Едвин СугаревАктивното мероприятие с ДОР “Комбинатор” стартира след интервюто на Николай Колев в “Медиапул” – и вероятно във връзка с писмото до тогавашния президент Петър Стоянов от 3 април 2001 г., в което се посочва, че “психическото заболяване на главния прокурор представлява сериозна обществена опасност”. Тъй или иначе – по искане на Филчев майор Николай Начев спретва необходимия компромат, като привиква на разговор свое доверено лице (което в записите от този разговор фигурира под името “Сестрата” – от което може да се предположи, че става дума за агент на НСС със съответното кодово наименование, тъй като при разговор с неангажиран със службите доброволен заявител в такива записи се посочва неговото реално име).
Въз основа само и единствено на този разговор, при който на “сестрата” надлежно и е обяснено какво се иска от нея и в каква насока трябва да бъдат нейните “свидетелства” – и без каквито и да било други доказателства, без дори опит да бъдат потърсени други свидетели, Начев спретва цитираната от Afera.bg и от в. “Труд” справка №В 4810 от 4 май 2001 г., която пробутва за подпис на своя началник ген. Атанас Атанасов.
В този текст могат да се прочетат наистина невероятни неща. Толкова невероятни, че бият по идиотия дори подготвената от Иван Драшков справка, предадена от “лоялния гражданин” Алексей Петров на Бойко Борисов. Силно се надявам ген. Атанасов да не е прочел този текст, поднесен от някогашния му съученик – иначе наистина би трябвало се позаинтересува каква е тази “сестра”, дето пише такива глупости – и защо неговият шеф на отдел му поднася тези глупости за подпис.
Една важна подробност – в нея се споменава за “възложена от вас оперативна проверка”, което е доказателство, че инициативата за справката е дошла отвън – а възможните поръчители могат да бъдат или министърът на МВР Георги Петканов, или прокуратурата – трета възможност няма. Едва след като справката е върната с подписа на ген. Атанасов, Филчев и неговият “щаб” от бивши военни прокурори са се почувствали с развързани ръце – и са задействали срещу Колев цялата мощ на репресивната машина. Като основание за започване на преписката се сочи “постъпилата оперативна информация” – а тя е с един единствен източник – свидетелствата на “сестрата”, придобити в разговор на четири очи с Николай Начев.
Тези показания са открай докрай лъжи. Но лъжи с много характерна окраска: в тях се преплитат интересите на двама човека: на Никола Филчев и на Алексей Петров. При това твърденията са стратегически прицелени към това да засегнат и фигури, свързани с второто активно мероприятие, подготвяно срещу Николай Колев – опитът да го обвинят в помагачество при убийството на Надежда Георгиева.
В този донос например се твърди, че прокурорът Николай Колев “участва в международни контрабандни канали за внос, износ и разпространение на оръжие, наркотични и психотропни вещества”. Доказателства за това няма. Но пък се посочва кои са неговите съучастници. И се изричат обвинения от рода на следните:
“Установени са и връзки на обекта с лица, участващи в групата, извършваща разпространението на наркотици. Същите са съхранявани в депа в Ямболско, а именно: клетката на лъвовете на Орлин Аврамов и 50-тонните бъчви на „Стара изба” ООД.
Наркотиците са разпределяни от обекта на преписката и са разпространявани в страната, както следва:
Руско Ангелов Карагогов, ЕГН..., разпространявал наркотиците в Сливен и региона Получени са оперативни данни, че Карагогов е оказал влияние при приватизацията на „Вини”-Сливен, като е поискал 10% акционерно участие във фирмата.
Николай Колев-Босия, ЕГН.... (обектът го посещава в дома му в София), разпространявал наркотиците в Старозагорско.
Димитринка Тодорова Атанасова-Калайджиева, ЕГН..., родена в гр. София, разпространявала наркотика във Варненско.”
И така – Босия, когото познавам отпреди повече от 20 години, се оказва търговец на наркотици! Нищо, че откакто го знам, все няма пари дори да се усмихне. За цвят в цялата тази компания е набъркан Руско Карагогов, прочут и с корупцията си, и с пиянските си подвизи (нищо, че тъкмо той се е забъркал в приватизацията на “Вини”-Сливен във вреда Орлин Аврамов). Собственикът на “Стара изба” обаче, както и Димитрина Калайджиева, се появяват в този компромат съвсем не случайно: тъкмо те са сред обвинените за убийството на Надежда Георгиева – към което убийство ще бъде по странен начин “приобщен” и Николай Колев.
