Свободата днес и тук 23 Септември 2021  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Вазов аут от учебниците?

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Иван Сухиванов

Професорка от СУ предложи Вазов или да отпадне от учебниците, или да бъде изучаван от подрастващите с помагало. Причината е, че тематично и лексикално Вазов вече е станал неразбираем за учениците.

Новината пак надигна познатата мътна вълна от “възмущение”, чийто инициатор винаги са били т.нар. патриоти или националисти, зад които стоят по правило някакви неизживени  ретроградните светогледи  или просто невежество и простотия. Впрочем творчеството на Вазов винаги е бил ползвано за идеологически цели и е обрасло с множество изветрели предразсъдъци. Така че май винаги четем Вазов през призмата на нелитературни критерии. А несъмнено естетически Вазов не стои високо, сравнен с Ботев или Яворов в поезията, или със Захари Стоянов  и Каравелов в прозата.

Патриотичният патос, на който се крепи творчеството му обаче, винаги е бил удобен на властимеющите. Изучаването на “Под игото”, като достоверна историческа проза, също  е несъстоятелно, защото Вазов не бил в България по време на Априлското въстание и сцените на бунта са смукани от пръстите, а и са написани в стилистиката на булевардния роман, следвайки чужди образци. Единственото  сериозно произведение в проза на Вазов е сатиричната повест “Чичовци”, в която авторът изобразява реалистично картината на българския живот в средата на 19в.  Един застоял и мижав бит, в сърцевината, на който виждаме българинът от плът и кръв, пак така стремящ се към Европа, но все нещо не му достига, както винаги…

В “Чичовци” Вазов не ползва любимото си спекулативно понятие “народ”, макар героите му да са същите като в “Под игото”,само че ги виждаме в друга светлина – “порасналият народ”, както Вазов смело  титулува потиснатата “рая” в “Под игото”, е причина за множество заблуди за епохата, в която живее авторът. В поезията Вазов също не успява да надвиши средното ниво, като в множество от стихотворенията му са конюнктурни и твърде елементарни. Нещо, което Ботев осмива в едно от стихотворенията си, наред с Пишурката и други “възрожденски” графомани.

Ясно е, че Вазов може да бъде четен само като “избрано” и то със съответния компетентен коментар. Впрочем известно е, че писателят сам е писал рецензии за собствените си произведения,прикрит зад псевдоним.  Опонетите на отпадането на Вазов от учебниците пък твърдят, че той възпитавал в патриотичен дух и пр., клишета, повтаряни като мантри десетилетия наред. Но в крайна сметка литературната обучение има за цел да даде литературна компетеност , а не да възпитава.

Дали обаче Вазовият патриотичен патос  е актуален днес е доста спорно. Още в началото на 20 век повечето български поети се отнасят скептично към сътвореното от Вазов, което звучи анахронично и като език, поетика, пък и като внушения, психология и пр., а днес творчеството му е отглас от една твърде вече отдалечена от нас епоха, която също е обрасла с доста неверни митологии, като тази на проф. Т. Жечев, който реторично я нарича “най-българското време”? Кой знае пък – може наистина “робството” и чуждото владичество да са най-българското време? Виждаме, че покорството и въобще този манталитет на “преклонена главица сабя не я сече…” ,  все още са живи, при това съчетани с байганьовския тарикатлък, дават уникалният балкански тертип на българина.

Тука би могло да се попита – а нима Паисий, Раковски, Левски  не са били българи, след като не са чели Вазов?  За хан Аспарух няма да питаме… И ако някой наистина е “народен” поет, това май ще да е Ботев, защото тръгва от народното творчество, а не като Вазов от внесени образци със съмнителен произход. Неотдавна се проведе кампанията “Голямото четене”, която приключи с твърде съмнителният резултат, че куриозно съчинение като “Под игото” било най-четената книга. За “Време разделно” няма да говорим, съчинението на Дончев зае втора позиция с явна фалшификация - кой въобще го чете този роман, който легитимира доста политики на соцвърхушката спрямо малцинствата? Но и “Под игото”, който явно е адресиран към една доста примитивна като литературна компетенция публика, и това да е най-четената съвременна книга днес, говори, че или днешната ни четяща  публика хич я няма, или имаме поредната фалшификация!

Това, което можем да очакваме в близките дни, е реакцията дори на политически сили, които ще протръбят :”Вземат ни Вазов!”. Истината, че никой не чете българска “класика” от години, пък едва ли някога е била четена чак толкоз. Или ако е четена избирателно като “канон”, и то повече като “история”, отколкото като чиста литература. А същевременно прясната, жива, съвременна литература не се радва на у нас на подкрепа и насърчаване. Защото политиците предпочитат да ни захвърлят в някоя далечна епоха, но не и някой да казва истината за това, какво става сега, а литературата често задава неудобни въпроси и кара читателите да се замислят върху битието ни…

Този уклон да се връщаме непрекъснато в историята, рефлектира и върху съвременното изучаване на литературата. Миналата година за първи път на зрелостниците бе дадено произведение на жив съвременен автор, който пише за актуални проблеми на българския обществен живот в началото на третото хилядолетие. Какво ли би станало, учениците /отново!/ трябваше да пишат на тема “баташкото клане”, този любим травматичен мит на родните националисти, който им носи джакпота на “народното недоволство и памет” безотказно.

Дали да отпадне Вазов от учебните програми? Защо пък не. И тогава всички ще видят, че нищо не се променя съществено, нито пък ще настъпи апокалипсис, защото реалният живот отдавана го е извел от употреба… Както и православието между впрочем, което отдавна, още от времето на Ботев, е  мъртва догма, и с която тогава са били наясно, но и напразно галванизирана днес. Напразно й се приписва и спасението на българщината и духовността; това е станало в недрата на самата нация, която е намерила сили да се възроди на основата на модерните европейски просветителски идеи.  Ние, разбира се, можем да си четем Вазов за удоволствие,  без фалшивата приповдигнатост на официалните чествания и патриотарските изцепки, впрочем, на които “автентичният” Вазов, като “здрав балканец”,  казват, бил чужд…

 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional