Щрихи към портрета на хората, които ще възраждат България

Убогото трибуквие на доскорошния президент* г-н Първанов изпосталя и се спихна, преди още да се създаде – за голема жалост на бабуващите над него имиджмейкъри на “Дондуков” 2. Някой издаде четата и набедените да участват в нея се разбягаха като пилци (или като мишоци – както находчиво ги оприличи настоящият баш-байрактар на АБВ-то – Костадин Паскалев).

Тъй или иначе – не посмяха да покажат публично нос в позорището цял куп фигури, на чието засеняващо присъствие бившият президент очевидно разчиташе, за да се прикрият собствените му резили. И не само че не посмяха – някои от тях дори оперетно се възмутиха. Никакъв Слави Трифонов – уви. Никаква Меглена Кунева. (Ами сега? Кого ще нарочва АБВ-то за президент?) Никаква Корнелия Нинова, никакъв Стефан  Данаилов, никакъв Петър Корумбашев. Дори никаква Мария Капон. (Тя, бидохме уверени за пореден път, била дясна, не била президентска. Дясна… Хм.)

Г-н Първанов, казват, бил бесен, когато проекто-проекта му се появил поименно на вестникарските страници. А още по-бесен станал, когато разбрал, че заверата е издадена от “Позитано” 20. Очевидно се е наложило в крачка да се попълват забегналите – и вторите редици станали първи. В резултат: това, което се вижда на първа линия – и от което се очаква да бъде лице на бъдната партийка (поради безликост на фактическия й лидер), не е особено престижно. Нито пък е много е пред хората.

Новите възрожденци на български преход, людете, които ще преставят изначалното българско трибуквие, ще бъдат десет на брой. Ако към тях прибавим и самият Първанов, плюс Андрей Бунджелов като промоутър и психотерапевт на псевдопрезидентския проект, стигат тъкмо за една Тайна вечеря. (Не влагам никакъв библейски смисъл в това – пазел ме Бог. Но все пак и светските дела се решават на тайни сгляди – и за тях също е нужен Юда. Нужен, още насъщен.)

Та: цетралната ядка на АБВ-то, която ще се събира в явочната квартира НДК, ще бъде в състав Костадин Паскалев, вечният земеделец Борислав Китов; плевенският хирург и ректор на Медицинския университет в града, професор Григор Горчев (ах, този Плевен – този град на Луканов, на Румен Петков и на Алексей Петров!); директорът на Института за философски изследвания към БАН професор Васил Проданов (тази злощастна Академия, на която бившия президент отиде на крака – и която вкупом му пристана!); бившият председател на Организацията на евреите в България "Шалом" и бивш кандидат за евродепутат от Коалиция за България Емил Кало; бившият началник на Генералния щаб на армията, съветник на президента Първанов и посланик в Македония генерал Михо Михов; бившият директор на Главна дирекция “Гранична полиция”, а преди това през 90-те години началник на Специализирания отряд за борба с тероризма и директор на СДВР генерал Красимир Петров; многократният световен и европейски шампион по гимнастика Йордан Йовчев; олимпийският и многократен европейски и световен шампион по свободна борба Валентин Йорданов; Мариана Тодорова, реална служителка в президентството.

Генерали и професори, гимнастици и борци, президентски съветници и политически пеперудки – една същинска политическа армия на Бранкалеоне, с която г-н Първанов тръгва на поход, за да положи България отново там, където според него й е мястото – пред високите порти на Кремъл.

Става ли тази армия за нещо? Само за золуми става, както по всичко личи. Можем да оставим настрана г-н Паскалев, единственият по-сериозен човек, комуто вероятно ще отредят ролята на зиц-председателя Фунт. Какво да се прави, комунистът по условие е вече станал за резил, съгласявайки се да бъде такъв – и нищо не му пречи всеки момент да стане още по за резил. Но останалите?

Не е нужно да ги анализираме всичките. Достатъчно е да хвърлим поглед върху най-типичните екземпляри. Генералите например – най-малкото защото и самият бивш президент е до голяма степен техен продукт. Очакваше се прословутият Бригадир Аспарухов да е баш генералския тартор – очевидно временно и стратегически се е покрил, но спокойно, ще се появи. Когато му дойде времето.

Засега лампазеното съсловие е достойно представено – от Михо Михов и Красимир Петров. Да вземем втория за пример: той има наистина впечатляваща биография. От 1992 до 1996 г. той ръководи отряда на баретите – който всъщност е основен инкубатор на гангстери в България. (Алексей Петров, Златко Баретата, “братята” Галеви са само част от питомците на този знаменит отряд).

Името на Красимир Петров ще се запомни покрай “ювелирната” акция в “Белите брези”, където през януари 1994 г. при престелка “по погрешка” с полицаи загинаха елитните барети полк. Марин Чанев и серж. Георги Георгиев-Индианеца, които охраняваха цяла група МВР-шефове, докато същите разговаряха в апартамента на бившия служител на МВР Иван Иванов (към този момент собственик на казино “Севастопол”, една от първите кървави арени на гангстерската война, съдружник и “работодател” на Иво Карамански!) с… представители на престъпната групировка ВИС.

След този трагичен инцидент баретите обвиниха ген. Красимир Петров за случилото се – и не го допиуснаха до погребението на своите колеги. След този случай министър Виктор Михайлов подаде оставка, поемайки отговорността за инцидента. Генерал Красимир Петров обаче остана на поста си.

