Религиозна толерантност е дървено желязо!

   Напоследък се наслушахме на дивотии – колко била ценна религиозната осведоменост за възпитанието. Тук няма да споря, че моралът е възможен и без вярата във въобразени всемогъщи авторитети. “Бог” май е необходим всъщност на хората с престъпно съзнание – за да ги възпира със страха от отвъдно отмъщение на тази “сила”, която “забавя, но не забравя”…

Неслучайно мафиотите са дълбоко религиозни – и то не поради “съвест”, а поради това, че “бог” им позволява золумите и богатството.  Какви ли не още страховити неща сме чели и слушали за злопаметните чудодейни божества – без които (т.е. “блажените миролюбци”) не би имало религиозни войни и крамоли, а и посредниците в търговията със “свещени” неща (т.е. жреците) биха липсвали и би се живяло по-добре на “този свят”. А че суеверните, т.нар. религиозни люде,  никога не мирясват в усилието да уязвят инакомислещия, се демонстрира най-ярко със религиозното заклеймяване на еретиците, друговерците, атеистите или просто обявените за “магьосници” учени.

Знаем как: най-ярко  заклеймяване е убийството с камъни. Може би много от читателите не знаят, че еврейският Яхве и мюсюлманският  Аллах са едно и също лице, а при християните тези лица стават троица, при това “света”. (Някои автори считат, че коранът е опростен вариант на еврейските свещени писания, създаден от равините за борба с религиозната конкуренция).  

По-съществено е откъде озверените мюсюлмански тълпи са приучени да убиват с камъни престъпилите “божиите закони”, т.е. закани? Наскоро в Афганистан бе убита като псе жена, която говорила непознат! Преди това подобна “морална оценка” очакваше и една жена в Иран, осъдена за според шериата за прелюбодейство. Но нека припомним една притча от библията – онази любима за цитиране от поповете случка, в която Исус спасява “блудницата” от настървената тълпа (явно обичаят – “убийство с камъни” е стара юдейска традиция, която мюсюлманите и средновековните християнски инквизитори наследяват със смирение, богопочитание и мъдрост); “Нека, който е безгрешен пръв хвърли камък – обръща се Исус към нахъсената да убива от жреците тълпа. И тогава, един по един, започват да пускат камъните на земята…”  (to be contunied:  в този миг гигантски камък прелетял над тълпата и разбил глава на блудницата… Исус се извърнал и казал: Мамо, нал ти рекох днес да не излизаш  дома…?!).  Това осъвременено продължение на притчата, разбира се е атеистична шега. Нека припомним, че обрязването (сюнета) също е заето от евреите, самият Исус е обрязан, църквата циклично чества това (май) през януари?

Религиозната “толерантност” всъщност днес има само едно скрито измерение – обединената борба на разните религии против т.нар. “атеизъм” - или научните знания за природата и човека. Разбира се, религията е отстъпила на всички други фронтове господството си, освен на хлъзгавата почва на “етиката и морала”. Илюзията е, че “вярващия” в дивотии и суеверия е по-морален от атеиста е глупава и ограничена откъдето и да я погледнеш. Но явно тя е предназначена за “прости духом” индивиди, понеже поначало господ си пада по юродивите, е, тези с (логическо) мислене, просто не са подходящи за “вярващи”…

Религиозното “възпитание”, рано или късно, стига да моралното заклеймяване на различния. При мюсюлманите това е дадено като команда – джихад-ът те вкарва директно в рая, като отплата за убийството на неверника… При православните е по-усукано и завоалирано по византийски – но пак се цели елиминирането на богунеугодните. Я си представете сега следната педагогическа притча: една религиозна група ученици от 7 а клас, посещавали редовно часовете по задължително вероучение, нахъсена против „неверника” от 5 в клас, го причаква с камъни в задния двор на училището… “Дедо поп ни каза, че ти си презрян атеист и не се отричаш от сатаната, а майка ти е блудница вавилонска и пие кръв от тригодишни бебета, баща ти пък я греховно “познава” с презерватив и така лишава от живот неродените петковци… Умри, псе безбожно…!!!”. Напразно ученикът от 5 клас се опитва да се предпази от озверялата тълпа, слагайки на главата си дебелия учебник по биология. Свещеният гняв удържа безпрекословна победа над “злото”…

Тук разбира се, ви преразказах сцена от нобелираният роман “Повелителят на мухите”, но колко му е да се превърне в истина. Неведоми са пътищата господни… Толерантността се възпитава в семейството, а общият климат на уважение към човека се създава от конституционните свободи. Помислете добре – къде бихте отишли да живеете: в атеистична Франция или в религиозен Иран? Западна Европа е притегателен център на множество бежанци от близкоизточните религиозни режими; впрочем точно тяхната толерантност, възпитана в по религиозни канони  и догми,  стои под въпрос. А приелите ги общества с чудят какво да правят с тях. Защото насилието е проблем за демократа, а не за религиозният дегенерат – той изпълнява божи повели, при това убедено и без да мисли. Дали пък да не вкараме наивно “това” в българското училище –  как мислите? Или не мислите - защото вярвате в добрия резултат?  Блажени  верующите…