Как по-точно се извършва разпространението на наркотиците? Ами ето ви един от каналите: товарят се в празни 50-тонни бъчви и се прави фиктивен износ на вино за Япония. (Както пишеше Великият комбинатор в телеграмите си до милионера Корейко: “Товарете портокалите в каци”.) В Япония обаче лъсва друг един герой, мастит наркобарон и перач на пари – Маргарит Тодоров, шеф на “Домен Бойар”. И тук вече “сестрата” започва да товори за себе си в трето лице единствено число:
“Важно звено в групата се явява Маргарит Славов Тодоров, ЕГН...., с адрес... С негово участие, сумите постъпващи от канала за износ на наркотици (Японската следа) са се превеждали в чужбина. Тодоров е връзката на цялата организация във Великобритания. Тодоров е бил директор на „Винимпекс”-София, откъдето успява да източи около 1,5 млн. лири. Чрез различни схеми успява да доведе до фалит представителството на дружеството във Великобритания и да поеме търговията с вина на английския пазар чрез собствена фирма „Домейн Бояр”. Било му е заведено дело, но тогавашната му съдружничка Роза Георгиева плаща за прекратяване на делото. Според оперативна информация Роза Георгиева е била убита от М.Тодоров, за да може да получи цялата собственост във фирма „Домейн Бояр”. Сестрата на Р.Георгиева Донка Митева осъжда Тодоров за сумата от 250 000 английски лири, които са преведени по сметка на сина на Р.Георгиева Андрей Янев, ЕГН..., с адрес... Обекта на преписката постоянно организира подаването на жалби срещу Митева, след което проявява загриженост и желание да й помогне. За тази цел е получавал пари, давани му от Андрей Янев. Обекта успява да противопостави Митева и Янев, който започва да пише жалби срещу нея. През 1997 г. за пътуването си до Великобритания Янев изработва на компютър фалшива бордеро, предоставено в посолството им в страната. Към настоящия момент е отправено запитване към английската страна с цел разкриване на измамата.”
Доверителят на Николай Начев е не друг, а именно Донка Митева – като вероятно кодовото име “Сестрата” се дължи на факта, че тя е сестра на Роза Георгиева, известна и като “винената царица”. Същата беше основен фактор в тъй нареченото гражданско движение „Истината за Алексей Петров” – заедно с учителката от Плевен Иванка Славчева (за която се оказа, че не била Славчева, ами Рашайкова, че е била на два пъти кандидат за депутат – първо от “Атака”, а сетне от „Съюз на патриотичните сили „Защита” – и автор на специално поздравително писмо до иранския президент по случай неговото преизбиране, в което тази победа не наречена “шамар за световния жандарм САЩ”!)
Донка Митева има основания да бъде в този смехотворен комитет – при все че заканите й да събере 50 хиляди подписа в защита на Трактора не се сбъдват, а на пунктовете за събирането им се оказва, че няма никой. Тя е дотолкова привързана към бившата барета, че не се поколебава да ограби дори и собствения си племеник – сина на Роза Георгиева Андрей Янев – и да остави неговото имущество в ръцете на Алексей.
Този казус е подробно описан в “Монитор” от 15.10.2010 под заглавието „Замъкът на Алексей Петров” се издига на столичния булевард „Цар Борис III”. Става дума за една грандиозна постройка на на бул. “Цар Борис III” № 136 В.” на стойност поне няколко милиона евро, която е строена от фирмата „Роза и Ко”, която впоследствие преименува на „Домейн Булгар” – в която 70% от акциите са собственост на Роза Георгиева, а останалите 30% на тогавашния й бизнес партньор Маргарит Тодоров.
Зданието е включено в активите на дружеството и има склад за напитки, копирна база, ресторант, офис и апартамент. След смъртта на Георгиева през 1994 г. нейните собствености и бизнес-участия се наследяват от сина й Андрей Янев, който решава да се освободи от партньорството с Маргарит Тодоров – и с ред прехвърляния и смяна на имена на фирми успява да сложи ръка върху сградата с име “Перфект”.
Той обаче на свой ред е измамен – тъй като Донка Митева фабрукива протокол от общо събрание на фирмата, чрез който се оказва неин собственик и управител. Първата й стъпка е да сключи договор за охрана с посочената от Алексей Петров охранителната фирма „Атлас” на бизнесмена Кирил Топалов, който всъщност е подставено лице на Трактора – всъщност такова е и самата Митева.
Сключеният от нея договор е изключително странен. Тя се ангажира да плати на “Атлас” цели 650 000 дойче марки срещу охраната на “Роузленд”, както след много пренаименования се казва присвоената от нея компания – и подписва и запис на заповед, с който залага „винения замък” като гаранция за сделката. Този запис на заповед всъщност е изцяло фиктивен – сключен е за изключително кратък период – и след като никой не изплаща дължимите 650 000 дойче марки, „замъкът” преминава в ръцете на „Атлас”, а Топалов директно го прехвърля на Алексей Петров-Трактора. Интересна подробност е, че и двата договора – между „Роузленд” и „Атлас” и между „Атлас” и Петров, са сключени от един и същи нотариус в рамките на 4 дни.
С този акт не приключват нейните набези във вреда на законния наследник на Роза Георгиева. Смята се, че е източила от фирмата на покойната си сестра близо 27 милиона дойче марки – като това е направено чрез фалшиви фактури. За това източване е започнало следствие през 1999 г., което през 2004 г. е приключило с констатация за престъпление – до съд обаче не се стига, тъй като Алексей Петров използва влиянието си върху Филчев, за да “смачка” това дело. Всъщност именно тази защита е заплатена със замъка на Винената царица, който днес е централен офис на “Лев корпорация” – и известен вече като “замъка на Алексей Петров”.
Има обаче една дребна подробност, свързана с тази сделка, която я прави изключително интересна. Адвокатът, осигурил прехвърлянето на собствеността на тази сграда в полза на Трактора и с помощта на фалшиви документи и удобни за целта нотариуси, е именно Надежда Георгиева. От първи ноември 1999 г. тя работи за Алексей Петров – след като междувременно е успяла да помогне на убития по-късно Кристиян Маслев да открадне цял приватизационнен фонд – ПФ “Отечество” – пак с фалшиви доктументи и подставени нотариуси. Работното й място е именно в тази сграда – която тогава още се казва “Перфект” – и уж все още принадлежи на Донка Митева.