Алиса и времето

            Как би се чувствала Алиса, ако се озове в нашата страна? Страната на своеобразни екзотични чудеса, но не и на приказни такива. Нито пък невинни. По-скоро – неприкрито откровени до нагарчащо фамилиарничене. Решили да ги възприемем не каквито са, а такива, за каквито ни се представят.

            Физици от Япония и САЩ стигнали до извода, че вселена, която се разширява безкрайно, не може да продължи да съществува. Обясняват го с факта, че законите на физиката не действат в празно пространство и това предопределя края на вселената и съответно – на живота в нея. Оптимистичният им извод е, че времето просто ще спре да тече след някакви си 3,7 милиарда години.

            В подобно безвремие се озовава и Алиса, докато пропада към непознатия чуден свят след като влиза в заешката дупка. Докато бавно пропада, успява да разгледа лавиците с книги и окачените географски карти и картини. Както и лениво да си представя какво предстои. Но това е сънят на едно момиче.

            А какво е сънят на една нация – един сглобен уж общ до някое време сън, който обещаваше нещата да станат нормални. Не беше всеобщ този сън. Тези, дето го сънувахме, усещахме дистанцията и враждебността на другите, за които нашият сън беше неприемлив, меко казано. Тези другите из мрежата с омраза и наслада сипят квалификацията „седерасти”. В духа на просташката изобретателност е да отвърнем: бспедерасти. По се вързва словесно, а другото изглежда съзнателно търсено, за да уязви. Според мен, и двете са тъпи, особено първото. Тъпо ли е да се обвързва политическа ориентация със сексуална такава, за да се подскаже някаква обидна закономерност? Е. Издава безпогрешно примитивизъм и ненадмогващо се първично плиткоумие. Нищо, че може иначе да е хитро.

            Имаше един блок 20 в Ямбол, дето вече го няма. Построен бил през 1988 г. – година преди старта на „промените” в България. Настанени били там български граждани от ромски произход. Ранните сведения отбелязват кон на втория етаж (не на Г 6), откъртен паркет, използван за огън в центъра на стаята. Присъстват и кокошки, но след коня това си е почти в реда на нещата. Изчезват тоалетни казанчета, мивки, кранчета, разрушават се стени в апартаменти и между тях. Взрив от натрупващи се боклуци и смрад вътре в сградата и около нея. Но явно това е била скромната представа за уют на населяващите блока. Както пираня оглозгва тялото на жертвата си, така е оглозгван през годините и блок 20. До такава степен – че да стане опасен за живеене. Но „дивото зове”. Изчезват парапети по стълбищата, изчезват врати, дограми. Няма реакция. Процесът се развива плодотворно. Наскоро разрушиха блока. Но преди това обитателите му са викали S.O.S. Не можело да се живее при тези условия, (които те самите са предизвикали). Така че да им се намери ново жилище. Което вероятно ще превърнат в това, от което са искали да се изнесат. „И така до края на света”. Кръгът се затваря. Някои навици са неизкореними. Покъртителна невинност или мисловна необремененост е да викаш: „Ама кой ми напълни гащите?”. А може да е и комбинация от двете.

            Ефектно задържаният преди осем месеца Алексей Петров днес се превръща в медийна звезда и вероятно - в мъченик. С не толкова голяма готовност, но ще влезе в политиката от чувство за дълг, защото така повече не може. Предстои изграждането на нов проект … Десен.

            Истина е, че така повече не може. Цели две предишни правителства талантливо се превъплъщаваха в Хъмпти-Дъмпти от „Алиса в страната на чудесата”. Да припомним: „Когато аз употребявам някоя дума - каза презрително Хъмпти-Дъмпти, - тя означава точно това, което аз решавам да означава, ни повече, ни по-малко.” Сегашното правителство също излъчва подобни сигнали, макар и по-непоследователни.

            С различен успех и старание поникваха паралелни светове, в които нещата се замъглиха, думите взеха да си губят значението и да се обезсмислят, а желаното започна да се представя за реалност. Ефекти без ефективност. Дали за трайно не се установи този свят с объркани понятия? Не затисна ли със слонския си дирник смисъла? А публиката реагира като обитателите на блок 20 - сама си реже клона, люпи семки или кърти мивки, избира поредния спасител. Когато чудото не се случи, започва да вика, че не може повече да се живее така. И кръгът се затваря, но цикълът безпощадно се повтаря и повтаря.

            Най-после ги стигнахме американците, че и японците. При тях и по цялата земя времето ще спре след 3,7 милиарда години. А при нас вече е спряло. Да четеш вестници, да гледаш телевизия е като да си обгърнат от лепкава тиня в блатното ни безвремие. Топъл и примирен уют като в „Политическа зима” на Ботев. Пропадаме бавно в бездънен тунел и с лениво любопитство се питаме дали пък няма да се приземим върху някое чудо.