Иван ГареловНе ни стигаше икономическата криза и ето, че в страната замириса и на политическа криза. Това, което до вчера изглеждаше невъзможно, днес реално заплашва стабилността в държавата.
Атакувани са двамата вицепремиери, макар и от различни позиции, а това по същество удря кабинета в сърцето. До вчера министър Цветанов бе всепризнат символ на борбата срещу корупцията и незаконното забогатяване. Правеше шумни акции, изобличаваше, заклеймяваше.
Днес го обвиняват в тези грехове, срещу които той водеше титанична борба. Сдобил се по съмнителен начин с куп апартаменти, получавал и той крупни хонорари за консултантска дейност към държавни фирми.
Не е забравен и министър Дянков, след като вече и от Синята коалиция не го подкрепят, а всеки, който се е засилил да протестира, му иска оставката. Дифузия настъпи и в управляващото мнозинство.
Синята коалиция все повече се разграничава от ГЕРБ. „Атака” за пръв път заплаши, че може да оттегли подкрепата си. И всичко това на фона на пушещи полицаи, готови за нови протести лекари и всякакви други касти и браншове и добили самочувствие синдикати.
Засега протестите се свеждат до финансови претенции. Все още липсват политическите. Освен оставката на Дянков, разбира се. Държавата се разклати.
Всичко това би изглеждало трагично за управляващата партия ГЕРБ, ако не е налице едно много специфично явление. Всички упрекват кабинета, министрите, но никой не се обявява срещу премиера Борисов. Дори и президентът. Дори и опозицията.
Според синдикатите той бил подведен. Което означава, че неговата популярност си остава незаобиколим фактор и гарантира някаква стабилност. Но и доверието към личността на Борисов едва ли е неизчерпаемо.
От него просто се очаква да направи нещо, с което да оправи положението, да тури всекиго на мястото му и да продължи напред. По-нататък ще се опитам да посоча какво може да задоволи очакванията на хората. Но нека преди това си припомним какви очаквания създаде ГЕРБ по време на своето управление.
Когато бе арестуван Алексей Петров, една от емблемите на българския преход, написах в „Новинар” следното: „О, аз знам, че вината тепърва трябва да се доказва. Нищо чудно и този път доказателствата да се окажат недостатъчни. Но каквото и да се случи, тази история няма да потъне в небитието. Много дълбоко е бръкнато този път.
Твърде голям е залогът, за да си позволява някой показни акции и пи ар мероприятия. На изпитание е поставен авторитетът не само на министър Цветанов, но и на цялата партия ГЕРБ. Не само защото лидерите й са бивши опитни полицаи, но защото се заявиха пред обществото като неподкупни и готови да вървят докрай в битката с престъпността.
Ако този път обвинението се провали по вина на ръководството на МВР това със сигурност ще предизвика политическа нестабилност. Така че не е изключено да имаме политическа криза. И дори извънредни избори, които ще крият много изненади”.
Ето какво съм казал преди 8 месеца. Лошите ми предчувствия като че ли се сбъдват. Сега какво трябва да направи премиерът Борисов, за да спре сриването на авторитета на неговото управление.
Преди всичко той трябва да спре да действа пожарно, като спасява положението ту в една, ту в друга застрашена зона. Борисов трябва да изпревари събитията и да предприеме стъпката, за която аз мислех, че е готов още с настъпването на есента.
Борисов трябва да направи основен ремонт на кабинета. Да смени онези министри, които очевидно се провалят със своята работна. Да смени или замести онези от тях, които не са харесвани от хората.
Да реорганизира структурно кабинета, особено в икономическия сектор, като раздели отговорностите на икономика, енергетика и туризъм. Да подаде ясен сигнал съм Синята коалиция, че разчита на нейния кадрови потенциал и на цялостната й подкрепа. И още каквото си реши, важното е да поеме инициативата, да вкара нови хора, да създаде нови надежди.
Между другото пак той трябва рязко да промени отношението към медиите, защото в общата изнервеност пак те го отнесоха най-много. Министър Цветанов подложи на силен натиск водещите на сутрешния блок на бТВ и ги обвини, че изпълнявали поръчки на Яне Янев.
На другия ден пък Яне Янев ги съсипа от претенции защо толкова рядко го канели и защо изпълняват поръчки на Цветанов. Водещите не се сетиха да му припомнят, че той сам доброволно се беше отказал известно време от парламентарна дейност и че времето, когато беше най-често каненият гост в това предаване, вече отмина.
Не скри своите претенции самият премиер към „Референдум”, че не одобрили акция „Хеликоптер”, като че ли на всеки интелигентен човек не е ясно, че тя е прах в очите на простодушните хора, докато се вдигат акцизите и се раждат нови данъци.
Нека премиерът не се задоволява с това, че по една телевизия го сравняват с Левски. Вече сме на 70-о място в света по свобода на медиите, господин премиер.
От: в. "Новинар"