КАК ЛЕТЕЦЪТ БЕЛЕНКО ИЗБЯГА ОТ РАЯ

В един септемврийски ден на недалечната 1976 година строителните работници на японското гражданско летище в Хакодате, най-северния от главните японски острови, не могат да повярват на очите си, когато един странно изглеждащ самолет с две червени петолъчки на двойните си стабилизатори се спуска рязко за кацане. При кацането му една от гумите се спуква, а самолетът спира на тревата извън летищната настилка. Работниците се втурват към самолета от любопитство, но от него излиза млад мъж с пистолет в ръка, който казва на руски: «Назад, аз съм лейтенант от съветските въздушни сили и искам да отида в Съединените щати». След това посочва към самолета си и казва: «Това трябва да остане в тайна, така че покрийте го и се погрижете за него.»

Летецът е Виктор Беленко, а самолетът е «Миг- 25», в средите на НАТО известен под името «Фоксбат». Да искаш да избягаш от рая в ония години не е шега работа, но не е и изненада: за ужас на КГБ и съветския партиен каймак, бягат актьори, дипломати, интелектуалци, от време на време и някой офицер от КГБ. За съветската пропагандна машина не е особено трудна задача да представи тия бегълци като «егоистични ексцентрици» или «разглезени дегенерати и лунатици». Не е изненада и ако някой дипломат, живял в прогнилия Запад, се поддаде на «алкохолизъм и корупция и изпадне в психопатия». Съветските хора, видите ли, не обръщат внимание на такива, които стават предатели на Съветския съюз и продават самите себе си.

Беленко обаче е малко по-различен: син на работник, един от избраните офицери, много пъти награждаван, чист продукт на Партията, с други думи пример на новия съветски човек. Да се оплюе елитен пилот, на когото е поверен свръхтаен самолет, би било равносилно да се признае, че в Партията има нещо ужасно грешно, че самата идея за новия съветски човек може да е само мит. Ето така Беленко става може би първия беглец,  когото съветската пропаганда описва  след бягството само с добри думи.

Това всъщност е дилема: ако се очерни съвършен екземпляр като Беленко, тогава става съвсем неясно на кого да вярваш? В Москва моментално влиза в обръщение нещо като виц: «Чухте ли новината? От сега нататък за пилоти на тия самолети ще бъдат тренирани само членове на Политбюро.» Да не говорим за тайните, които Беленко може да завлече на Запад...

Иначе за западната преса Беленко заявява, че в Съветския съюз няма свобода, че нишо не се е променило от времето на царска Русия и че човек казва истината само когато пие водка с приятелите си.

И така, съветските мъдреци решават, че цялата ситуация може да се промени напълно, ако японците и американците бъдат принудени, излъгани, унизени или каквото и да е друго, да върнат Беленко. След кратък престой и под психиатри чно наблюдение  той спокойно може да бъде показван на съветските граждани като свидетелство за подлостта на Запада и ще стане пример за останалите летци защо не трябва да се бяга.

И така, само час след бягството Съветският съюз подема огромна и безпрецедентна кампания да върне Беленко.

Съединените щати веднага обявяват публично, че ако желае Беленко може да получи политическо убежище. Думите «ако желае» и досега са особено важен детайл в такива случаи и те си имат своята предистория, за която САЩ си спомнят само с дълбоки угризения: на 23 ноември 1970 морякът Симас Кудирка прескача от съветски риболовен кораб на  кораб от бреговата охрана на САЩ, пристанал до него. От брега в Бостън един американски адмирал, вярвайки че действа в духа на тогавашното «размразяване» в отношенията между Русия и САЩ, заповядва Кудирка да бъде върнат на руснаците. Противно на всички морски и политически традиции в САЩ, офицерите на кораба от бреговата охрана позволяват на шест руснака да стъпят на борда на кораба, да бият беглеца и да го завлечат обратно на съветския кораб.

Като последствие от тоя срам правителството на САЩ приема мерки да гарантира, че никой беглец никога няма да бъде върнат, а ако това стане, отговорните за това ще се простят с професионалната си кариера. Определят се подробни инструкции за действията на американските власти от момента когато чужденец поиска политическо убежище. Това включва уведомяване на всички ангажирани в случая висши служители, както и подробна информация за всичко.

Кудирка в края на краищата беше пуснат да замине за САЩ след няколко години натиск върху съветските власти, но на базата на роднински връзки с американски граждани. Кудирка освен това е латвиец.

На другия ден след бягството на Беленко още в шест часа сутринта тълпа от още несъбудени  мъже и жени от посолството, Пентагона, ЦРУ и Петия американски флот  се събират в Уотч Сентър в Токио да обработват потока от информация. Междувременно Беленко поднася на властите писмената си молба за политическо убежище, което президента Форд веднага подписва.

В същото време всички веднага забелязват особено злобната агресивност на Съветския съюз към Япония да върне Беленко и неговия Миг-25. Руснаците заявяват, че те имат «ненарушими права да защитават военните си тайни», че японците трябва да го върнат и че никой няма право да инспектира самолета. В същото време от съветското посолство в Япония заявяват, сякаш отнасяйки се към някаква съветска колония, че даването на политическо убежище на Беленко «няма да бъде толерирано». Съветските протести следват един след друг и то с невероятно грубиянски език, непознат дотогава в международните дипломатически отношения.

Междувременно съветски самолети прелитат през въздушното пространство на Япония с явна демонстрация на сила и нахалство. Военни кораби на Съветския съюз арестуват в открито море японски рибарски кораби. Руснаците правят опити и да се доберат до самия самолет. Вечерта в същия ден един руснак с фалшиво име се явява пред администрацията на летището в Хакодате и се представя като «моряк от екипажа на съветски търговски кораб на ремонт в Хакодате», който е дошъл да интервюира Беленко.

