Иво ИнджевОт няколко дни насам в публичното пространство броди един призрак от зората на “прехода” – призракът на най-големия кошмар в спомените за възхода на Първанов в политиката и производното й влияние върху всичко останало в държавата.
След бившия висш функционер на БСП Илия Божинов, напуснал в разцвета на силите си БСП, а внезапно и този свят в края на лятото (в резултат на необяснимо и необяснено отравяне), неговият близък приятел Пламен Николов пое от покойника щафетата по пътя на тежките обвинения към президента Първанов.
Пламен Николов, бивш парламентарен секретар на БСП и някогашен висш служител на всесилната тогава бизнес империя “Мултигруп”, потвърждава публичните обвинения на покойния си приятел Божинов. Според тях сегашният държавен глава насъскал лично Алексей Петров да овладее приватизираната столична таксиметрова компания „Такси-С-експрес“, по-известна като таксита 1280.
Пламен Николов отива по-далеч от Илия Божинов в повдигането на червената завеса с уточнението, че задачата на Алексей Петров е била да превърне транспортното предприятие в партийна милиция, подчинена на Първанов, за да слухти и проследява партийни противници. В скоби казано: бившият служител на Националната служба за охрана (НСО) Николай Марков заявява в интервюта, че точно това се случва по – късно с тази държавна служба, “приватизирана” от Първанов като инструмент за събиране на информация за политическия, административен и магистратски елит на държавата, който се вози на задните седалки на автомобилите на НСО.
Но дори и тази “любопитна подробност” не е най-важната част от събитието, предизвикано от изявлението на Николов, бивш шеф на дружеството „Арес“ в системата на „Мултигруп“, което е зареждало с бензин такситата 1280 от своите бензиностанции.
Да приемем също, че не е вече толкова “сензационно” да чуем от Николов, че лично той е бил заплашван от тогавашния лидер на столичната организация на БСП и дясна ръка на Първанов Никола Койчев, че ако продължава да подкрепя приятеля си Илия Божинов, Алексей Петров „ще го прегази“. Самият Божинов застана с името си зад подобно твърдение за заплахи към него от друг червен бос, който му предал мафиотско по стил и съдържание “послание” от Първанов.
Като казвам, че самата информация вече минава за рутинна искам само да подчертая, че (почти) никой не обърна внимание на предизвикателството, хвърлено от покойния Божинов към самия президент. Това, че моя милост акцентира върху тази история в книгата “Президент на РъБъ”, също минава за детайл от общия пейзаж на минираната с мълчание пустиня около недосегаемия ни президент. Пак в същата книга цитирам и бившия шеф на парламентарната група на червените Красимир Премянов да твърди, че на рожден ден на съпартиеца им Евгений Узунов през лятото на 2003 г. , на който е бил президентът Първанов, е присъствал и оперативно интересният Младен Михалев–Маджо. Веднъж потвърдена, подобна информация би струвала кариерата на всеки политик в нормална демократична държава – а зад тази информация застава с името си Красимир Премянов!
Ако всички тези свидетелства са нещо като халосни патрони, както изглежда от невъзмутимата (липса на) реакция на президента, какво тогава чак пък толкова се случва, че си заслужава изобщо да се коментира сега, когато се “обажда” и Пламен Николов? Та нали с презрителната си незаинтересованост да отвърне, Първанов декларира досега: “голям праз”!
Обаче малък ли е въпросният зеленчук или започва да застрашително да нараства?
Отговорът на въпросът този път не е в качеството, а в количеството. Има вече натрупвания и те са симптоматични за възможно отприщване на лавина.
Първо ( в хронологичен ред) дойде откровението на Премянов; после надигна глас Божинов: замлъкна завинаги, но ето че по темата проговори и Николов.
Общото между тях е не само политическият генезис и високата позиция в някогашния червен елит на проговорилите, но и нещо друго: личната мотивация. Това е кошмарът на Първанов. Каквито и лостове да владее, той не може да си гарантира спокойно бъдеще спрямо хората, които е унизил, отстранил, притискал, заплашвал и шантажирал през годините на своята безконтролна власт.
Първанов ще свърши зле политически – вече проговориха трима от знаещите какви ги е вършил. Ще има още разкрития.
Това не са празни приказки, а един голяяям праз!
Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/