ЦЕНАТА НА ДОМАТИТЕ

 Беше време, когато попивахме словото му както жадният пие вода - на големи глътки. Още повече, че то беше изричано с богословски плам - който му придаваше допълнителна сила. За нас той беше един от стълбовете на истината.

Де да се сетим, че всеки стълб е с определена якост. И не бива да я надхвърля.

Първите съмнения дойдоха, когато той стана защитник на назначения от Тодор Живков патриарх Максим. Тогава бяхме склонни да омаловажим факта. Богословски тънкости, казахме си. Не ги разбираме ние тези работи.

После той насочи острието на перото си в твърде странна посока - срещу политическата сила, която беше най-малко виновна за станалото и ставащото в страната. Нейните привърженици бяха хората, които го обичаха и уважаваха. Тогава стана ясно, че той търпи развитие.

Както знаем, развитието бива два вида: възходящо и низходящо. Неговото едва ли беше от първия вид. Почитателите му реагираха на това обстоятелство с поклащане на глава и цъкане с език, което идеше да каже: „докъде ли ще стигне този човек, ако я кара така?"

И така нещата стигнаха до логическия си край - той стана словесен прислужник на един известен гангстер. Човек, който излага претенциите на гангстера към обществото в писмен вид и донякъде ги фризира.

Кой е той ли? Няма да споменаваме името му. Първо, защото той е и обобщаващ образ. Не един или двама извървяха същия път през последните две десетилетия. И после, не искаме хората, които четат тези редове след сто години, да запомнят тъкмо това име. То ще е незаслужена слава. А и нашата цел не е да обвиняваме или осъждаме. Нашата цел е по-скромна – да припомним някои факти. В частност, на факта, който повечето от нас не са склонни да приемат – че всяко нещо и всеки човек на този свят имат своята цена. Имаме предвид цена, изразена в парични знаци.

В това са имали възможност да се убедят и две мои познати, жени почтени и на възраст, докато вървели по улицата, а зад тях вървял един малоумник и им предлагал пари, за да се съвокупят с него.

Отначало те не му обръщали внимание, защото бил очевидно безвреден и не с всичкия си. Пък и сумата, която предлагал, не заслужавала такова. Но той започнал да я увеличава с всяко ново предложение. Те го игнорирали, той я увеличавал.

„И, представяш ли си”, признаха ми по-късно, независимо една от друга, и двете, „идва момент, когато, след определена сума и въпреки очевидната му несъстоятелност, неволно почваш да се замисляш върху предложението!”

Нека сега си представим, че човекът, който ни прави предложение, не е изкукал, а напълно в ред, а освен това, достоверно знаем, че той разполага с пари. Как бихте постъпили в този случай, читателю?

Да, тъжният факт е, че всеки човек си има цена. Въпросът е да бъде назована сумата, след която той престава да се замисля.

Само, че има хора, чиято цена е много висока. Толкова висока, че на света не съществува сума, която може да ги купи. Те са малко, дори изключително малко. Но те са крепителите на истината. На тях дължим обстоятелството, че никой не може да лъже всички хора през цялото време. Това, че нашият свят не се е съборил върху ни, е най-доброто доказателство за тяхното съществуване.

Очевидно, разглежданият от нас случай не е такъв. Там става дума за много по-малка сума. Дори и на адвокатите плащат повече.

Повече текстове от автора на - http://kandimirov.com/tekushti.html