Отстрелване на щурци

*

                        Тъжно е

                                     през есента

                                           нямаме архари

                                               и започваме щурците

                                                           да отстрелваме

                            Тъжно е

                                     през есента

                                               шляпаме

                                                   във локвите

                                                           със кецове  

                                                                а  не с обувки

                            И пръскаме

                                           и пръскаме

                                                         до втръскване

                                                                      наоколо 

                                                                                си

                                                                                  кал...

Тези тъжни стихове ми ги изпрати Кръстю Пастухов от Варшава. Поводът е – закичените с ордени гърди на Щурците и Васко Кеца.

Не че не заслужават ордени – заслужават – и още как. Но все пак – да приемеш ордени от тези ченгеджийски ръце, в данданията на президентството, с тържественост, химни и гвардейци.

От човека, който не мисли доброто на България – а мисли доброто на друга една страна – и се мъчи да ни прикове към нея с енергийните си вериги. И който от никакви Щурци не разбира – разбира от Любе, щото са любимата група на неговия Big Boss.

Тъжно е наистина. Досега слушах с такова удоволствие “Аз не съм комунист” на Киро Маричков. Не знам дали ще го слушам със същото удоволствие оттук нататък.

                                                                                                     Е.С.