Записки на оптимиста – 2

Този път няма да започна нито с проценти, нито с бройки, нито с аргументи. А само с – надявам се проверени – факти. Пак за едни две Българии.

България през 2002

Не помня дали имаше големи концерти. Дано да е имало.

Театрите бяха полупразни. И билетът струваше 3 лева.

Може би е имало български филми. Не помня.

Със сигурност е имало много български музиканти, които са свирили на престижни места по света. Български сериали? Може би само „Хотел България”, ако улучвам годината.

Български поп? Имаше много. Факт. Каризма. Мария Илиева. Нина Николина. И много други.

Ъпсурт бяха познати на няколко десетки хиляди.

Остава ги знаеха по-малко.

Къде бяха Нова Генерация? Не знам.

Не знам какво е ставало в Операта през 2002ра, но през 2006та бях впечатлен. От „Лешникотрошачката”.

В София нямаше книжарници. Имаше – и все още има – само площад „Славейков”.

95% от фасадите в София приличаха на следвоенно Сараево.

Кафето навсякъде струваше по-малко от лев.

Да си купиш дрехи в България? Mission impossible.

Ако трябваше да се търси подарък в последния момент, имаше само и единствено „магазини за красоти”. Т.е. цветарски магазини.

Поне половината алкохол, който се продаваше беше нелегален и/или менте.

Имаше само McDonalds и KFC. Не знам дали това е хубаво.

Купувахме компютри от нови офиси, които бяха в стари апартаменти.

В нощните клубове с жива музика се влизаше за 3 лева, за да слушаш само кавъри.

Интернет имаше само на работа, в клубовете и – рядко – вкъщи.

България през 2010

Концертите в България през 2010? Нека изброим само най-големите – AC/DC, Metallica, Anthrax, Megadeth, Slayer, Morcheeba, Gotan Project, Groove Armada, Massive Attack, Prodigy. Al Di Meola идва скоро. Пак.

Последният път, когато ходих на театър беше на „Козата”. Едвам намерих билети. Които бяха по 15 лева.

В последните 2-3 години поне 2 български филма аха да влезнат за номинации за „Оскар”.

Стинг е на турне. А в оркестъра му свири българската цигуларка Дорина Маркова.

А Пепи Славов е всяка вечер в джаз клубовете в Манхатън.

Стъклен дом. Забранена любов. Скоро и още.

За Блуба Лу писаха в „Таймс”. Рони и Деси са... просто изключителни. А има още много, много, много.

Ако някой не знае кои са Ъпсурт, значи е социопат.

Остава ги знаят – надявам се – стотици хиляди.

Нова Генерация имат нов албум. Много различен и модерен.

За Операта не знам. Само гледам плакати. И чувам, че било пълно.

В София има поне 20 книжарници, в които може да се намери почти всичко.

Днес си купих книгата на Тони Блеър. В оригинал и с твърди корици.

Не знам колко са санираните сгради в последните години, но сигурно са хиляди.

Сега имаме Onda, Coffee Heaven, Costa, Starbucks и много други.

Сега имаме Zara, Gap, Benetton, Bershka, Mango, Marks & Spencers. И още много.

Магазини за подаръци има всякакви – от 1 лев до 1000 лева. Значи някой купува.

Не знам дали има нелегален алкохол. Но знам, че до нас има магазин, в който освен чилийско шардоне, мога да си купя – ако имам повод – 18 годишен Macalan.

Сега имаме и Subways, и Burger King, и Nordsee. Не знам дали това е хубаво. Знам, че ги има.

Сега купуваме компютри и лаптопи от големи магазини или онлайн.

Не съм ходил отдавна в нощен клуб. Но последният, в който бях спокойно можеше да е в Лондон.

Има безплатен интернет в „Заимов”. И в парка в Пазарджик