Иво ИнджевДържавното радио днес зададе въпрос на министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. В предаването “Събота 150” Никола Миладинов пита следното:
Възползвам се, г-н Трайков, накрая да ви попитам и за един друг въпрос, който слабо беше отразен в медиите тази седмица. Вие се срещнахте с ядрения физик Георги Котев, който обвинява АЕЦ „Козлодуй“ в злоупотреби за купуването на рециклирано ядрено гориво от Русия вместо ново. Знаем, че е имало вече такава проверка, която нищо не е установила. Защо се срещнахте с него и какво можете да кажете?
Всички проверки, които са извършени досега, в които аз, разбира се, не съм пряк участник, но резултатите, за които са ми докладвани, опровергават тезата на г-н Котев. Той обаче е много убеден в нея и убедителен в някои от аргументите си, затова аз поисках да се срещнем и му поръчах да предостави конкретни стъпки, сравнително прости и евтини за изпълнение стъпки, които биха могли да дадат окончателно потвърждение или отрицаване на тезата, в която той е толкова убеден. Така че, ако той наистина има основание в някаква степен, аз не искам да съм човекът, който е попречил това да види бял свят.
Тоест, ако вие… той успее да ви убеди с аргументи, вие бихте инициирали нова проверка, така ли да разбирам?
Той трябва не просто да ме убеди с аргументи, а да предложи стъпки, изпълнението на които недвусмислено показва правотата или погрешността на тезата му.
А вярно ли е, че по време на разговора ви сте признал, че в България има енергийна мафия?
Какво значи признал? Всички знаят, че в България има енергийна мафия.
А смятате ли, че можете да неутрализирате нейното влияние?
Ами, това правим вече година и три месеца.”
Интервюто е публикувано в сайта на правителствената информационна служба. От начина, по който е зададен въпросът на министъра става ясно: държавната пропаганда почти се надява да има някаква грешка – министърът да не е казвал онова за “енергийната мафия”. Така звучи запитването дали е вярно, че го е казал.
Представяте ли си, ако моя милост и колегата Стойко Стоянов, с когото присъствахме на срещата и написахме за нея, бяхме уличени в лъжа, как щяхме веднага да се “прочуем”! Обаче се оказва, че не сме излъгали. Е, тогава не заслужаваме “честта” да бъдем цитирани.
А откъде БНР са научили за самата среща на министъра и за изявлението му за мафията, което министърът все пак потвърди ( макар на питащия изглежда да не му се вярва)? Според интервюиращия този въпрос ( за срещата) бил отразен “слабо в медиите” в края на седмицата.
Не, не беше “слабо отразен”. Не беше отразен изобщо другаде, освен в интернет. А “неотразимия” начин на подобно премълчаване на източниците, които разпространиха новината в интернет, е отражение на състоянието на нищетата на професионалните стандарти в днешната ни журналистика.
Ще кажете: голяма работа, нали все пак БНР се престраши да попита! Прави сте, не е кой знае какъв проблем, че не са споменали някакъв си блогър и негов колега. Погазени са обаче елементарните правила на журналистиката с демонстрация на безадресна осведоменост, съчетана с показно презрение към източниците, подложени на съмнение. Това е медийна шизофрения, която се отключва избирателно в зависимост от удобството да се пренебрегват неудобните факти и техните приносители.
Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/