Шефът на БДЖ излезе по телевизията, за да обясни дали е „директор” или „директор в оставка”. Поводът за оставката е поредната катастрофа на влак, която спрямо предишната катастрофа станала, както се изрази директорът, „в много малко разстояние от време”, с което, без да се усети, направи фундаментален принос към теоретичната физика. Що се отнася до оставката, той бил казал, че е готов да подаде оставка, а глупавите медии разбрали, че е подал оставка. Затова после от неговия прес-център трябвало да обясняват кое как е. Причината за катастрофата била тази, че някакъв капак от локомотива се отпрал и паднал на релсите, вагоните минали през него, поради което последните три дерайлирали. Директорът на БДЖ успокои обществеността, че локомотивът имал всички документи за благонадеждност, които били в сила цели пет години, а точно на този локомотив сертификатът изтичал чак през 2013 година. Тоест всичко с локомотива било наред. Това харесвам на нашата администрация – локомотивът се разпада на пътя, а тя се хвали, че документите са наред.
Но въпреки безупречното състояние на документацията, шефът на БДЖ „остава в готовност да си подаде оставката”. Какво точно означава това? Рей Бредбъри би се изразил: „оставката е занимание самотно”. Какво значи оставката да ти е в джоба? Или я подаваш, или не я подаваш. Ако началникът ти я поиска и ти я подадеш, то това не е оставка, а чисто изритване. Оставката е акт на самопреценка за несправяне и за лично недостойнство да заемаш поста, на който обществото те е сложило. За такова нещо няма готовност. Когато изпиташ въпросното недостойнство, подаваш си оставката, за да спасиш останалото си достойнство.
Често сравняват държавата с кораб в бурното море на кризата. На мен тя повече ми прилича на влак в тъмните и опушени тунели под Балкана.
Блогът на Иван Стамболов - http://sulla.bg/
Вземете последните новини.png)
