Борисов: Докато ГЕРБ е на власт, имотите на БАН са си на БАН

Докато ГЕРБ е на власт, никой друг няма да се разпорежда с имотите на БАН освен БАН. Това обяви днес в Министерски съвет премиерът Бойко Борисов. „Друг е въпросът, че те не стопанисват така както трябва имотите си и се надявам искрено, особено във времето на криза, да спрат да говорят само за пари, а да използват своите ресурси да си ги добавят. Те имат и други инструменти по програмите на ЕС да привлекат свое финансиране”, допълни Борисов. Твърденията, че правителството крои пъклен план и се опитва да ликвидира Академията, за да разпродаде имотите й, са „спекулация с умисъл да се отклонява вниманието”, убеден е премиерът.

Въпросите на БАН

Коментарът му бе по повод открито писмо от ръководстото на БАН, изпратено вчера до всички народни представители. В него се задават пет въпроса, които най-общо намекват за нечистоплътни намерения да се посегне на имотите на Академията с цената на ликвидирането й.

1.Вярно ли е, че пред министър-председателя е представен списък с най-скъпите и апетитни държавни имоти в България, с които да се гарантират дългосрочни кредитни линии от чужбина, в който списък влизат и имоти на БАН?
2.Защо г-н Симеон Дянков, преди да стане министър, публично заяви намерение да закрие и разпродаде БАН? И как е оценил имотите на Академията на 250 млн. щатски долара?
3.Вярно ли е, че са водени неофициални разговори с кметове на големи градове в България за публично-частно партньорство след постъпване на определени имоти на БАН в патримониума на държавата с цел бързата им разпродажба?
4.Вярно ли е, че има конкретни разработки от съветници в Министерски съвет, МОМН и Министерството на финансите за приватизация на 7 конкретни института на БАН заедно с техните сгради и интелектуална собственост?
5.Ще предложи ли Министерският съвет национализация на собствеността на БАН (и ще допусне ли Народното събрание подготвяната национализация)?

Просветният министър: О, боже, толкова е бабешко

С възклицанието „О, боже” министърът на образованието и науката Сергей Игнатов посрещна журналистическите въпроси по темата. „Премиерът коментира това вече. Мога само да се изсмея и да кажа, че тези, които разпространяват такива слухове, всъщност още не са доживели до времето на Априлския пленум от 56-та. Толкова бабешки звучат тези слухове”, каза Игнатов в кулоарите на парламента.

Държавата не зависи от имотите на БАН, такъв списък не е съставян. „Никой в този МС не си е и помислял, че БАН е агенция за недвижима собственост. Въпросът е, че след като се тиражират такива слухове, някои представители на Академията мислят преди всичко за тази собственост”, допълни той.

За пръв път просветният министър разясни какво предвижда готвения от ведомството му Закон за БАН. В проекта е записано, че сегашното състояние се запазва, имотите на БАН няма да се пипат. Новото е, че каквото и решение да вземе за собствеността си ръководството й, то трябва да бъде одобрено от Народното събрание.

„Защо постоянно се тиражират апокалиптични слухове за Академията, след като в петък миналата седмица по нейните сметки е имало 20 млн. лева, от тях 3,5 млн. лв. са били необходими за фонд „Работна заплата“. Т.е., можеше да се изплатят заплатите на научните работници, а БАН да вземе вътрешен заем, посочи Игнатов.

Просветният министър заяви още, че в законопроекта няма текст за закриване на институти, променя се единствено начинът на финансиране на институтите. „Никой няма намерение да ги разформирова. Само че вече ще имат самостоятелен бюджет, а няма да ги получават през централното управление”, разясни промените той. На практика това означава, че централното управление на БАН няма да получава издръжка. На милостта на институтите е оставено да решат дали да плащат за удоволствието да си имат „шапка”. „Ако толкова много искат, да си го държат. То обаче няма да има никакви функции”, отсече министърът.

Ако се запази централното управление, то ще има Общо събрание, което ще взема решения и в него ще влизат всички академици и член кореспонденти. Сега това става чрез излъчване на представители на квотен принцип от всеки институт. В бъдеще обаче институтите също ще имат общо събрание, което ще избира Научния съвет и директора си. В Образователното министерство ще останат „няколко човека, които ще подкрепят работата на институтите”.

„Мен ме интересува да се прави наука, да освободим страната от всякакви патриархални догми, които пречат на страната да се развива, и младите хора в България да намират същите лаборатории, каквито биха намерили във всяка друга страна от ЕС. Това е важно. Естествено, че един ден ще се постави въпросът, че чрез доброто управление на собствеността те ще имат и повече пари. На този етап въпросът не стои. За нас е важно да съкратим пътя на финансирането от държавата до самия институт и да намалим бюрокрацията, защото тя пречи да се усвоят европейски средства”, защити законопроекта Сергей Игнатов.

Неговата теза е, че след като се спре издръжката на „тази бюрократична машина” – Централното управление, в институтите ще отиват „малко повече пари”. Като се намали бюрокрацията, ще има повече пари за научните работници от европейски проекти.

Парадоксът е, че Сергей Игнатов отказа да отговори на въпроса реално колко пари ще се спестят от спирането на издръжката за централното управление. „Колкото трябва“, гласеше уклончивата позиция.