В началото на 1996 г. Жан Виденов го назначи на един от ключовите постове в МВР – директор на СДВР. Столичният полицай №1 беше този, под чието ръководство полицаи и барети биха демонстрантите в нощта на 10 януари 1997 г. – и десетките пребити тогава биха тежали на неговата съвест, ако би имал такава. Месец по-късно генералът подаде оставка.  

И – разбира се – не остана безработен. Стана директор на охранителната фирма на "Лукойл Нефтохим" - "Лукома", в която имаше и акционерно участие. Колко ефективна е била охраната му, не е ясно – но във всеки случай се оказа, че точно в този период е действал канал за контрабандно източване на горива. През 2001 г. царското правителство го назначи за шеф на РДВР-Бургас – където ген. Красимир Петров бе представен с апломб лично от друг един току-що изпечен генерал – Бойко Борисов. По време неговото ръководство в Бургаска област се състояха няколко зрелищни поръчкови убийства – едно от които – на боса на ВИС Георги Илиев.

В края на 2005 г. – вече при правителството на тройната коалиция, устремната му кариера продължава с поста директор на Национална служба "Гранична полиция". Тогава в медиите се появи  информация, че двете му дъщери притежават хотел край курорта Свети Влас, изграден на парцел, който баща им е купил от лица, получили земята като "крайно нуждаещи се" – и без право на продажба. Вътрешният министър Румен Петков обаче го защити, като заяви от парламентарната трибуна, че това е само двуетажна къща с гараж.

Сега е дошло време да възражда България – редом с ченгето-възродител Георги Първанов. (Помните, че същият започна политическата кариера като говорител на “възродителния” ОКЗНИ, нали?). Няма как да не признаем – генералът “става” за тази цел.

Да видим сега един от интелектуалния елит на нацията, напрегнал мишци да възродява същата под ръководството на Георги (Гоце) Първанов. Емил Кало – доктор по философия в БАН, и научен секретар на Центъра по наукознание към същата тази нещастна Академия. Също: бивш председател на Организацията на евреите в България "Шалом". Също: член на Борда, и член на Пленарната асамблея на Световен еврейски конгрес. Също: бивш съветник на вътрешния министър Румен Петков. И още една бивша активност: бивш кандидат за евродепутат, заемал доста престижното шесто място в листата на левицата.

Стоп! Не е ли малко странно това – кандидатът на червената партия да подкрепя проекта на Първанов, който предвещава близка гибел на същата, настъпила в резултат на електорална анемия. Ще кажете – не, в бестиариума взаимното изяждане е нещо характерно. Не е само това обаче. Защото Емил Кало е бил кандидат на левицата, но не е бил кандидат на БСП.

Чий кандидат е бил тогава? Бил е кандидат на Съюза за стопанска инициатива. Това впрочем не е някакво тайно споразумение – характерът на тази кандидатура е официално оповестен пред медиите. Кой прочее е бил лидерът на този съюз, който е предложил Емил Кало да заеме място в листата на БСП за евродепутати? Това е най-шумното име в наши дни: името на този лидер е Алексей Петров.

Схващате ли парадокса? Алексей Петров предлага кандидатура за евродепутат на левицата – и левицата я приема. Междувременно се оказва, че Алексей Петров е не “лоялен гражданин”, а октопод – и всички отричат да имат нещо общо в него – начело с гражданина, който претендира да е президент на България. И така, както отрича да има нещо общо с него, се оказва, че кандидатът на Алексей Петров е сред десетте избрани да правят новата му политическа формация.

Между впрочем допуснах една малка грешка: самият Алексей Петров не само е бил президент на Съюза за стопанска инициатива по времето, по което тази организация е издигнала кандидатурата на Емил Кало за евродепутат (вероятно и тесните връзки на бившата барета с МОСАД и с израелския бизнес са изиграли някаква роля за издигането на тази кандидатура). Той де факто още е такъв: независимо от всякакви арести и обвинения. На последното общо събрание на ССИ, състояло се на 25 февруари тази година – малко след като Алексей Петров беше арестуван – Теодор Дечев заяви, че ще заеме само в качеството си на временно изпълняващ задължението да представлява съюза – и подчерта, че Алексей Петров остава изпълнителен директор на ССИ, макар в момента да не може да изпълнява задълженията си заради ареста. До тази рокада се стигна, след като от поста си на председател временно се оттегли ректорът на УНСС проф. Борислав Борисов.

Трябва ли да напомняме кой е въпросния професор? Ами той е този, под чието мъдро ръководство в поверения му университет преподават научни светила като самия Алексей Петров и бившия му политически чадър Никола Филчев. Тримата впрочем са съседи – обитават едни твърде луксозни къщи на Първа частна улица “Арарат”. И още едно качество има този наистина знаменит ректор – съветник е на г-н Първанов, който все още се смята за президент на България.

Та това е картинката на новото българско възраждане. “Нейсе, запуши я!” – би казал Алеко, ако беше жив.

*Тъй като правенето на политически партии от страна на президента е директно и грубо нарушение на българската Конституция, аз отказвам да приема г-н Първанов за президент на България и във всички бъдещи текстове ще го определям само като частно лице.