Руската мечешка дипломация

С мечешко чувство за хумор, усмихвайки се на собствената си шега пред германска аудитория в Берлин, руският премиер Путин „прати“ европейците ( и конкретнто германците) за дърва в Сибир. Защото това щяло да им се наложи щом не искат да развиват ядрената енергетика и не са във възторг от руските доставки на горива.

Това е типичен за съветската школа стил на антидипломатичната дипломация. Хенри Кисинджър описва в книгата си „Дипломацията“ как в негово присъствие Леонид Брежнев „забавлявал“ своя гост Ричард Никсън с антисемитски вицове и гръмко се смеел на своята находчивост. Горе – долу такава е и „тактичността“ на руския премиер да „плаши“ със Сибир народ, който е катастрофирал в своята военна агресия и за когото думичката „Сибир“ е един от символите на тази национална катастрофа. Милиони германски мъже в плен са платили с робски труд безумието на националсоцилизма на обектите на съветския социализъм – чак до 50-те години, са строили обекти не само в Москва ( като университета и няколко линии на метрото), но и в Сибир. А те са сред щастливците! Пленените край Сталинград германци биват практически унищожени от студ и глад, подгонени посред зима в поход, от който оцеляват малцина от стотиците хиляди военопленици.

Болката на оцелелите от съветските обекти германски пленици е сред непрочетените страници на Втората световна трагедия ( Първа по мащабите на масовата смърт и разрушения в човешката история). Познавам възрастни германци, които си придават железен вид, но при всяко споменаване на този неразказан епизод от историята, неудържимо се разплакват. Такъв е Гюнтер Вагенленер, който беше Генерален секретар на Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) през средата на 90-те години на миналия век ( когато 2 години бях вицепрезидент на организацията – 1994-96 г.). Не знам дали е още жив, но помня как „умираше“ всеки път, когато си спомнеше за годините, прекарани в съветски лагери.

Не казвам, че паметта за нацистката агресия трябва да бъде приглушавана – германците сами се грижат за това и то до степен, че са развили нещо като „германофобия“, което е уникален феномен за толкова голям народ с огромна роля в световните дела, особено в икономиката. Ако в Русия днес имаше и една десета, подобна на германската чувствителност към вината, но по отношение на собствените руски жертви на комунизма, наброяващи десетки милиони, светът щеше да бъде по -уютен за хората, които държат на справедливостта.

Икономическата принуда обаче е довела Путин в Берлин на инвестиционен форум в момент, когато руските медии отбелязват рекорден отлив от чужд инвеститорски интерес към Русия, предизвикан от начина, по който по волята на Путин се администрира уж свободния пазар в най-голямата държава на света. „Русия е аутсайдер“ в привличането на чужди инвестиции, възклива в. „Московский комсомолец“, който чрез собственото си название напомня за съветското минало.

И понеже Путин е доста изнервен в търсенето на пари, защото зависимостта на руската икономика от природните изкопаеми я прави уязвима за ценовите капризи извън волята на Москва, на самия него може да му се препоръча един вътрешен, гигантски финансов резерв, за който той обаче предпочита да не се шегува, защото е илюстрация на истината за резултатите от собстветоното му управление.

Ето какво припомня по този повод Росен Йорданов като коментар в този блог:

“Корупцията в Русия е приела такива катастрофически размери, които са умонепостижими за такива като нас , представители на бедни страни.

Не октопод а гигантско ненаситно чудовище.
Ето някои факти.

10 пъти ръст за последните 10 години и тия темпове съвпадат с темповете на израстване и “изправяне“ на руската “вертикална“ демокрация.

Вече 300 милиарда $ годишно гълта това чудовище.(БВП на БГ е 90 милиарда) .Оценяват го на 25% от брутния продукт на Русия (Bloomberg) а някои руски наблюдатели говорят за повече – до 50% от БВП.

154 място от 180 страни заема Русия по т.н. “чистота” на бизнеса , редом със страни като Таджикистан и Кения.

Най-корумпирана страна от G-20, по-предната страна Индонезия заема 110то място. “

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/