Каруцата на медийния Андрешко

Както често става у нас разследването на скандални престъпления обикновено потъва в някакви пререкания и същественото в случая отпада някак си по пътя, съпроводен джавкането на кучетата.

Това ли се очертава да се случи отново – този път със сензацията около ролята на бившия прокурор Никола Филчев в убийството на прокурор и адвокатка. Сензацията си я имаше и преди, но си “живееше” от години в сензационните вестници и се превърна в “новина” за достопочтената част от медийното ни село едва след като германският журналист Юрген Рот я разгласи с позоваване ( този път) на самия вътрешен министър Цветан Цветанов. И се започна разследване- не на Филчев, а на твърденията на Рот дали грешно е цитирал той българския вътрешен министър.

За да илюстрирам кашата и фактът, че не само един чужденец, намесен като попътен фактор в цялата верига от (медийни) събития, може да греши, ще се аргументирам с цитат от в. “24 часа” от днес. Ето какво се мъдри на сайта на вестника:

“Филчев: Никога не съм раздавал крошета
Публикувана: Четвъртък, 18-ти Ноември 2010, автор(и): 24 часа онлайн; прочитания: 66; коментари: 0

Бившият главен прокурор Никола Филчев категорично отрече твърденията на вдовицата Нанка Колева, че е признал пред нея, че лично е убил ямболската адвокатка Надежда Георгиева, защото го била изнудвала. Това стана днес в сутрешния блок на bTV. Той отново определи като клевета и обвиненията, че е поръчал убийството на прокурора Николай Колев – Босия.”

Ако се вярва на написаното, Филчев бил поръчал убийството на “прокурора Николай Колев – Босия”. Очевидно е, че нито Босия е прокурор ( и покойник – господ здраве да му дава), нито пък покойният прокурор Николай Колев е бос. Както се казва, “стават такива грешки”…

Парадоксът в цялата какафония обаче е другаде: в това, че на обвиненията на Едвин Сугарев и Николай Колев – Босия, които през годините са давали показания, като че ли отново никой не се позовава. “Източникът на информация” за българските медии е онзи, които се е информирал от двамината чрез разваления ( може би) телефон с министър Цветанов. Ако Рот бъде “хванат в крачка”, че нещо е сгрешил ( именно сгрешил, защото няма абсолютно никаква логика да си измисля), това очевидно ще се зачете като някаква поредна новина. Но новините, произтичащи от същинските първоизточници на информацията, ще продължат да си накуцват след информационната каруца на българските медии, които упорито отказват да спазват правилата за движение по магистралите на журналистиката, прокарани отдавна от други.

Въпросната каруца е затънала досущ като онази на Адрешко, описана в знаменития психоанализ на “българщината”, поднесен от Елин Пелин под формата на разказ за хитруването на селянина. Хитрувайки дребнаво с жонглирането с информацията българските медии са се усъвършенствали в “изкуството” да не забелязват като крайпътни знаци дори и най-големите сензации поради дребнавия си ориентир: как така ще съобщим нещо, което ще “легитимира” някой друг?!

По тази “логика” българските медии вкупом ( и това е наистина случаят, в който мога да си позволя неприятното и за самия мен обобщение, именно вкупом!) подминаха с мълчание факта, че министър Трайчо Трайков обви съществуването на енергийна мафия в България, което значи в собствения му вилает. Изключение беше едно интервю на Трайков по “Хоризонт” , в което той потвърди думите си – но дори и тогава, за да не се наложи ( евентуално) да бъде споменат източникът на радиожурналиста, избирателно глухонемите ни медии продължиха да играят на трите маймунки със запушени очи, уши и уста.

И защо се направиха на глухи и слепи? Ами ясно е: за да не си признаят, че четат някакъв си блог на някакъв си Инджев като първоизточник на новината. В името на тази цел медиите доказаха, че са готови да отидат докрай в самоубийството си, игнорирайки дори тава истинска сензация със самопризнанието на министъра, защото им е по-важно да удовлетворят егоистичния си нагон за “екслузивност” ( щом не са поканени на срещата с Трайков, както е бил Инджев, тогава пък няма да цитират Инджев и така ще накажат и двамата). А всъщност наказват потребителите на информация и в крайна сметка – себе си. Защото режат клона на доверието, върху който много от тези фиксирани върху собствения си егоизъм медии се клатят все по-застрашително.

Иде краят на годината и краят на някои медии поради фалит, покупко -продажба или просто защото умират от раните, които сами си причиниха. Ще бъдат закрити телевизии (под формата на “окрупняване”): ще се сливат вестници и са на път да се родят нови. Ще видим обаче дали това е просто пре(с)групиране в рамките на една пресгрупа със същия нрав и ново телепортиране на телевизии в орбитата на самоцелната печалба на принципа “граби от реклами каквото можеш преди да фалираш”.

Прогнозата ми е оптимистична поради факта, че дъното е достигнато. Освен ако на потопените до това дъно в своите интереси манипулатори на медийното пространство не им е нужно да закопаят доверието в българските медии още по-дълбоко. Кой знае, може пък, копаейки още повече надолу, най-сетне да предизвикат гейзера на недоволството на обществото, което да им потърси сметка за ограбеното право на българското общество да бъде гражданско.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/