Русия постигна целта си за почти равно участие в "Белене"

България и Русия остават основни играчи в проекта АЕЦ "Белене", според подписания във вторник меморандум за създаване на проектна компания за изграждане на централата.

Първоначално българската държавна компания НЕК ще има 51%, а Русия – 47%. Обявените часове по-рано европейски инвеститори – френската технологична компания "Алтран" (Altran) и водещата финландска компания "Фортум" (Fortum Corporation) получават по 1 процент, като делът на "Фортум" може да нарасне до 25%, а каквото остане, ще е за Русия, заяви министърът на икономиката Трайчо Трайков.

Под меморандума подписи положиха изпълнителният директор на НЕК Красимир Първанов и шефът на "Росатом" Сергей Кириенко, а Трайков благодари на "Росатом", че са приели документът да бъде публичен, без клауза за конфиденциалност.

Това стана след среща на Кириенко с премиера Бойко Борисов в София, близо две седмици след посещението на руския премиер Владимир Путин.
 

Намерението си подобен обвързващ документ Кириенко обяви още при пристигането си във вторник, малко след като Бойко Борисов дръпна емоционална реч, заплашвайки, че няма да преговаря с руснаците, ако не се извинят публично и признаят, че са сгрешили с цената на проекта.

Кириенко не поднесе извинение, но поясни, че предложената през 2006 г. цена от 3.997 млрд. евро е била към онзи момент и после са допуснали грешка с неяснотите по оскъпяването на проекта.

Основните разногласия между България и Русия през последните две години бяха за цената, която по последните изчисления на "Росатом" не трябва да е под 6.4 млрд. евро, а според София – не повече от 5 млрд. евро, от които тя не смята да плати нито лев.

В крайна сметка в меморандума цената е фиксирана на 6.298 млрд. евро, като България ще търси допълнителна възможност за намаляването й.

Според Трайков подписаният документ "е начин да не отстъпваме принципно от позициите си".

Шефът на "Росатом" каза, че крайната цена ще бъде определена от бъдещите инвеститори – участници в проектната компания, след като България и Русия не могат да се споразумеят за нея. Евентуалните бъдещи акционери ще направят съвместно с наетия от "Българския енергиен холдинг" консултант съвместна оценка на направените от НЕК към момента инвестиции.

Кириенко обеща цените на тока от АЕЦ "Белене", която ще се изгражда по руска технология, да не натоварват българския потребител. В същото време НЕК ще се ангажира с дългосрочното изкупуване на електроенергията от бъдещата централа.

Очаква се проектната компания да бъде формирана до четири месеца, а след това още 6 месеца да се преговаря с изпълнителя на проекта за крайната цена на основния договор.

“Септември или октомври догодина ще може да бъде излят първият бетон на централата. По този начин през 2016 г. първият блок на АЕЦ Белене” ще бъде готов и ще може да продава ток без никакви допълнителни условия“, каза Кириенко.

Проектната компания ще продължи да търси европейски инвеститори. Киренко съобщи, че днес три компании са задействали вътрешна процедура по одобряване от ръководствата им на тяхно евентуално участие в проекта. Според неофициална информация сред тях е германската RWE, която в края на 2008 г. бе избрана за стратегически инвеститор в проекта с дял от 49 на сто, но миналия октомври се оттегли от проекта.

Очаква се Сърбия в скоро време да поиска 5 процента, каза шефът на НЕК. По думите му НЕК ще държи на минимум 20 процента, но ако се окаже, че липсва очакваният инвеститорски интерес, ще покрие финансирането за 51 процента от проекта чрез кредити. Това противоречи на заканите на премиера да не се отпускат държавни пари за АЕЦ-а.

Русия щяла да поеме финансовия риск, като плаща на своите партньори в строителството съобразно инфлацията при фиксирана предварително крайна цена. Кириенко обаче уточни, че подписаният меморандум не обезпечава напълно реализацията на проекта и тепърва предстоят много трудни преговори с инвеститорите.

