Иво ИнджевДнес, без да искам, съм отключил агресията на някакъв гражданин, който вървя след мен близо една пресечка разстояние на столичния бул. “Витоша” , крещейки почти в ухото ми” : “ Да живее Русия”, “Да живее АЕЦ “Белене”, “ Вън английско говорещите от България” , “ Че ги избием всичките”, “ Смърт на американските паразити” ( това с “паразитите” ми хареса най-много, защото очевидно е произнесено от позицията на доказано трудолюбивата ни българско – руска действителност като антипод на лежащите по гръб мързеливи американци).
Признавам, че може да не съм постъпил правилно, като не му обърнах внимание – дали пък нямаше да му помогна да овладее гнева си? Така и не го видях в лице.
И ето че малко по-късно сценката почти се повтаря. Този път (почти) крещи бившият главен прокурор Никола Филчев. А да го накараш да промълви дори няколко думи ( псувните му по адрес на журналисти не се броят, тях ги произнася лесно), си е цял подвиг. Извърши го вътрешният министър Цветанов, който най-сетне го изчопли от черупката на презрителното ( спрямо обществото) мълчание с твърдението си, че бившият шеф на прокуратурата е свързан с две поръчкови убийства.
Лично аз съм се провалял позорно като журналист в опитите си да получа благоволението на Филчев за интервю. Злополучната ми оферта по телефона в периода, когато водех едно от най-популярните в националния телевизионен ефир публицистично предаване приключи в зародиш. Когато му се представих, Филчев ме прекъсна и изръмжа, тряскайки телефона: “ не познавам такъв”! Така че оценявам неговото проговаряне като голямо събитие…
Пред агенция КРОС Филчев заявява сега не друго, а, че зад всичко стоят американците. Не го обичали в посолството. Да ви прилича това на горната история от булевард “Витоша” или на нещо подобно булевардно?
Друго не знам, но препратката на Филчев към “американците” е най-проамериканския политически ход, който помня от години в българското публично пространство. Филчев едва ли го осъзнава. Но е факт, че той се ползва с такъв “имидж”, че ако има и капка истина в обвиненията му към американците, те могат и да станат симпатични на мнозина колебаещи се по въпроса.
Лекарите ще преценят. А ние само можем да си спомним, че въпреки очевидната диагноза, Първанов и Станишев дружно отвориха дипломатически чадър над Филчев, изпращайки го посланик в Казахстан. Диагнозата обаче отвя парашута му нейде другаде и им се наложи да си го приберат безславно. Някой ще ги накара ли и тях да проговорят или ще чакаме сами да си говорят, след като постигнат състоянието на афект, в което да им се привиждат бели американчета по време на черен президент?
Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/