Свободата днес и тук 11 Август 2022  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Ако не дойдете вие...

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Илия Станев, "Капитал"

Руският премиер Владимир Путин бърза да прокара енергийните си проекти. На България й е все по-трудно да ги бави.

Клишето в руските медии е, че Владимир Путин не пътува никъде, ако очаква да се върне с празни ръце. Това, разбира се, не е точно така. Но за премиера на Русия е известно, че веднъж вече e отказвал пътуване до България.

В началото на 2009 г. Путин отмени посещението си в България, след като във финалния документ на подготвения тогава енергиен форум проектът за газопровода "Южен поток" не бе поименно споменат като приоритетен за Европейския съюз.

В събота "Южен поток" ще бъде първа новина. По време на срещата между премиерите на Русия и България  ще бъде обявено създаването на смесената компания между Българския енергиен холдинг и "Газпром", която ще изгради и оперира газопровода.

Руският вестник "Время новостей" дори писа, че Путин идва в България, за да приеме капитулацията на страната за проекта. Това е все още доста пресилено твърдение, но за сметка на това София най-вероятно ще се окаже под натиск за далеч по-скъпия и съмнително изгоден за страната проект АЕЦ "Белене".

Неусетно проектът, по който България отказва да плаща, напредва, а доскорошният гьол (по думите на Борисов, който инспектира площадката през март) вече е бетонно легло за бъдещия реактор. Всъщност може да се окаже, че Путин е в София по-скоро за "Белене", отколкото за "Южен поток", особено като се имат предвид, че в делегацията му е включен  и шефът на "Росатом" Сергей Кириенко.

И докато газопроводът е все още в сферата на идеите и за него България не е подписвала нищо обвързващо, за "Белене" има договор. Министърът на икономиката Трайчо Трайков на няколко пъти каза, че за "Белене" повече пари няма да се дават. Същото повтори и финансовият министър Симеон Дянков.

Но по централата продължава да се работи, макар че не само че не е намерен нов стратегически инвеститор, но дори и изборът на консултант, който да го намери, е пред приключване вече втори месец. Прекъсването на плащанията обаче изнервя Москва.

Миналата седмица премиерът Борисов беше цитиран от ИТАР-ТАСС да казва, че подкрепя "с цялото си сърце" проекта АЕЦ "Белене". После се оказа, че Борисов не е давал такова интервю, а случката изглеждаше така, сякаш някой е упълномощил "ТАСС да заяви" руската позиция през устата на българския премиер.

Проектът "Белене" е изначално объркан, нещо, което се признава от повечето специалисти извън твърдото ядрено лоби. Той започва, без да е ясно какъв е точно неговият смисъл – проучванията на западни финансови институции показват, че без гарантиран износ за почти цялата продукция строежът е икономически неиздържан за още дълго време.

Българската икономика няма как да постигне толкова голям растеж, за да поемем допълнителните количества електроенергия. Според запознати с подписания през 2006 г. договор той по-скоро наподобява рамково споразумение и като за проект от 5 млрд. евро е необичайно необемист. Контрактът е бил много далеч от класическия EPC (Engineering, Procurement and Construction) и в него руската страна не е задължена да поеме изцяло риска от изграждането.

Нямало е изрично изискване финансовото структуриране на проекта да приключи, преди да започне строителството. Стратегическият инвеститор RWE беше привлечен едва в края на 2008 г., когато вече започна разчистването на площадката. За сметка на това е имало изричен график на плащанията за общо 700 млн. евро – според едни източници, според други предвидените плащания са били за 500 млн. евро, но постепенно са нараснали заради руски натиск.

В крайна сметка това принуди германската компания да се оттегли от проекта, тъй като е нямало как да влияе на плащанията към Русия. "На практика руснаците изгониха RWE", казва източник, близък до преговорите.

Последната капка е била връщането от RWE на договора за изграждане на "Атомстройекспрот", нашарен със забележки. След това руската компания отказва да си комуникира с германския инвеститор. "Те дори не искаха да говорят на английски, от което, както може да се досетите, немците не бяха никак доволни", казва друг участник в подготовката на проекта.  

След оттеглянето на RWE в края на 2009 г. проектът в безтегловност. България няма пари за довършването на централата. Нещо повече, след идването на правителството на ГЕРБ дори вече твърдо се смята, че държавното участие не трябва да е повече от 33%.

С постоянния натиск за нарастване на цената вероятността да бъде намерен инвеститор изглежда все по-малка, а правителството се захвана търси замяна на RWE от Ванкувър до Владивосток – в едни момент имаше слухове за американски, после китайски компании, тази седмица президентът Георги Първанов пък предложи ток на... Сирия.

Сега най-актуален е мистериозен баварски инвеститор. "Не можем да потвърдим възможността Siemens да участва като инвеститор в този проект", отговориха от компанията след запитване на "Капитал" до офиса в Ерланген, където се намира енергийното поделение нa индустриалния гигант.

От Е.ON, (чиято втора основна централа е в Мюнхен) и които също бяха един от евентуалните кандидати за "Белене" категорично отхвърлиха с тях да са водени разговори. Запознати с хода на обсъжданията коментираха за "Капитал", че по принцип Siemens са били готови да финансират своето участие в "Белене", още повече че компанията вече има намерения за преки инвестиции в България (във вятърен парк край Добрич, чието изграждане още не е започнало).

Имало е обсъждания компанията дори да поеме цялата неядрена част от проекта, но това едва ли ще се случи, тъй като "Атомстройекспорт" няма толкова лесно да даде апетитната хапка. От Siemens коментираха, че имат спецификации за доставки към подизпълнителя Areva, но без да уточнят дали става въпрос за твърди договори.

Засега само сигурно е, че Сърбия проявява интерес, но Белград логично изчаква да види как в крайна сметка ще се структурира проектът.

Въпреки твърденията, че в договора има предвидени неустойки (милиард и сто милиона според премиера Борисов) за прекратяване на контракта, експерти, работили по проекта, недоумяват откъде излизат тези цифри. Освен поетите ангажименти за около 500 млн. евро за останалите пари можело да се водят спорове, макар и трудни.

Просто България няма как да докаже дали "Атомстройекспрот" наистина е направила разходите, за които претендира. Руският ядрен монополист е известен като черна кутия в корпоративните среди.

Правилният инвестиционен поток


Проектът "Южен поток" поне на теория започна по правилния начин. След междуправителственото споразумение за сътрудничество през 2007 г. през лятото на тази година беше одобрена пътна карта за стъпки по него. На 25 октомври последва подписването на споразумение между Българския енергиен холдинг и "Газпром" за възлагане на прединвестиционно проучване, а тази седмица ще бъде обявено и създаването на смесеното дружество, което ще строи и управлява газопровода на българска територия. Т.е пътят досега следва малко или много нормалната логика – от идеята, през икономическия анализ, докато накрая се подпише сделката и започнат да се влагат пари.

Проблемите обаче тепърва започват. На 5 ноември БЕХ публикува покана към консултантски форми да заявят интерес към проучването. Срокът за подаване на документи обаче беше... 9 ноември. По-късно той беше удължен с още два дни, но като цяло шест дневен срок звучи несериозно за дейност, която може да струва между 5 и 10 млн. евро и трябва да определи дали на българска територия ще се строи газопровод, чиято стойност може да надхвърли 1 млрд. евро.

Освен това бъдещият консултант трябва да препоръча икономически изгоден вариант, който може да включва предложение българската газопреносна мрежа да стане част от "Южен поток" или пък неприемливо ниско ниво на транзитните такси. Това почти сигурно ще се случи, ако става дума за компания с много бизнес в Русия. Макар и предложението на консултантът да няма обвързващ характер, то би затруднило бъдещите преговори.

От министерството на икономиката коментираха, че срокът макар и къс, не е невъзможен, тъй като не става въпрос за подаване на подробна оферта. И че той няма нищо общо с посещението на Путин два дни по-късно. Източници от министерството казаха, че и това е добро постижение, след като първоначално "Газпром" е настоявал да се избере между три предложени от него фирми.

Срокът все пак е странен, след като е ясно, че с проекта няма защо да се бърза. Също така е странно защо се бърза с основаването на съвместната компания. В крайна сметка за "Южен поток" повече се говори, отколкото се върши нещо. Бързането изглежда така сякаш Русия иска с едни тласък да наклони проектите в своя полза.

От икономическото министерство обясниха, че идеята е да се прехвърли отговорността за газопровода бързо на съвместната компания, която да поеме цялата отговорност по него. И така да се избегне ситуацията с "Белене", където НЕК налива пари, без да има партньор. 

След продължителните преговори по корпоративната структура на съвместната компания министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков обяви преди месец, че повечето проблеми са решени. Председателят на съвета на директорите на съвместната компания щял да бъде българин, а българската страна щяла да има и мнозинство в съвета.

Повечето решения щели да се взимат с единодушие, а в някой случаи, които касаят ситуации извън България, българските членове в съвета били задължени да не пречат, обясниха допълнително от икономическото министерство, но не се впуснаха в подробности. Но примерно в казуса, при който трета страна иска да транзитира газ през свободния капаците на "Южен поток", българските представители в компанията може да нямат възможност да повлияят за отварянето на тръбата.

Не е решен и въпросът за съмненията около количествата на транзита. Те бяха породени от вкарването на досега съществуващите транзитни количества за Турция и Гърция в общия обем на "Южен поток". За това няма логика и изглежда така, сякаш "Газпром" просто иска да прибира 50% от транзитните такси през смесеното дружество.

Преди време министърът на икономиката обаче обясни за "Капитал", че единствената причина била евентуалното пренасочване на целия транзит през "Южен поток", т.е. прекратяване на транзита през Румъния. Стоплянето на отношенията между Украйна и Русия обаче прави тази хипотеза малко вероятна.

 

От: http://kafene.net/ 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional