Според Игнатов няма проблем с фиаското на закона за академичния състав

Мартина Бозукова

Просветният министър Сергей Игнатов не се притеснява заради обявените миналата седмица за противоконституционни 15 текста от Закона за академичния състав. “Аз не съм обезсърчен заради решението. Не е засегната философията, няма сериозен удар върху хода на процедурите, от което са уплашени хората“, заяви Игнатов пред БНТ в понеделник. Сред отменените от Конституционния съд текстове обаче има и ключови моменти в закона. Отменя се например възможността университетите да уреждат процедурите за кариерно израстване в собствените си правилници.

Това предложение беше ключово, защото според министър Игнатов законът трябва да е рамков и само да задава насоките, а детайлите да се определят от ВУЗ-овете. По същия начин се подготвят и новите закони за училищното образование и за висшето образование, което още отсега поставя под въпрос тяхното просъществуване. Конституционният съд е сметнал, че не може единните държавни изисквания за кариерното израстване да се описват само в правилник към закона и да ги няма в самия закон.

Игнатов коментира, че с решението на КС България се оказва единствената евроатлантическа държава, на която университетите й нямат право по собствен правилник да произвеждат доцентите, професорите.

Отменен е и текстът, който предвижда процедурите да се обжалват пред Арбитражен съвет, чийто решения обаче не подлежат на съдебен контрол. Освен това текстът предвиждаше, че последна инстанция в спора се явява образователният министър, което поставя независимостта на процедурите под въпрос.

Отменен е и текстът, който приравни степените доктор и “доктор на науките“, като обезсмисли съществуването на по-високата. Първоначално идеята бе изобщо да няма “доктор на науките“, но за да не се отнема тя от хората, които вече я притежават, бе запазена. С решението на КС отпада и изискването академичните длъжности да се заемат само на основен трудов договор. Идеята на този текст бе да се прекрати практиката с “пътуващите професори“.

Според Игнатов още до другата седмица ще се нанесат корекции и поправките ще бъдат внесени в Народното събрание.

Пред Mediapool обаче хора от академичните среди прогнозираха, че отмяната на текстовете ще доведе до сериозно забавяне в процедурите. Те и досега бяха блокирани, тъй като правилникът към новия закон беше обнародван едва преди няколко седмици. “Изчакахме да излезе правилника, след което на общо събрание на университета променихме и нашия вътрешен правилник за провеждане на процедурите. Сега това се оказва излишно и трябва да си върнем обратно стария правилник“, коментираха от столично висше училище.

Влизането на поправените текстове отново в парламентарна комисия в момент, когато започва гледането на бюджета, вероятно ще забави приемането им. Ако те се приемат в рамките на месец-два, след това трябва да бъдат направени корекции и в правилника за приложението на закона и да се чака неговото повторно обнародване. Така през следващата половин година процедурите може да се стопират. В университетите дори се носи слух, че временно е възможно да се върна закритата Висша атестационна комисия (ВАК), за да не се блокира процесът тотално.

От: http://mediapool.bg/