За българина може да е самохвалко, за мен това бяха изключително трудни преговори. В 3 часа през нощта аз ги изгоних. В 3 през нощта. Кой ще ми плати това здраве, щом така ми говориш? Кой ще ми плати това здраве?
...
Щом не ме харесвате. Искате друг, изберете си друг. Аз толкова много. Давам си здравето и нервите. От сутрин до вечер. Толкова много. Намерете, който може повече. 20 години карате по магистрали, играете в спортни зали, возите се на метро, всичко ви е О.К. Аз това мога, това ще направя, докато ме търпите. После си избирате някой да ви отвлича, да ви язди и да викате, че е успешна борбата с престъпността. (смее се) Ваша работа. Аз толкова… За тебе съм самохвалко, за мене съм вече един истински преуморен човек, вследствие на изключително много ангажименти и работа.
Така спонтанно възкликна сегашният премиер в ефира на една ръбата телевизия (Канал 3).
Проявите на слабост (или раздразнителност) никога не играят в полза на политика, пък дори и това да е старателно изиграна сценка.
Предната емоционална изцепка с трагични последици, която помня, беше издънката на Петър Стоянов с папката на Богомил Бонев, която му струваше втория мандат, и а на нас – малко по-остро влизане в завоя на историята. (Врътнахме няколко наказателни обиколки).
Бойко си прави сметката да направи извънредни избори и да управлява тоя път без „подкрепящи“. Хубаво, ама хленченето може да му скрои лош номер, а и хората, които са притеснени от управлението му са нараснали двойно в последната година. Може да стане и по-зле в парламента.
Тъй че, по-леко, бате Бойко, с емоциите.
Сега всеки и навсякъде по света знае - големият мачо мъж можеш да го разревеш, ако не му признаваш старанието (както аз бях в четвърти клас, когато се сърдех на географичката, че не ме изпитва, а аз толкова бях учил). Всички, които трябва да водят преговори с България, си водят записки.
Честито.
PS. А здравето кой ще му го плати? – та няма ли доверие на здравната и пенсионната реформа които провежда в момента ;-)
PPS. И Радан прави съвсем уместна констатация – то ние и преди знаехме че реформите са трудна работа, особено в здравеопазването. Какво се опитват да ни кажат „свидетелите“ на кризата? Да проявим съчувствие, понеже изведнъж са разбрали, че са посегнали към голям залък? Правителството на малцинството предполага по-отговорно поведение.
Блогът на Константин Павлов - http://komitata.blogspot.com/
Вземете последните новини.png)
