Царят на интригата е гол, но вече не е секси

Още когато Първанов взе да бяга от самохвалното си амплоа на създател на тройната коалиция, която беше поела вече надолу по стълбицата на антирейтинга, написах, че любимата дисциплина на “спортиста” начело на държавата е бягство от отговорност. Сега обаче на самия него му предстои да се огледа в очертаващото се дъно на горчивата чаша, която все по-малко другарки и другари ще желаят да пият с него като побратими и посестрими.

Можем да се поздравим с това, уважаеми читатели, че поне на тази територия ( т.е. в този блог) не се хванахме на нито една въдица със спуснатите имена от нечия незнайна ръка, която час по час захранваше медиите със стръв върху кукичката с надпис “Проекта Първанов”. Вашият автор отказа да захапе и май добре направи…

Номерът с лансирането на имена за заблуда на противника е стар като столетницата. Играят ни го отдавна и е време да се научим да не им партнираме в това “активно мероприятие” за пасивни лапнишарани.

И сега няма да спомена имената от лавинообразно растящия списък на онези, които отричат да имат нещо общо с изгрева на проекта на залязващия Първанов – нищо, че отреклите, за разлика от набедените ( просто не знаем кои са и кои не), са напълно автентични. Но когато дори емблематичният за близостта си с Първанов бивш вицепремиер и външен министър Ивайло Калфин вече се извърта и бърза да заяви публично, че няма да е лице на проектчето ( което иначе, видите ли, страшно харесвал), това вече “не е за изпускане” – плаче си за коментар. Нима не можеше да дочака 11 ноември и да ни изненада с отсъствието си начело на проекта? Явно нещо го кара да бърза, да действа изпреварващо.

В този смисъл нероденият проект започва да намирисва на онзи енергиен форум под егидата на президента ( да напомня, че ”егида” означава “щит” на главнокомандващия бог в гръцката митология, самия Зевс). Форумът беше шумно рекламиран като “световен”. Пропагандата тръбеше от “Труд”, “24 часа” и “Стандарт”, че на него се очаква да пристигнат ( освен Хилари Клинтън?!) петролни крале, президенти и премиери. Балонът се спихна до е едно форумче , антиреклама на своя патрон, бойкотиран ( без обяснение) дори от Путин. По ирония на съдбата именно Калфин беше изпратен в радио “Дарик” да обяснява, че всъщност форумът не бил замислен чак като световен. Замислен грандомански, той се оказа граовски. Произведеният за прикритие шум, с цел омаловажаване на провала, не можа да заличи остатъчната миризма от него. И сега така се очертава.

В хора от гласове, който пее все по-стройно “не съм близък с Първанов”, има различни нюанси в надпяването. Но общото между тях е, че май никой не желае да се вози на потъващия кораб, освен ако и без това не си е там и няма шанс да скочи в спасителна лодка.

Защо му е на човек да си купува билет за “Титаник” ако в някоя централа са му показали сценария на филма и му е известен финалът? А българската версия на този сценарий никак не е “секси” – въпреки колективния стриптийз на одалиските от обкръжението на президента.

Име по име, дреха по дреха отпадат от снагата на чутовния президентски проект и в един момент мнозина ще “прогледнат”: “аууу, царят(на интригата) е гол”!

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/