На следващия ден още трима руснаци се опитват да се доберат до самолета, представяйки се като «шефа на ТАСС в Токио» и «инженери от «Аерофлот», като заявяват, че те са чули че « самолета е повреден, че те трябва да проверят това на място и да направят някои снимки». Администрацията обаче доста безцеремонно ги измаршира.

Веднага след даването на политическо убежище на Беленко съветския посланик Димитри Полянски прочита едно забележително грубиянско заявление пред японския заместник министър на външните работи, в което казва, че Беленко е направил спешно кацане и обвинява японците че са изфабрикували целия случай, за да «скрият физическото насилие и други непростими начини, използвани  за неговото отвличане».

Японците възпитано, по японски, обясняват (за който разбира)с внимателен и тих тон, че руснаците тепърва трябва да обяснят що за случай е това, че засега самолета ще бъде задържан като свидетелство и че разследването продължава.

Американски военни експерти вече започват да инспектират самолета заедно с японците с компромисното решение самолета да бъде задържан не повече от месец, за да се спести по-нататъшно унижение на Съветския съюз.

Разбирайки неизбежността на обстоятелствата, руснаците насочват пропагандата си към съветските хора. На 14 септември агенция ТАСС започва кампания да представи Беленко като герой и патриот, отвлечен насила от тъмни сили с помощта на подлите и безскрупулни японци. Съгласно ТАСС, Беленко се е отклонил от неговия тренировъчен маршрут,свършил е горивото си и бил принуден да кацне в Хакодате. ТАСС заявява още, че японската полиция е навлекла качулка на главата на Беленко, завлекла го е за ръцете, набутала го е в кола и го е скрила, като отказвала  на съветски представители  да го видят.

В Москва властите организират пресконференция-мелодрама с жената и майката на Беленко (с която той не се е виждал цели 27 години). Представлението е организирано за външните корреспонденти и за съветската преса. Жена му Людмила говори и от време на време проплаква. Тя не вярва, че мъжа й е избягал по желание в чужбина, тя не се съмнява в неговата любов, тя знае че нещо ужасно се е случило с него и че той има нужда от помощ. Тя разказва как предишния ден преди полета си той е играел и се е разхождал със сина си, как тя приготвяла торти и как Виктор й помагал. Тя счита, че известието за политическо убежище, поискано от Беленко, е измислица и че той ще си остане съветски гражданин. Водещият пресконференцията кагебист обвинява САЩ и Япония буквално в «насилствено разделяне на семейства».

Американските и японските специалисти разглобяват напълно този толкова пазен самолет и след месец го връщат на Съветския съюз в дървени сандъци. На 1 октомври президентът Форд приема известния Громико и съветския посланик Анатоли Добринин в Белия дом. В дневния ред за разговори няма нищо за случая с Беленко. На излизане обаче Громико неочаквано, засегнато и с войнствен тон се обръща към президента: «Ние искахме да се докопаме до оня самолет както разгонен пес  гони кучка, не защото много ни пукаше за тайните в него, а защото беше откраднат». По-нататък Громико заявява, че Беленко е крадец, обикновен престъпник, който САЩ са длъжни да върнат просто в интерес на справедливостта. «Като престъпник, казва Громико, той не заслужава политическо убежище и в интерес на съветско-американските отношения трябва да бъде върнат, за да получи заслуженото за престъплението си».

Президентът обаче, който е бил информиран подробно и ежедневно за случая и който до този момент е слушал многократно от съветската преса колко добър човек е Беленко и колко зле са се отнасяли с него, е хирургично прецизен и безмилостен към Громико: «Аз съм напълно осведомен за случая. Ако някога е имало истински политически беглец от Съветския съюз, това е Беленко. Той е добре дошъл при нас, докато е жив. Колкото  до американското правителство – случаят е приключен и не подлежи на повече обсъждане».

Защо, драги читателю, ви разказвам тоя случай? Защото, както казва списание «Тайм», «за десетки години руснаците са усъвършенствали изкуството да изнудват отстъпки от други народи грубиянски, като битанги, с ръмжене и заплахи като опасна и необуздана мечка. Като не получиха Беленко, на тях им остава възможността да стигнат до него чрез думи или по друг начин.»

Ето затова ви предлагам тоя случай, в който така релефно изпъква държането на българските социалистически  палашчета към Русия. Те са приели това грубиянско, себично и опасно животно, както всеки ловджийски палаш приема господаря си за бог. В края на краищата в президентската служба българското знаменце стои до руското, не друго. Както всеки палаш стои до господаря си, нали така?

Иначе Беленко днес  живее и работи в САЩ, женен за учителка по музика и разведен с деца. В 1995 година той дори посещава Русия като бизнесмен.

 Американските и японски специалисти са останали със зяпнала уста след разглобяването на самолета: отнело им е много време да осъзнаят примитивизма на руската самолетна технология. Крайно горивно-неефективен двигател, отчайващо допотопна електроника и използване на стомана в структурата на самолета като показател за незнанието на руснаците да обработват титан.

Може би  срамът от тотална международна излагация за руснаците е била още една причина за цялата патърдия – нещо като камбаната на Рубльов? Днес, ни лук яли, ни лук мирисали, те очакват от губернатора на Калифорния Арнолд Шварценегер, който е на посещение в Москва, да им отвори вратите към световната електроника, съгласно мечтите на президента Медведев за руска Silicon Valley – 34 години след бягството на Беленко и 21 години след 1989.

А българите? Къде са в тая история българите? Те просто нищо не знаят за Беленко. И защо да знаят – нали така трябваше по-лесно да бъде построен комунизма?