На 9 ноември да кажем „не“ на Паметника на комунистическата лъжа ( ПъКъЛъ)

“ Ако идва края на света, бягайте в Мекленбург – там той ще дойде 100 години по-късно“, шегувал се с изостаналостта на този севевереоизточен край на Германия канцлерът Бисмарк. Шегаджията казал и някои неприятни неща за нас, българите…

И на мен не ми е приятно, но трябва да призная: ние сме сред най-изостаналите европейски народи, които отдавна се пребориха с тоталитарното си минало. И първото нещо, което направиха, беше да сринат тотемите му, около които танцуваха не само червено-кафявите шамани, но и караха да маршируват цели народи.

Преди 21 години падна Берлинската стена. „Падна ли“? Не точно – сринаха я хората, които по логиката на българските защитници на съветското наследство би трябвало цял свят да нарече „вандали“, но нарича всъщност „борци за свобода“. Няма по-ярка символична раздяла с комунизма от премахването на разделителната преграда, издигната от комунизма, за да спира обитателите на неговия „рай“ в порива им към свобода.

У нас това все още не е станало. Берлинската ни стена стърчи над всички нас все така самоуверено. И което е по-лошо- ние така сме свикнали с нея, че дори не се впечатляваме, но иначе вкупом се гневим на факта, че властта у нас с лъжа се взима и с лъжа се упражнява върху нас. Този феномен, уж загадъчен и необясним, си има свой символичен топоним, който трябва да бъде „разгадан“ и развенчан.

От търпимостта ни към лъжата по-зле няма накъде, ще каже някой. Обаче…има. Ние не само не регистрираме факта, че лъжата размахва оръжие над главите ни, но и приемаме за истина онова, което тя символизира: „освобождението“ на България. А на „освободителите“ благодарим писмено с издълбани в гранита топли думи и то от името на целия български народ. Без изключение.

Колко и да сме изостанали в премахването на българската Берлинска стена все още можем да покажем признаци на чувствителност към великата лъжа за „освобождението“ на България от червената армия, която нахлува в неутрална България и без нито един изстрел срещу нея я окупира, за да я предаде в ръцете на свои протежета за десетилетия напред. Раболепните й слуги издигат 10 години по-късно паметник на тяхната партийна благодарност за тоталитарното насилствено заробване на българския народ с помощта на чужда военна сила и се подписват под тази благодарност от името на всички българи.

Този паметник е уникален в Европа защото никоя друга страна не посреща през Втората световна война войниците на Сталин мирно и в никоя друга столица няма изграден монумент на несъщестуващи жертви – навсякъде, където червената армия се е сражавала, е дала хиляди, дори стотици хиляди убити, които дават основание за съответната монументална символика. У нас жертвата е единствено свободата на българския народ и истината за онова, което му е било наложено.

Искаме ли да продължаваме да се държим като покорни жертви?

Инициативен комитет от несъгласни да търпят голямата съветска лъжа организира Празник на годишнината от падането на Берлинската стена на 9 ноември пред паметника на Сталин – Паметник на комунистическата лъжа( ПъКъЛъ), замаскиран като Паметник на съветската армия.

Желаещите да се присъединят, са добре дошли от 18 часа!

П.С.

Като един от поканените да говорят пред свободолюбивите българи искам в аванс да кажа на останалите: никой не желае да тревожи костите на загинали съветски войници. Мое лично мнение е, че те си имат костница в софийския квартал „Лозенец“ ( макар там да са положени останки на хора, които не са загинали в България – камо ли пък за „свободата на България“). Докато Паметникът на комунистическата лъжа ПъКъЛъ е изцяло замислен, построен и действащ като плашило за демокрацията (ни). Той няма място в свободна европейска България.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/