От полския Катин до нашия катун

Държавната дума на Русия прие в петък декларация, в която се казва, че ръководството на СССР е отговорно за разстрелите на полски граждани в Катин през 1940 г., съобщи агенция Интерфакс.
„Катинското престъпление е било извършено по прякото нареждане на Сталин и други съветски ръководители“, се казва в декларацията, озаглавена „За Катинската трагедия и нейните жертви“.
В проекта за декларацията, цитиран предварително от ИТАР-ТАСС и полския вестник „Газета виборча“, се посочва, че преди 70 години служители на НКВД са разстреляли хиляди полски граждани, държани във военнпленнически лагери и затвори в Украинската ССР и Белоруската ССР.
Години наред официалната съветска пропаганда приписваше това злодеяние на нацистите, което пораждаше у полския народ гняв, обида и недоверие, се казва в текста на декларацията.
Проектът на резолюцията бе представен пред Думата от председателя на комисията по международни въпроси Константин Косачов, който призова членове на долната камара на руския парламент да гласуват „за“.
„Този исторически документ е важен не само за руско-полските отношения. Той е важен много повече за самите нас“, каза Косачов. Той напомни, че президентът Дмитрий Медведев и премиерът Владимир Путин са заявили, че вината на ръководството на СССР за Катинската трагедия трябва да бъде призната.
Против приемането на декларацията гласуваха всички депутати от Комунистическата партия на Русия. Те заявиха, че тази позиция на Държавната дума ще стане „фалшификация на историческите събития и преразглеждане на резултатите от Нюрнбергския процес“. Депутатите комунисти предложиха редица поправки в текста на декларацията, но нито една от тях не бе приета.
В началото на декември се очаква руският президент Дмитрий Медведев да посети Полша. ( Медиапул)

Тази информация няма как да не предизвика размисли по аналогия. Преди всичко поляците отново показаха борбеност и постигнаха почти невъзможната цел да накарат “непогрешимите” наследници на СССР да си признаят “грешката”.

Нищо подобно, ама дотолкова НИЩО, че е тъжно и унизително, не се случва у нас. Дочува се понякога мрънкане от българска страна ( да не кажа скимтене, че ще си помислите за българското кученце с гръцкото име Йорго), че Москва трябва ни върне откраднатите архиви. Бащицата Путин, както стана ясно от стенограмата за разговора в София, бил склонен да помисли какво може да се направи…

Време е България да направи нещо, за да научат самите руснаци, че на българската територия не е бил убит нито един техен войник и това лишава от основание съществуването на паметниците на тяхната, окупационна по отношение на неутрална България, червена армия. Трябва сами да пожелаем да махнем тези безмълвни стражи на съветския комунизъм, наложен със сила от СССР на България и да го съобщим за осмисляне на Русия с изричната забележка, че в това осъзнаване на българите и в тяхното (евентуално) пробудено свободолюбие няма никаква русофобия, а е комунофобия . Същата, която накара руския президент Борис Елцин да забрани КПСС. Само 8 месеца по-късно, сключвайки в София споразумение за дружба с България, Елцин няма как да е искал в т. 14 от него да се защитава правото на съветския комунизъм да стърчи над България под маската на един разкрасен Сталин– стига да е осъзнавал, че това е всъщност паметник на диктатора и на сталинизма, а не загинали съветски воини. Договорът дава изричното право на българската страна да променя каквото и да било по отношение на паметниците на своя територия, смятани за свързани с Русия, при уведомителен режим за тези намерения от една година.

Въпросът е, че подобно на поляците, трябва сами да поискаме да ни зачитат. Който не уважава себе си, не може да разчита на чуждото уважение.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/