ТРАДИЦИИТЕ ВЕЧЕ НЕ СА СЪЩИТЕ

България е на 12 място в света по брой на самоубийствата! Жертвите на самоубийствата са повече от тези, загинали в катастрофи. Всъщност самоубийците пак са жертва на “катастрофа”: най-вече на катастрофата “живот по български”. Трудно се обясняват мотивите, които карат човек да посегне на живота си, най-често обяснението е изпадане в депресивно състояние, вследствие на любовна мъка, развод, фалит, икономическа нищета и безперспективност, липса на смисъл в живота.

Последното като че ли засяга най-много българи. Общото живеене в гнилата ни държавица като че ли е ден за ден, без хоризонт на очакване на нещо по-добро, сив еднообразен делник, изпълнен с тъпотии и простотия. Впрочем статистиката не се занимава с това. Налице е определен брой хора, напускащи ни без обяснения.  И никой не плаче и тъжи за тях – приема се, че това е в реда на нещата.

В Япония, където харакири е културен феномен, държавата ежегодно губи милиарди. /Впрочем тя жали за милиардите повече, отколкото за дезертирали през задния вход на живота!/. Над 30хил. души се самоубиват годишно в Япония, което е равностойно на един малък град. У нас самоубийството като икономическо измерение е “едно гърло по-малко”. Държавата сигурно “печели”, макар и човешкия живот у нас да няма голяма стойност.

Самоубийствени мотиви забелязваме във всички големи български поети /впрочем  повечето убити или самоубити/ – изводът е, че чувствителният индивид няма място в жестокото българско общество, “сбир от вълци и кози”, както го нарича най-известният български самоубиец П.К.Яворов.

Засега статистиката ни дава данни, над които никой политик не иска да се замисли. Например, най-много самоубийци има в Добрич, Ловеч и Разград. Най-много опити има в Шумен и Силистра. Тази година лидер в самоубиствата е Пазарджик. Обърнете внимание, че в региона на  Лудогорието /Делиормана/ самоубийствата са най-много; обяснението е, че това е най-изолирания от икономически и културни връзки български регион…

По-често жени правят опити за край на житейските мъки, мъжете обаче са по-ефективни в опита си. Най-често българите слагат край на живота си с въже или отравяне с медикаменти, мъжете предпочитат огнестрелно оръжие. Тревожна тенденция е, че все повече млади хора слагат край на живота си, немалко и деца. Голяма част от подрастващите страдат от т.нар. “усмихната депресия”, която не се забелязва отначалото. Най-често симптомите се отличават с агресия, потиснатост, мълчаливост и незаинтресованост към ежедневните задължения, загуба на сън и тревожност.

От центъра за обществено здраве ни уверяват, че имат програма за борба със самоубийствата и ни  съветват да се обръщаме към специалист овреме. Друг въпрос е, че много от т.нар. “специалисти” са шарлатани, които експлоатират и манипулират болните и ги объркват допълнително. А посещението при психолог достига до 100лв. на час!

Има професии, които са подложени на по голям стрес и това предполага по-голям брой самоубийства при тях. Там попадат военните, полицаите, лекарите и, забележете, зъболекарите. /Последните вероятно се самоубиват от угризения на съвестта?!/. Впрочем някои от самоубийствата са и въпрос на достойнство, както казва Хамлет: представете си, че сте самотен възрастен пенсионер в Полски тръмбеш със 130лв пенсия, като само лекарствата ви са 50лв. месечно, трябва да плащате и още ток, вода и какво ли не. Е, какъв е смисълът да се живее подобен скотски живот. /Едно куче в полицията има по-голям порцион от такъв индивид! /.  И понеже евтаназията у нас  забранена, то какво му остава на такъв човек, освен да плюе и да увисне на въжето и да се изплези на света…

Доказано е, обаче, че човек не се самоубива след дълъг размисъл, често пъти самоубийството е отчаян опит за търсене на внимание.  Случва се понякога да се самоубият и политици, макар че това по-често правят чувствителните и интелигентни индивиди. През “прехода” вече имаме самоубил се бивш министър, но, уви, той е като бяла врана сред политическата ни каста. Същевременно имаме и много убийства маскирани като самоубийства; срещат се самоубийства и в арести и килии.

Църквата ни е особено негативна спрямо самоубилите се, макар религиите да са култове към небитието  –  тя ги отделя от стадото, според поповете те са нарушили някакъв “божа повеля”. Но природните закон са по-неумолими от божиите – самото тяло започва да се саморазрушава, сякаш търсейки смъртта и както мъдро го е казал “народа” – “отървал се човека”.

Интересно е, че “успелите” в живота са най-здраво вкопчили се в него – за съжаление обаче все още не е открит начин да прехвърлят в отвъдното придобитите с къртовски труд хотели, беемвета и мерцедеси, яхти и друго имущество, придобито по законен начин. За останалите 7 милиона българи всъщност е все едно дали са живи или мъртви. Единственото, за което могат да съжаляват, ако пръснат своя слепоочник, е добрите плодове на пенсионна реформа на ГЕРБ, които губят след несвоевременната си емиграция в  отвъдното. Но всяко удоволствие се заплаща, нали?