Корупционната България

Тази година България е по-корумпирана, отколкото беше миналата. Това е основният извод от проведеното изследване на "Трансперънси интернешънъл" ("Прозрачност без граници") за индекса за справяне с корупцията. Днес България има индекс 3.6, което е с две десети по-ниско (3.8) в сравнение с 2009 г. (Класацията измерва между 0 и 10, като 0 отчита максимум корупционен потенциал, а 10 – липса на корупционна среда.)

Този резултат е особено впечатляващ, като се има предвид, че настоящото правителство дойде на власт именно с обещанията да се справи с корупцията и организираната престъпност, да накаже корумпираните и да натика гангстерите в затвора.

Сега можем да видим как са изпълнени тези обещания: нито един министър не е получил осъдителна присъда – въпреки далаверите за милиарди и въпреки завоюваната с тяхна помощ слава на страната ни като най-корумпираната държава в Европа. Нито един гангстерски бос не е в затвора – въпреки всички шумно прокламирани усилия на МВР, заловените при цветисто назоваваните акции търкат следствените нарове или биват пускани по живо и по здраво в домашен арест. И като връх на всичко – страната ни е по-корумпирана, отколкото беше преди.

Не само е по-корумпирана обаче. Корупционните практики са станали по-рафинирани и изтънчени; бизнесът – легалният уж такъв – също се е включил в тях – и прави, каквото е по силите му, за да затвърди корупционното статукво. “Не бива да оставаме с впечатление, че бизнесът също не е корумпиран.” – твърди Диана Ковачева, изпълнителен директор на българския клон на “Трансперънси интернешънъл” – “Няма как да му попречите да прави картели. Той може да манипулира една обществена поръчка и затова усилията за прозрачност и почтеност при обществените поръчки трябва да бъдат и от страна на  институциите, и на бизнеса.”

Става ли това обаче? Не. Самата Ковачева признава, че при бизнеса има игра - отделните компании се уговарят, за да си разпределят няколко лота – като тази игра води до манипулиране на обществените поръчки и компрометира усилията на институциите да бъдат прозрачни.

Кой позволява тази игра – и какви са неговите основания да прави това? Отговорът се вижда с просто око – политиците позволяват. Например чрез непрекъснатото прекрояване на Закона за обществените поръчки – което оставя луфтове, неясноти и вратички за далавераджиите; чрез липсата на Закон за лобизма и практически неработещите законодателни норми, свързани с конфликта на интересите.

Позволяват го, защото живеят от това – и живеят добре. ( Една дребна подробност – преди поне се надявахме, че един закон е такъв, каквъто излезе от пленарната зала. Днес И това не е сигурно.)

Самият индекс за справяне с корупцията обаче не се формира само на базата на корупционните практики. Той е сложна съставна валичина, която зависи и от прозрачността на институциите, и способността на правителството и парламента да реформират страната така, че да бъдат ограничени генериращите корупция фактори, и от нрава и ценностния кодекс на администрцията – и дори от външнополитическия усет и ориентация, която проявява съответната страна.

Тук трябва да отбележим едно – съвсем закономерно Русия е на дъното: на 154 място в класацията от 178 държави. Затова Огнян Минчев иронично отбелязва, че обвързването ни с тази страна чрез прословутите енергийни проекти ни влече надолу и по този показател: “Няма защо не се лъжем, България е вписана динамично в европейския контекст, чиято енергетика е 100% ръцете на руски компании. Русия се намира на 154 място в класацията от 178 държави. Нека не прозвучи антируско, но ако искаме да се подобрим, отидете да сключите договор за още една ядрена електроцентрала.”

Има ли кой да го чуе? Няма кой. Ще строим и “Южен поток”, и АЕЦ “Белене”, както тържествено ни съобщиха наскоро. И ще се наредим заедно с Русия по върховете на корумпираността – редом с Нигерия, Сомалия и други достойни за уважение държави.

Беленският гьол с квакащите жабоци, пред който се беше възправил смаяният Бойко Борисов, съвсем не е случайна метафора. Такъв гьол, поглъщащ милиарди и натикващ в калта бъдещето на цели поколения, винаги зейва там, където се появят руски инвестиционни проекти с голям мащаб. Те, разбира се, носят със себе си нездравото руско влияние, но правят и още нещо: превръщат се в корупционни гнезда, които неизбежно покваряват управляващите – които и да са те.