко е в Ню Йорк – среща се с политици и началници на служби, прегръща се по улиците с братовчеди на султана на Бруней, дава гласа си за главен преговарящ с извънземните в ООН и прочие, та нашите медии и експерти не знаят накъде духа вятърът и оттам – какво да кажат. Ама ето го, върна се и пак мълчание. Даже Сашо Диков онзи ден в едно интервю даде вид, че агресивно го пита за опасни работи, но не попита простото и лесното – как ще успее България хем да строи братския “Южен поток” с руснаците, хем да изпълнява европейската директива за разкарване на руснаците от монополната им газова позиция на европейска територия. А Борисов – като не го питат, той `що да зачеква темата…..

Може би изчаква президентът Първанов да я зачекне първи, но това няма да стане. Най-малкото защото Първанов пък изчаква Борисов. Или изчаква някакъв неназован главен координатор да координира българската позиция и да му я сведе за изпълнение. Или извънземните чака в крайна сметка, не знам. Но пък и той е доста по-зает, човекът, на дневен ред му е цял политически проект за след изборите. От това зависи бъдещето му, а не от някакви си европейски директиви, които и без това няма желание и намерение да изпълнява.

Та като споменах политическия проект на Първанов – май и по тази тема страховитото публично мълчание започва да се превръща в напълно извънземен феномен. Типично български, но и някак извънземен. Онзи ден в. “Сега” изнесе информация, че гръбнакът на проекта се състои от регистрираната през юли партия “България за всички” с шеф Димитър Томов, известен като русофил и – божем, писател. Вътре имало събрани разни професори с подобни нагласи от същото котило. Координатор на предизборния щаб бил познатият като доскорошен член на Доган проф. Людмил Георгиев. Очаквало се в проекта да се навъртят и разни други елементи като пловдивските люспи от ВМРО, начело с кмета Славчо Атанасов. В чисто политически план идеята на тази аморфна маса била да се заеме левият център в българското политическо пространство, за да се балансира прекалената тежест на заетият от ГЕРБ десен център. И прочие глупости.

И откак всичко това се изнесе, граждани – ни дума, ни вопъл, ни стон. Президентът не опроверга, с което на практика потвърди. Премиерът, който доскоро настояваше президентът да си признае, че в работно време се грижи не за общите български, а за частните си политически интереси, също не казва нищо. С което и той потвърди, че написаното е вярно. Активните иначе до агресивност медии, когато става дума за гащите на Азис или за циците на някоя певачка, продължават да се интересуват от какво ли не друго, освен от създаването на президентската политическа формация, която утре може би ще определя съдбата ни. Не дай, Боже, де, ама като имам предвид досегашното ни електорално поведение – `що не! Та ето как се принуждавам вместо за любов и тропически острови да ви говоря за неистинската политика, от която на всички ни е писнало.

Неистинското в случая започва още от самата идея – цял бивш президент да се впусне в ниските нива на практическата партийна политика, като се подложи на обругаване от страна на всеки Сульо по време на кампании и изобщо. Втората нелепица е в избрания профил на политическият проект на Първанов – идеята да се заеме левия център. В нормалните страни, граждани, такова нещо няма. Има ляво и дясно с ясни принципи и с ясни позиции. Между тях периодично се въртят някакви люспи, отцепили се най-често заради личностни амбиции и противоречия. Те обикновено са склонни да заемат колаборационистки позиции с идеологически противници както защото така им е изгодно в момента, така и защото онова, което наричат своя идеология, е доста мъгляво и позволява подобен опортюнизъм.

При нас тук става обратното. Идва тъй нареченият Цар и вика – двуполюсният модел е кофти, ние сме либерална, центристка партия, и ще оправим нещата, защото можем да си сътрудничим и с леви, и с десни, без да ни пука. Е, не ги оправиха, защото всъщност двуполюсен модел тогава не съществуваше в истинския си вид, само бяхме тръгнали по правилния път към създаването му. Но за сметка на това пък на тях като либерална, центристка партия, наистина не им пукаше. Ама как не им пукаше, хора, помните ли? Сътрудничиха си де с когото и когато им е изгодно, та пушек се вдигаше.

После, за да създаде тъй наречената Тройна коалиция, Първанов изкриви правата лява линия на БСП /доколкото беше останала такава след предишните експерименти/, до степен тя да се колаборира с удоволствие, вече и официално, с “истинските” центристи и управлението да се кичи като ляво-центристко. И от тази работа видяхме пушека. После се появи ГЕРБ и Бойко Борисов прокламира, че тя също е центристка партия, ама в противовес – дясно-центристка. И ето че опираме пак до Първанов, който предстои пък да балансира ГЕРБ с ляво-центристка формация, само че не онази, първата, която Бойко вече балансира чрез своята дясно-центристка, а друга. Естествено, че друга, след като се видя, че първата ни завлече в собствените си руини.

Зави ли ви се свят от ляво-дясно-центризъм? Ще ви се завие, къде ще ходите – защото цялата тая работа, граждани, е проява на чист популизъм, политическа безпринципност и безскрупулност от една страна, а от друга – на политическа наивност. Само че не наивност от страна на тези, които предлагат съответния политически продукт, те знаят какво правят и затова не могат да бъдат опростени с лека ръка. Наивност е от страна на онези, които го потребяват.

“България за всички” се казва партията, с която свети Георги Първанов ще бори змея и това също е много интересно за анализ. Щом чух името, сетих се за онази истинска случка от журналистическия фолклор, при която водещият по радиото съобщава: “А сега – полегнала е Тодора за всички, които я пожелаха”. Та май така и с въпросната България от името – за всички, които я пожелаят? Защото, да речем е известно, че във външен план само Русия желае България. С ЕС, САЩ или НАТО случаят е обратен – България желае тях. Във вътрешен план пък мнозина, дето се казва, гласуваха с краката си, като се махнаха далеч оттук. Тя България и за тях ли ще бъде или как? А може би пък ще бъде само за всички, които останахме, защото сме се доказали вече пред Първанов като кротки хора, способни да търпят неговите и на колегите му простотии, за разлика от онези, които се махнаха.

Освен това като се каже “България за всички”, отзад някъде се дочуват поне две продължения на фразата. Първото е дебело премълчано – за всички, които ние кажем. Това вече го живяхме. Второто е дебело намекнато – България за всички и всички за България. С което стигаме до прочутата кампания на клетвите, подписите и целуването на знамето в “Параграф 22”. То и това го живяхме, де, не е като да сме го пропуснали – само че някои от нас не помнят, а други не знаят, пък и не им пука.

Да не говорим, че в призива “България за всички” със страшна сила виси въпроса за коя България става дума. Известна е например България, която се състои от високи сини планини, реки и златни равнини, и която всички обичаме. Тя и без това си е за всички, независимо дали президентът ще ни я разреши или не. Известна е също България, в която администрацията се държи с данъкоплатеца така, сякаш не тя получава парите си от него, а той от нея. Има и България, в която мутрите, корумпираните съдии, политици и полицаи си живеят живота, а останалите се чудят защо никой не иска да корумпира и тях, та да си поживеят и те. Някъде малко извън полезрението ни със сигурност има и България на ромските гета, на домовете за изоставени деца, на хората в неравностойно положение, които се чудят в коя точно България ни предлага да живеем сегашният президент и бъдещ редови политик Георги Първанов.

Ако питате мен – предлага ни България на извънземните. И настойчиво очаква да го изберем за главен преговарящ, за да ни превежда още дълго фрази от мълчанието на Космоса.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Блогът на Пламен Асенов - http://asenov2007.wordpress.com/


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional