Брюксел косвено обвини България в сепаративни преговори с Русия

За мен, а и за повечето останали неспециалисти, хипотезата за осъществяване на подкрепяния от Запада алтернативен газопровод за Европа “Набуко” придоби известност именно в момента, когато България вече беше нагазила в руския “Южен поток”. Беше 19 януари 2009 г. Руски правителствен чиновник се присмя пред журналисти в София, че “Набуко” е просто една опера. Имперският по самочувствие присмех беше част от еуфорията от току-що осъществения троен скок на руските проекти в България. Българският екзалтиран домакин Първанов говореше с блясък в очите за постигнат “ голям шлем” с госта му Путин ( а пък руският в. “Комерсант” му се подигра, че от неговите уста прозвучало като “голям член”).

И потече не само на юг, но и по всички посоки един въртоп от приказки на приливи и отливи между “Южния поток” и “операта”, която в някои антракти самият Първанов обявяваше дори за приоритет на България. Сепаративните преговори с Русия обаче бяха доведени до подписа на Борисов под споразумението от 13 ноември тази година в София за поставяне на началото на проекта ”Южен поток” . Само два дни по-късно от Брюксел заплашиха България със санкции заради факта, че се отклонява от европейските директиви като не допуска трети страни до тайните си с руската държава по този договор.

Заваляха български оправдания и претенции да бъдело направено “ изключение” от Брюксел за България – изключение, но след свършения факт! И ето че днес еврокомисарят по въпросите на енергетиката Гюнтер Йотингер отговори на тези претенции, макар и без да споменава изрично проявения от кабинета “Борисов” сепаратизъм. В изявление за отношенията с Русия в този важен сектор на икономиката Йотингер недвусмислено ( отново) посочи “Набуко” като конкурентен на “Южен поток” и с това косвено обвини българските власти в задни мисли и действия по адрес на съюзниците си.

Главната защитна теза на сегашната власт на България е в твърдението, че харесваме и двата проекта и че те …не се конкурирали. Но и без да е “газовик” ( както обичат да се изразяват “спецовете”) човек лесно може да намери информация и да се осведоми, че за два сходни паралелни проекта просто няма място под европейското енергийно слънце. При това “Набуко”, както дори и руснаците признават, е в пъти по-евтин.

По този повод плахо напомням на достопочтените управляващи гербери, че хитруването в стил “Андрешко” е неприемливо за европейска България не само при бутането на “кокошарници” ( както се изрази премиерът Борисов, наричайки “андрешковци” бранителите на въпросните пристройки в Несебър).

И още нещо: по света многоженството не е непознато явление. Но е характерно за ислямската част от него. България се “ожени” за ЕС, който все още е “християнски клуб” и съжителството с двама брачни партньори не влиза в либретото на европейската опера. Ще трябва се избира: троянски кон в руската тройка, който да бъде шибан от Кремъл или тандем с европейския “Набуко”!

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/