Свободата днес и тук 07 Декември 2022  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Уикилийкс разплака Вашингтон, но не и американците

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Иво Инджев

Темата за разкритията на сайта Уикилийкс има толкова подточки, че няма как да бъдат изчерпани с прочита им в една отделна статия. Ето ви още една.

Провокират заглавията, в които ( с основание) се твърди, че е показано истинското лице на американската дипломация. Но тук нещо дълбоко познато от миналото ме кара да добавя малко разсъждения.

Не е вярно, че по време на комунизма България е била напълно изолирана от Запада. Промъкваше се музика ( повече нелегално), но и най-официално, тържествено дори дефилираха филми, книги и преводни материали от западния печат. Някои от тези автентични произведения си бяха на световно ниво, макар и често “леко фризирани” като за целите на комунистическата пропаганда. Но общото между тях, ако не броим напълно “безобидните“ в идеологическо отношение ( като да речем някакви детски филмчета), беше “социалната ангажираност”.

Какво говоря – каква ти “социална ангажираност”! Та те направо громяха тежката действителност в капиталистическия свят. Имаше цели школи в изкуството на Запад, като италианският “неореализъм” в киното, които буквално ( в епохата на черно-бялото кино) черно на бяло изобличаваха италианския капитализъм. И съответно се въртяха по кината у нас, а после и от екраните на монополната телевизия.

Смели образци на критици на статуквото на Запад ни се демонстрираха непрекъснато. Най-ярки сред тях бяха самите холивудски произведения, сред които вече съм споменавал “Апокалипсис сега” с мрачно обрисуваната картина на лудостта на виетнамската война. Нещо подобно важеше и за някои истински шедьоври на Холивуд , като “Кръстникът” ( гледайте го и днес, ще ви прозвучи, десетилетия по-късно, напълно съвременно дори като изразни средства). “Ловецът на елени” , “Полет над кукувиче гнездо” и т.н.

Пропагандата у нас беше много горда с находката си да громи врага с неговите си камъни, подбирайки най-едрите между тях, като съответно ги шлифоваше ( и “Апокалипсис” и “Кръстникът” бяха силно орязани, естествено). Само глупостта на комунистическото самодоволство, която в крайна сметка го закопа, не можеше да проумее обратния ефект от демонстрирането на тази творческа свободолюбивост. Хората у нас гледаха, цъкаха с език и със социалистическите си глави, колкото и да бяха увредени от барабанния бой на комунистическото индоктриниране, си задаваха тайно въпроса дали пък “там” е толкова зле, при положение че е позволено да се каже истината – колкото и да е болезнена тя за управляващите.

Нещо подобно се случва и в момента когато един защитен механизъм на демокрацията се задейства и хвърля предизвикателство на самата система в самите САЩ. Голяма радост настава в главите на всички, които и без това са убедени колко загниващи са САЩ и какви лицемери са техните управляващи. За разлика от кои, питам аз, защото нямаме информация за никоя друга разобличена тайна дипломатическа преписка, но можем да се досетим за главното: едва ли е цвете за мирисане също така френската, турската, руската, китайската и т.н., но едва ли някога ще помиришем нещо от тази съкровищница на клюки.

Заглавията за “истинското лице”, изобличено сега от разкритията на Уикилийкс обаче могат да звучат и така: “Демокрацията в САЩ показа истинското си лице”. Защото зашлеви най-силната държава в света. Направи го публично.

За нищожна част от дързостта подобни неща да бъдат извадени на показ в повече от половината свят репресивните апарати на държавата биха унищожили физически “престъпниците”. Въпросните “престъпници”, ако изобщо пробият с публикациите си в медиите ( дори и в интернет!), посмъртно не биха си показали физиономиите. Знам го от опита си с интервюирането на хора във връзка с книгата ми “Президент на РъБъ”, които се страхуваха буквално за живота си от разкритията за президента Първанов и предпочитаха да не бъдат споменавани поименно. Най-смелите от тях все пак обещаха, че ако “стане нещо” ще свидетелстват в съда на моя страна, ако им се гарантира съответният статут от правосъдието.

Точно в най- мракобесните държави по света сега пътешестват избрани извадки от разкритията на Уикилийкс, за да се докаже пропагандно чрез тях колко гаден е Големият американски сатана, който явно е и достатъчно глупав да не обезглавява на мига онези, които са посегнали на държавните му тайни. А в същото време режимите, които злорадстват над американското дипломатическо нещастие в момента, не допускат дори международни инспекции на свои инсталации, камо ли пък собствени журналисти да се ровят в разни държавни тайни и публично да ги оповестяват.

Разбираемо е, че властите в САЩ, Париж и другаде ронят сега сълзи заради щетите, които фасадата им понася от разкритията. Техните заклеймяващи изявления валят в световния информационен поток и го пълнят с обвинения в безотговорност на онези, които изнасят данните на показ. Те просто са длъжни да го направят. Обаче в същото време свободните хора в свободните общества никак не са ужасени. Те искат да знаят как ги управляват, смятат, че имат право на информация и със сигурност не са толкова притеснени от “разпадането на държавността” заради показаните кирливи ризи.

Така че, вместо да плачем и ние в хора на опечалените на чуждите гробища, би трябвало да си зададен въпроса “къде сме ние” в тази координатна система на противоборството между бюрокрацията и свободолюбието.

Понеже става дума за плач, боя се, че отговорът на този въпрос е плачевен.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional