Свободата днес и тук 20 Юли 2024  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

ЗА БУРЖОАЗНАТА БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТ

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Евгени Тодоров

              Много пропагандни клишета от времето на социализма осъзнах навреме и ги изхвърлих от главата си, но все пак остават две-три неща, от които не мога да се отърва.

И май ми се иска да ги чуя отново – ако не като истина, поне като тема за дебат, за ново осмисляне.
Едното е, че всички хора са братя. Ако не всички, поне трудовите.
В никакъв случай този лозунг не е откритие на марксистите и комунистите, под него могат да се подпишат много светли умове в историята на човечеството, но твърде малко български политици.
В българското интернет пространство думата „национализъм” се среща два пъти по-често от думата „хуманизъм”. Повод за размисъл.
Втората незабравима мисъл е, че „религията е опиум за народа”.
Заиграването с църквата започна броени дни след 10 ноември 1989 година – да си спомним онзи първи църковен репортаж, в който видяхме съратниците на Тодор Живков със свещички в ръка. Та се стигне до ден днешен, когато няма официално събитие без участието на местния владика.
Нищо чудно на предстоящите избори владици да редят някои изборни листи, а кандидатите да се напреварват да се кълнят във вярност на православието.
Няма нищо лошо в това, но поне някакъв дебат е нужен в едно просветено общество.
Успокоих се, като научих, че и в САЩ било така – политик-атеист нямал никакъв шанс на избори.
Третото нещо, което ми се е загнездило в главата, е изразът „буржоазна благотворителност”.
45 години благотворителността не беше на мода. С етикета „буржоазна” беше най-лесно да се отрече това иначе благородно поведение.
С рядко упорство в Пловдив бе изличено всичко, свързано с делото на големия благодетел Кудоглу. Впрочем това, което не успяха да разрушат комунистите, го продадоха по-късно демократите.
Буржоазната благотворителност си има и своите образи, които витаят в главата ми – сигурно съм чел подобни описания, излезли изпод перото на някой голям писател - „критически реалист”, както се казваше тогава.
Представям си някакви дами в кринолини, които от нямане какво да правят, организират благотворителни акции. И капиталисти в смокинги, които наддават в някакви търгове с единствената цел да демонстрират щедрост и социална ангажираност. А всъщност всичко било буржоазно лицемерие.
Тези избледняващи картинки обаче се наливат с нови цветове и нови образи в края на всяка година от летоброенето на демократична България.
На няколко пъти и аз попаднах на такива благотворителни балове. В името на децата, разбира се.
Картинката е същата.
Смокинги и дами с голи гърбове. Отрупани маси и килограми недоизядена храна.
На едно такова мероприятие останаха недокоснати цели печени агнета.
И художествена програма, разбира се. Част от нея са дечица, които пеят и танцуват на чичковците. И си тръгват гладни.
Услужливи журналисти отразяват събитието. В повечето случаи никой не пита колко пари са похарчени и колко са събрани.
Миналата година се заинтересувах колко струва едно такова коледно благородно дело.
Кувертите достигаха 120 лева.
30 лева от тях – забележете, ресторантът прибираше, за да сложи на столовете на благотворителите бели калъфки!
Защото българският благодетел не може да седне на обикновен стол.
И на края сервираха задължителните за такова човеколюбиво събитие „френски сирена асорти”.
Като се има предвид, че тези сирена в магазина се продават на 30 лева килограма, в ресторанта би трябвало да се калкулират на над 60 лева килото. Пресметнете колко печели ресторантът от малката чинийка, която така си и остава и на масата. И колко се кяри от всеки спестен грам.
Десертите направо се хвърлят – гостите имат повишена захар, а съпругите им са задължително на диета.
Поне 10 лева от куверта отиват за именити певци и музиканти, за които благотворителността е бизнес.
Не би ли могло просто тези хора да съберат по 100 лева?
Да, ама тогава няма да има мероприятие? Няма да се разчуе. Няма да почувстваме душевна удовлетвореност, че сме направили нещо велико.
Някой ще каже – ами парите от благотворителния търг?
По света се правят какви ли не неща, за да се съберат пари за ощетените от живота.
Памела Андерсън даже се снима гола, за да събере повече средства.
При нас - като се изключат шоупрограмите и събирането с есемеси, което налива пари на телекомуникационните оператори, останалите хрумвания са изключително скудоумни.
Най- лесното е да се направи търг с  картини на местни художници.
Не е тайна, че в повечето случай хонорарът на художника не се губи, за благотворителност остава надценката…
Отново се задават коледни празници.
Отново щения за коледна благотворителност ще запърхат в гърдите ни.
Не може ли този път – във време на криза сме все пак, да направим жест без смокинги и голи гърбове, без бели покривки и френски сирена?
Ако не за друго, поне да не създаваме условия за пролетарска омраза – както пишат класиците –марксисти.

Блогът на Евгений Тодоров - http://zaprehoda.blog.bg/


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional