Бившият главен обвинител обвини за несгодите си американското посолство

Днес, без да искам, съм отключил агресията на някакъв гражданин, който вървя след мен близо една пресечка разстояние на столичния бул. “Витоша” , крещейки почти в ухото ми” : “ Да живее Русия”, “Да живее АЕЦ “Белене”, “ Вън английско говорещите от България” , “ Че ги избием всичките”, “ Смърт на американските паразити” ( това с “паразитите” ми хареса най-много, защото очевидно е произнесено от позицията на доказано трудолюбивата ни българско – руска действителност като антипод на лежащите по гръб мързеливи американци).

Признавам, че може да не съм постъпил правилно, като не му обърнах внимание – дали пък нямаше да му помогна да овладее гнева си? Така и не го видях в лице.

И ето че малко по-късно сценката почти се повтаря. Този път (почти) крещи бившият главен прокурор Никола Филчев. А да го накараш да промълви дори няколко думи ( псувните му по адрес на журналисти не се броят, тях ги произнася лесно), си е цял подвиг. Извърши го вътрешният министър Цветанов, който най-сетне го изчопли от черупката на презрителното ( спрямо обществото) мълчание с твърдението си, че бившият шеф на прокуратурата е свързан с две поръчкови убийства.

Лично аз съм се провалял позорно като журналист в опитите си да получа благоволението на Филчев за интервю. Злополучната ми оферта по телефона в периода, когато водех едно от най-популярните в националния телевизионен ефир публицистично предаване приключи в зародиш. Когато му се представих, Филчев ме прекъсна и изръмжа, тряскайки телефона: “ не познавам такъв”! Така че оценявам неговото проговаряне като голямо събитие…

Пред агенция КРОС Филчев заявява сега не друго, а, че зад всичко стоят американците. Не го обичали в посолството. Да ви прилича това на горната история от булевард “Витоша” или на нещо подобно булевардно?

Друго не знам, но препратката на Филчев към “американците” е най-проамериканския политически ход, който помня от години в българското публично пространство. Филчев едва ли го осъзнава. Но е факт, че той се ползва с такъв “имидж”, че ако има и капка истина в обвиненията му към американците, те могат и да станат симпатични на мнозина колебаещи се по въпроса.

Лекарите ще преценят. А ние само можем да си спомним, че въпреки очевидната диагноза, Първанов и Станишев дружно отвориха дипломатически чадър над Филчев, изпращайки го посланик в Казахстан. Диагнозата обаче отвя парашута му нейде другаде и им се наложи да си го приберат безславно. Някой ще ги накара ли и тях да проговорят или ще чакаме сами да си говорят, след като постигнат състоянието на афект, в което да им се привиждат бели американчета по време на черен президент?

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/