Шефът на "Росатом" отбеляза, че в понеделник, ден преди да пристигне в София, са водени дълги разговори по детайлите на сделката. Това изглежда странно на фона на "представлението", което устрои Бойко Борисов пред медиите преди срещата с шефа на "Росатом".

Руснаците да кажат, че са скрили цената, иначе проектът няма да мръдне

Искам днес от "Росатом" да кажат публично и ясно, че, когато са подписвали договора за строежа на АЕЦ "Белене", са скрили цената на проекта в инфлационния индекс, заяви Борисов във вторник сутринта. Той поиска от руснаците извинение, че са ни излъгали. "Ако продължават да шикалкавят, проектът няма да мръдне, така както всъщност не е мръднал от 2006 г", каза премиерът, който отново се закани, че от българския бюджет няма да излезе нито лев за централата.

Ако проектът е хубав, да се намери финансиране, заяви още той.

"Сядам да преговарям, ако Кириенко каже: това беше грешка, ние сме съучастници в тази грешка, обявихме на българското общество 4 млрд. при положение, че знаем, че тя е над 6 млрд. и сега ние сме готови да участваме, признавайки пред обществото грешката си, която сме сътворили и да гарантираме с пари построяването на централата””, обясни министър-председателят.

Борисов обвини президента Георги Първанов и правителството на Станишев, че с подписването на договорите за АЕЦ "Белене" и "Южен поток" са си направили пиар акция, "а сега Бойко да им бере ядовете".

Целта беше Станишев да си направи трета първа копка на "Белене", за да спечели Северна България за изборите, а Първанов да се похвали с "Големия шлем", заяви Борисов.

Колкото до въпроса дали днес ще има преговори за АЕЦ "Белене", премиерът отговори: "Ще има, ако г-н Кириенко излезе и каже: "Ние бяхме съучастници на Първанов в обявяването на четири милиарда... Аз съм убеден, че г-н Кириенко ще бъде доблестен, ще си признае грешката. Нека сложим днес картите на масата", призова Борисов, продължавайки да демонстрира "мускули" на руснаците.

Миналата седмица, когато Кириенко каза, че "Росатом" не приемат цена под 6.4 млрд. евро за "Белене", Борисов отвърна, че колкото повече му поставят ултиматуми, толкова повече се втвърдява.

Първоначалният договор с "Атомстройекспорт" бе подписан през декември 2006 г., след като компанията спечели обявения от правителството търг с цена от 3.997 млрд. евро. На 18 януари 2008 г. по време на визитата на тогавашният президент на Русия Владимир Путин отново бяха подписани споразумения за ядрения проект, газопровода "Южен поток" и петролопровода "Бургас-Александруполис", обявени от колегата му Георги Първанов за "Голям шлем" за България.

"Не е едно и също дали оскъпяването ще е с 500 млн. евро или с 2.4 млрд. евро. Мен ме дебнете на всяко кьоше, а на Първанов не му задавате въпроса как договори "Белене" и дали 2 млрд. евро са разлика за него. Питайте Първанов колко според него трябва да е инфлационният индекс", обърна се премиерът към журналистите и ги призова да му помогнат за преговорите с руснаците.

"Росатом": През 2006 г. се очакваше България да финансира 51%

Шефът на "Росатом" отказа да коментира искането за извинение. Той посочи, че в Русия не смятат да търсят виновен за сегашната ситуация, а да се реши какво да се прави.

Той все пак призна за обща грешка, че не е договорен навреме инфлационният индекс че са допуснати различни варианти на оскъпяване.

При провеждането на търга за централата през 2006 г. се очакваше, че българското правителство ще държи 51 на сто от нея и при това условие се съгласихме да участваме, сега ние разбираме позицията, че страната няма да отдели бюджетни средства, но през 2006 г. това беше цената на АЕЦ "Белене", каза Кириенко пред журналисти.

"На всички беше ясно и бе подписано допълнително споразумение, че цената естествено, трябва да се промени до 2015 г.", каза шефът на "Росатом".

