Нерде Рушди, нерде Вежди

Позволявам си да предположа защо Би Ти ви така се възмути от случая със скандала в Италия по българска “съребрена” линия, довел до атака срещу италианския министър на културата. Мисля, че не беше прав днес шефът на Националния филмов център Александър Донев да заподозре водещите на сутрешния блок на телевизията, че нападали наградения във Венеция филм на Мишел Бонев „Сбогом, мамо“, защото румънският съсобственик на Би Ти Ви имал филмово студио в Румъния. Съответно водещите искрено се възмутиха ( и според мен , основателно, защото не вярвам да участват в такава поръчка), че ги подозират в “заговор” срещу…румънското кино.

Това , което ми е познато в ситуации като тази, е че телевизията е “захапала” един казус и държи да го оглозга отвсякъде. По принцип така се прави.

Заговорим ли за принципи обаче съгласието ми се изчерпва. Разбирам обдата на журналистите да ги подозират в осъществяване на подобен тип задачи, както им бе вменено. Но продължавам да не разбирам защо стават говорители на телевизията. За целта тя си има механизми да се защити. Силното журналистическо възмущение, което видяхме от екрана, колкото и да е искрено, трябва да бъде и лично. Обобщението за невинността на телевизията вкарва журналистите в игра, която самите те твърдят , че не познават, но ги прави да изглеждат в очите на зрителя като служители, а не като журналисти.

Освен това щеше да е добре яростта, с която реагират на един не особено “опасен” чиновник, да им служи за оръжие и в други случаи. Защото шефът на филмовия център, отчасти и поради не особено достоверната си контраатака, е “лесна плячка”.

Да, факт е, че министърът на културата Вежди Рашидов, когото помним от прословутия банкет на “Мултигруп” с печените прасета по масите насред кризата от времето на Жан Виденов, явно обича светския живот. Той е по-едрата мишена на разследването в случая. Заслужава си да даде някои отговори за пътешествието до Венеция в компанията на 40 души делегация (в която са присъствали и любими на публиката български актьори – ами да , поканени са, но не са държавни чиновници, които трябва да внимават кой им плаща банкетите). Това е част от нашата действителност, само че нетърпимостта към нея не надскача нивото на Вежди. Не е много голям този бунт – не е като да предизвикаш праведния гняв на правоверните ( “Нерде Рушди, нерде Вежди”)

Да припомня, че по повод връчването на награда за мотоциклетизъм (!) министърът на вътрешните работи Румен Петков беше завел в Монако делегация, включваща министъра на вътрешните работи Румен Петков, министрите на отбраната Веселин Близнаков, на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов, заместник-министърът на финансите Кирил Ананиев, главният секретар на МВР Валентин Петков, съпруги, областни управители и кметове на общини, а председателят на ДАМС Весела Лечева. Когато (все пак) гръмна скандалът се оказа, че разходите по разходката били платени от федерацията по мотоциклетизъм, а пък министър Петков дори си бил платил от джоба обратния билет, защото трябвало да бърза да се върне и да приеме оставката на главни секретар на МВР.

По груби изчисления монакският престой е струвал на БФМ над 120 000 евро. Такъв приблизително е годишният бюджет на една средно голяма федерация – по гимнастика например, написа на 2 януари 2008 г. в. “Капитал” в статия, илюстрирана със снимка, на която срещу принц Албер се усмихва Ирина Бокова – още в качеството си на кандидат за шефския пост в ЮНЕСКО.

А какво да кажем за прахосническата практика на президента Първанов, който облита континенти и екзотични държави на другия край на планетата ( с нулев ефект за държавата ни) със свита от свои близки кметове, бизнесмени и медийни босове? И ако тази летяща софра е твърде интимна за проникване, нима е трудно да се прозре и анализира апетитът на Първанов да обикаля с кортежа си българските населени места с очевидната цел да си гради политическия проект под прикритието на “държавническия” си интерес към православни годишнини и измислени исторически поводи?!

Тъй че филмът с нагласените поводи за разходки на държавни шефове сме го гледали много пъти, но се боя, че провинението на Вежди и компания далеч не е сред най-ярките произведения на този жанр. Тъкмо поради това ми се щеше, когато го прожектират ( пак ще кажа – основателно, по мое мнение), да насочат прожекторите и към удобно спотаилите се в президентската ложа герои. Само че за тази цел силите на отделни журналисти, били те и храбри, няма да стигнат – иска се санкцията на самата телевизия, ако тя е наистина автентичен играч на терена на журналистиката, а не е наистина поредният лобист за или против определени интереси.

От: http://ivo.bg/