ПАМЕТНИКЪТ В ДОБРИЧ

„... Това е първият мемориал на Червената армия в България. Открива го лично Цола Драгойчева през есента на 1949 г. В многочасовото си слово тя съобщава, че паметникът е издигнат „със средствата на местното население в знак на гореща благодарност към войните-освободители от ІІІ-ти украински фронт на маршал Толбухин” – Йовчо Карамфилов, в. „Про и анти”, бр. 38 от 2003 г.

       Най-правдоподобно е тези „средства на местното население” (Ц. Драгойчева) да са онези, одържавените, събирани в периода 1942-1944 г. за фонда „Постройка паметник на ген. Иван Колев” в Добрич. С други думи, комунистите са направили помен с чужда пита. (За незапознатите: ген. Иван Колев е получил прозвището „Добруджанският герой”, защото през есента на 1916 г. спасява Добрич от нашествието на румънци, руснаци, сърби и заедно с другите български генерали ги прогонва оттатък Дунава, освобождавайки цяла Добруджа)

       И сега един куриоз за паметника на „Звездочелият освободител” (Й.К.). През 70-те години на миналия век скулптурата на червеноармееца, изваяна в човешки ръст, им се видя малка на добричките комунисти. Демонтираха я и на нейно място поставиха нова (тази на снимката) – два-три пъти по-голяма. Старата скулптура подариха на с. Кардам, до българо-румънската граница. Монтираха я в центъра на селото. Защо им трябваше на властите в Кардам да приемат подаяние? Да си бяха направили своя скулптура – червеноармеец върху мотор с кош. С българска регистрационна табела!