Преклонена главица, ботуш целува

Има ли право суверенна България да се разпорежда с Паметника на съветската армия в своята столица?

Ето база за разсъждение във връзка с договора между двете страни в руския му оригинал – в частта, която засяга казуса.

РАТИФИЦИРОВАН РОССИЙСКОЙ ФЕДЕРАЦИЕЙ – ПОСТАНОВЛЕНИЕ ВС РФ ОТ 23.12.1992 N 4193-1

ДОГОВОР
О ДРУЖЕСТВЕННЫХ ОТНОШЕНИЯХ И СОТРУДНИЧЕСТВЕ МЕЖДУ
РОССИЙСКОЙ ФЕДЕРАЦИЕЙ И РЕСПУБЛИКОЙ БОЛГАРИЕЙ

(София, 4 августа 1992 года)

Статья 14

Договаривающиеся Стороны обязуются принимать необходимые меры
для сохранения и осуществлять надлежащий уход за находящимися на
территории Российской Федерации ценностями, связанными с историей
и культурой Болгарии, как и за находящимися на территории
Республики Болгарии ценностями, связанными с историей и культурой
России, а также военными захоронениями.
К могилам российских граждан на территории Болгарии и к
могилам болгарских граждан на территории России будет обеспечен
свободный доступ.
Договаривающиеся Стороны будут консультироваться о тех мерах,
которые они сочтут целесообразным принять относительно объектов,
упомянутых в данной статье.

Настоящий Договор заключается сроком на 10 лет. Его действие
будет автоматически продлеваться на следующие пятилетние периоды,
если ни одна из Договаривающихся Сторон не заявит путем
письменного уведомления о своем намерении денонсировать его за
один год до истечения соответствующего срока.

Совершено в Софии 4 августа 1992 года в двух экземплярах,
каждый на русском и болгарском языках, причем оба текста имеют
одинаковую силу.

(Подписи)

——————————————————————
Ратификация:
Россия – Постановление ВС РФ от 23.12.92 N 4193-1

Както и друг път съм писал, това е договор за защита на руските интереси, които в малка България се измерват със стотици паметници.За първи път имате възможност да се уверите документално в този факт.

Принципът на реципрочност в документа е предпоставено подигравателен във връзка с обстоятелството, че в гигантската Русия българските обекти от подобно естество могат да се преброят на пръстите на едната ръка на джебчийка с отрязан палец. Освен ако не допуснем невероятното: че на Кремъл ще хрумне да припознае потомците на Волжка България за легитимна част от българската история, и че днешна България може да предяви претенции както Русия към съветските паметници. Понеже това е на РъБъ на фантастиката се налага да констатираме очевидното: българските съавтори на документа, легитимиран от президента Желю Желев, са предали интересите на България.

Къде са патриотарите да се възмутят или това не им се позволява, когато става дума за Кремъл?

Попада ли Паметникът на съветската армия в София сред потенциално защитените от договора обекти, макар да е очевидно, че не е костница поради липса на съветски жертви на българска земя?

Или монументът може би е „ценност, свързана с историята и културата на Руската федерация“ при положение, че е чист идеологически продукт на сталинизма от времето преди учредяването на тази федерация, създадена от гробокопача на СССР президента Борис Елцин, чийто подпис стои под документа ?

Договорът е изтекъл на 4 август 2002 г., но тихомълком от нас е продължаван благодарение на клаузата за неговото автоматично удължаване при липса на възражение.Българите дори не знаят за договора, какво остава пък да възразяват…

Е, сега свободолюбивата част от нас вече има шанс да узнае ( макар и от някакъв си блог).

Българските власти имат пълното право да преразгледат споразумението. Няма предвидени санкции за неговото едностранно прекъсване. Договорен е единствено уведомителен режим година по-рано от решението за денонсиране. Падежът на поредната „петилетка“ е 2012 г.,а предупреждението за мерки, които България ИМА ПРАВО да предприеме, може може да бъде направено практически веднага – през 2011 г.

Необходима е само политическата воля на управляващите и гражданска енергия, която да я задейства – стига да не е енергетично зависима от руската гледна точка.

Вярвате ли в такова чудо в навечерието на събоносните преговори за новото обвързване на българската енергетика с руската политика. Да, енергетиката е в основата на руската външна политика на експанзия с помощта на природни ресурси като заместител на изпомпаните до дъно запаси от комунистическа митология- същата, чиято рожба е стърчи монументално над българската столица и след кончината на СССР.

След като руският премиер Владимир Путин може така светкавично да си нагоди програмата и да реши за броени дни да посети България след телефонен разговор с българския му колега Борисов, какво пречи на Борисов също така чевръсто да включи в преговорите в София на 13 ноември този въпрос – та нали той посвети изборната си победа на антикомунизма. Щеше ли дядото на българския премиер, споменат от него символично в нощта на изборния му триумф, да бъде убит, ако не беше решаващата роля на братската съветска…окупационна армия?

Върховната власт в Русия е в ръцете на президента Дмитрий Медведев. За разлика от премиера Путин, който подклажда преклонението към сталинизма, той ясно се разграничи от съветското минало. Ако Борисов е наистина смел, може да се позове на този факт на преговорите с Путин без опасения от предсказуемо гневната му реакция – все пак има за съюзник самия действащ руски президент!

Или ще чакаме освобождаванато ни от паметника на лъжата за освободителите да стане отново по решение от Москва, както се случи и с подарената ни с нейно благоволение демокрация?

Преклонена главица, ботуш целува.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/