Тило Сарацин – жертва на „политическата коректност”

Случаят „Сарацин” в Германия, при който един висш държавен служител бе уволнен само заради изразени от него социално-политически мнения и идеи е показателен за това докъде може да се достигне при толерирането на набиращата сили в либералните демокрации нова левичарска идеология, наречена „политическа коректност”.

Това събитие, предизвикало най-противоположни страсти, всъщност се нуждае от теоретично обяснение.

Рисковете за нашата европейска цивилизация не са изчезнали след рухването на нейния най-страшен враг – комунизма. Днес сме свидетели, как в името на различни нови (най-вече основани върху исляма) идеологии се правят опити за унищожение отвън на либерално-демократичната среда, в която живеем. 

Още по-опасни обаче са опитите за взривяването отвътре на либерално-демократичното общество – и то със средства, произтичащи от идеите на самата либерална демокрация. Отдавна са налице упорити атаки, които спекулират с основните либералните ценности - свободата, равенството пред закона, справедливостта и толерантността.

Центърът на атаката е съсредоточен върху основополагащата за нас ценност „толерантността”. Защото в рамките на нашата цивилизация толерантността е ключова. Тя е неотменна и интегрална част, сърцевина на демокрацията.

Но днес съществуват теоретични модели, които се отклоняват съществено от първоначалната идея на класическата либерална толерантност. От „ляво” - това са идеите за „освободителната толерантност”, а от „дясно” -  за „безграничната толерантност.” И двете отклонения водят до сходни и крайно опасни последствия – изиквания за „политическа коректност”от една страна, и за превръщане на западната либерална цивилизация в „мултикултурална” – от друга.

Идеолозите на политическата коректност обосновават своята идеология със съществуването на т.нар. „слово на омразата” към различни социални групи в западните общества, които до преди половин век се смятаха и по един или друг начин бяха реално дискриминирани.

В отговор на „вербалната агресия” на различни „радикални”, „екстремистки”, „шовинистически” и „расистки” групи се появи „ляв” отговор – „ултралиберално” искане за „политическа коректност”.

Обратно на очакваното, тя не обосновава изискване за неутрално, безпристрастно, търпимо и почтено говорене, а за налагане на определени правила в публичната и всекидневната реч, които кодифицират норми какво може и какво не може да се каже! При това като се използва същия агресивен, некоректен и примитивен език, с който по традиция левите екстремисти се нахвърлят върху либералното-демократичните политици и държавници, които не са „леви”, т.е. не се борят за унищожаване на либералната цивилизация!

Политическата коректност с други думи на практика е нетолерантна не само срещу т.нар. „език на омразата”, използван от различни радикални, расистки и ксенофобски  политици, но и към всички онези, които не толерират разцепването на либералното общество на нови и нови повече или по-малко „въображаеми общности” на класова, съсловна, расова, етническа, религиозна, сексуална, професионална, имуществена, здравословна, образователна, културна и пр. основа. Целта е „разпарчатосване” на омразната на левите „буржоазно-капиталистическа” демокрация! За тази цел те използват масовите предразсъдъци на тълпата по отношение на различни доскоро реално или не дискриминирани групи. От тези групи новите леви се опитват да конструират нови политически малцинства, с чиято помощ да могат да парализират функционирането на буржоазно-демократичните институции.

Ако ксенофобските и расистки екстремисти (манипулативно определяни като „десни”) мразят дадени социални групи, само защото са такива, каквито са (евреи, черни, мюсулмани, араби, хомосексуалисти и пр.), то „левите” екстремисти защитават тези групи само защото са такива, каквито са! Като освен това изискват те да се ползват с привилегии, забранени за „мнозинството” в дадена страна – например да не плащат данъци, да се возят безплатно, да бъдат оставени спокойно да грабят, крадат, изнасилват, да се женят за малолетни – само защото това било част от тяхната култура!

И в случая със Сарацин наблюдаваме същото – „радетелите” за „политическа коректност” като глутница се нахвърлиха с най-гнусни обвинения към доскоро смятания за почтен банкер и социалдемократ (т.е. и Сарацин е „ляв”, но не е екстремист!). „Вината” му се състои в това, че се осмели да разкрие само малка част (при това обективно и коректно, без да обижда никого!) какво се случва зад завесата на „мултикултуралното” немско общество и особено в емигрантските кръгове, идващи от Турция и арабските страни. С „политкоректен език”, подобен на този, използван при милиционер-социализма против дисидентите, лявата глутница се нахвърли върху Сарацин с определения като „расист”, „фашист”, „десен екстремист”, „подпалвач на етническо напрежение”.

С други думи идеолозите на политическата коректност, особено в Германия (като победена и бивша „фашистка” (?!) страна), но и в САЩ и в цяла Западна Европа се опитват да наложат цензура подобна на комунистическата. Те не позволяват открита дискусия по проблемите, които приложението на политическата коректност създава. А когато една идеология ни се натрапва, дори да има най-малкото основание за това, следва да се замислим. А какво следва от това по-нататък?

 И ето отговорът: следват репресии – като тези против Буковски, Фалачи, Сарацин и десетки други незатварящи очите си пред проблемите на западната цивилизация свободни умове, набедени от войнстващите политкоректни примитиви за „реакционери” и „крайно десни екстремисти”.

Не случайно и с пълно право Ленин нарича преди век тогавашните леви социалдемократи и либерали „полезни идиоти”. И след бурните аплодисменти и възторжен кикот на своите последователи продължава: „Те ще си платят и връвчицата, на  която накрая и тях ще избесим!”(Т.е. след победата на „най-хуманния строй”!)

Само че, за разлика от западняците, ние, източно-европейците всичко това вече сме го преживели - и  „османо-ислямското”, и съветско-комунистическото „присъствие”! Знаем за какво става дума и нас не могат да ни излъжат днешните войнстващи постмодерни рециклирани марксисти и псевдолиберали! На лявото предателство към нашата западна цивилизация трябва да бъде даден заслужен либерален отговор!