"Кажете кой от вас би се съгласил през 2016 г. да работи със заплатата си от 2006 г.", обърна се той към медиите. "Такива луди няма нито сред българските компании, нито сред френските и германските подизпълнители", допълни той. По думите му затова "Арева" и "Сименс" (подизпълнители по договор на проекта- бел. авт.) не искат да работят с фиксирани цени и затова работят с инфлационни индекси.

"Все пак тогава бе допусната грешка от всички, включително и от нас, когато бяха допуснати различни варианти за изчисляване на оскъпяването (българска, руска и европейската инфлация – бел. авт.), коментира Кириенко. "Естествено българските компании искат да е по българската инфлация, но имаме и доставчици от други страни", коментира той.

"Сега всеки може да сложи различни сметки на масата – някой да каже, че струва 5 млрд. евро и той ще има своите разчети, онзи който ще каже, че цената е 10 млрд. евро също може да извади разчети, доказващи такава инфлация", допълни Кириенко

По думите му в момента сме в ситуация, в която България не иска да има 51% в проекта, парите трябва да даде някой друг, но в същото време не сме се разбрали за оскъпяването.

"Ако се развеждаме, ще е без да се бием за посудата"

"При това положение може да се ругаем до безкрай, но трябва да разработим вариант, който да предлага честно решение", заяви Кириенко.

Според него единият вариант е да се спре проектът, което е "лошо, но възможно решение". За Русия това ще означава загуба на време и средства, а и ще претендира за компенсации. България пък щяла да изгуби предимството си на износител на електроенергия в региона, тъй като няма да има втора ядрена централа, а други страни ще пуснат свои.

"Въобще не искам да си мисля за спиране на проекта, но е възможно решение. Но ако се стигне до тази ситуация, разводът ще се проведе прилично, без да се бием за посудата", каза Кириенко.

Часове преди тържественото подписване той изтъкна, че най-разумният вариант е България да създаде проектна компания, в която да отчете направените към момента от НЕК инвестиции и да си определи дял, а за другата част да обяви търг.

"Още днес сме готови да вземем например 40 на сто от проекта, а правителството да си запази 51%, а когато мине кризата, да реши какво да прави", заяви отново шефът на "Росатом", която още миналия декември обяви готовността си да даде 2 млрд. евро за атомната си централа в България.

Трайчо Трайков обяви дългоочакваните имена на европейските инвеститори – финландската "Фортум", с която немската RWE преговаряше за включване в спечеления 49-процентен дял в АЕЦ "Белене" и която управлява строената по руска технология АЕЦ "Ловииза", и френската "Алтран", която е европейски лидер в ядрените иновации, технологиите и оборудване. И двете компании обаче обявиха, че основно искат да подпомагат проекта с ноу хау.

"Правим прогрес по отношение на някои от принципите за финансиране, на създаването на проектна компания, в която руската страна би могла да участва заедно с българската, като при това НЕК през цялото време запазва мажоритарен дял, а “Росатом” финансира строителството и затова си даваме срок от поне три месеца заедно с “Росатом” да намерим решение по всички отворени теми, включително и по цената", каза енергийният министър.

Той коментира, че ако се стигне до развод с руснаците, той ще е цивилизован, но се надява да не се стигне дотам, предвид вложените усилия и време.

Борисов откри международен енергиен форум "Енергетика без граници", пред който пък председателят на парламентарната комисия по икономика, енергетиката и туризъм Мартин Димитров заяви, че енергийната политика на страната от години се провежда на парче без ясна стратегия, приета от парламента.

И Димитров, и Борисов заявиха, че страната ни няма достатъчно средства, за да реализира всички набелязани енергийни проекти.

"Докога ще търпим огромните загуби в енергетиката при производството, преноса и разпределението на енергията у нас. В момента енергетиката ни е като каца с два-три големи теча, а ние съсредоточаваме усилия в това да наливаме все по-големи количества в нея", каза Димитров. Според него правителството трябва да съсредоточи усилията си в енергийната ефективност.