АЕЦ "Белене": с какво обвързва необвързващият меморандум?

А какви общи действия набелязаха енергийните министри от региона така и не стана ясно.

Тон даде премиерът Бойко Борисов, който във вторник сутринта първо нахока руснаците, че да скрили истинската цена на ядрената централа, а после поиска да не шикалкавят и да се извинят, иначе преговори няма да има.

След него се появи Сергей Кириенко, президент на “Росатом“, собственик на избраната за изпълнител на строежа “Атомстройекспорт“. Без да коментира поисканото извинение, той се впусна в 15-минутен монолог с ретроспективни обяснения по хода на проекта и някак между тях “призна“, че “всички, включително ние“ са допуснали грешки – най-вече при определянето на цената за оскъпяване на централата (от 500 млн. евро до 2.4 млрд. евро).

Въпросът дали грешката е "вярна" надвисна със страшна сила, както и догадките дали Борисов все пак ще се види с Кириенко, след като преди това обясни, че няма предвидена такава среща и ще открива пътен възел в другия край на България.

В този момент министър Трайчо Трайков дойде с новината за двама европейски инвеститори, проявили интерес към АЕЦ "Белене". Няколко часа по-късно се разбра, че финландският ядрен оператор “Фортум“ и френската инженерингова компания “Алтран“ всъщност са заявили участие от по символичния 1 процент в проектната компания за АЕЦ "Белене".

Както винаги "услужливи", руски медии съобщиха, че европейските инвеститори са осигурени от “Росатом“, която ще продължи да “доставя“ още акционери в проекта "Белене".

Русия "отстъпила", за да не изтърве стратегически пазар

В ранния следобед журналистическото стълпотворение се премести пред сградата на Министерския съвет, където Кириенко отиде да се среща с Бойко Борисов. След около 45 минути Кириенко излезе и обяви какво и как точно ще се случи с проекта "Белене", както и че до края на деня ще бъде подписан меморандум за създаване на проектна компания.

Тържествената финална развръзка по подписването на документа се състоя отново на територията на международната енергийна конференция в хотел "Кемпински", като очакванията бяха тя да бъде удостоена от премиера Борисов. Но след като около два часа “пътува в задръстването“, според обясненията на различните ведомствени пресслужби, гардовете от НСО си тръгнаха и парафирането на документа стана без него.

Първите новини за събитието в българските медии бяха, че България и Русия са намерили компромис за АЕЦ "Белене", че централата все пак ще я има, че Европа/западни компании влизат в проекта, задвижен от Москва.

Според руското издание "РБК Дейли", Русия и България май са разрешили всички противоречия във връзка с АЕЦ "Белене". "Росатом" заяви, че е готова да построи централата за 6. 4 милиарда евро - цена, която е приемлива за България, пише бизнесизданието, независимо, че Борисов проглуши ушите на всички да обяснява как тази цена не го устройва.

"Основната причина за отстъпките, направени от "Росатом" на България, е стремежът на руската компания да не изтърве стратегическите за нея пазари в Източна Европа и Азия и да не пусне там японски и американски фирми", обяснява руският аналитик Андрей Рожков, цитиран от "РБК Дейли" в сряда. Ако проектната компания срещне проблеми с привличането на инвестиции, "Росатом" е готова сама да финансира строителството, посочва "РБК дейли". Кириенко е цитиран да казва, че гаранцията за работа на централата е 60 години, през които Русия ще осигурява ядрено гориво и поема ангажимента да го преработва (независимо, че това би противоречало на новите изисквания, подготвяни от ЕК – бел. ред.).

С какво обвързва необвързващият меморандум?

След подписването на меморандума обаче министър Трайков побърза да поясни, че това не е обвързващ документ.

Българското правителство вероятно разчита да спечели още 10 месеца (колкото е срокът на действие на компанията, която трябва да се учреди до 4 месеца) в протакане на преговорите.

В същото време обаче Москва държи в ръцете си още един официален документ, скрепен с подписа на настоящия шеф на държавната НЕК, задължаващ българските власти да продължат работата по проекта.

Което не е малко, като се има предвид, че в меморандума най-общо залегнаха условията, които руснаците предлагаха още след като София замрази проекта миналата година - Русия да поеме финансирането на строежа и съответно акционерен дял не по-малък 40%, както и търсенето на западни инвеститори, които да легитимират проекта като "европейски".

До този момент България успя да привлече Сърбия (която все пак е "западен" съсед).

“Това е начин да не отстъпваме принципно от позициите си", коментира министър Трайков.

"Меморандумът не обезпечава напълно реализацията на проекта и трябват още много преговори“, заяви от своя страна Кириенко.

Преговорите ще са основно за цената, която, макар и с фиксиран таван от 6.298 млрд. евро подлежи на обсъждане и желанието на България е да я намали.

Кириенко обаче излезе с логичния пазарен аргумент, че цената ще се определи от бъдещите инвеститори. Засега по документи най-големият инвеститор трябва да е НЕК, която държи 51% от проекта, но пък Борисов вече обяви, че държавата няма да даде и един лев за АЕЦ "Белене". Следващият по размер и засега единствен сигурен инвеститор е Русия, която определи цената на проекта и каза, че ще го финансира на свой риск.

Надеждите са, че “Фортум“ и “Алтран“ ще повлекат крак със своя един процент и други западни компании ще поискат да влязат в проекта.

Категорично знам, че "Сименс" ще се включат

"Категорично знаем и от "Сименс", че март-април, след като им приключат съдебните процеси с "Арева", ще се включат в проекта“, съобщи в сряда сутринта пред Нова телевизия премиерът Бойко Борисов.

Немската “Сименс“ и френската “Арева“ са основните подизпълнители на “Атомстройекспрот“ за строежа на АЕЦ “Белене“. Двете компании до скоро играеха съвместно на ядрения пазар, но “Сименс“ разтрогна сътрудничеството с французите, за да направи обща компания с “Росатом“ в областта на атомната енергетика. Така включването на немската компания пак ще е по руска схема, като засега не е известно какво дялово участие ще заяви.

Шефът на “Росатом“ обяви, че още 3-5 европейски уважавани енергийни компании искат да участват в проекта.

Шефът на НЕК Красимир Първанов твърди, че сред потенциалните нови акционери има и компании, което вече са участвали в търга за стратегически инвеститор. Той бе спечелен от германската RWE през 2008 г., но концернът се отказа от 49-процентния си дял в централата година по-късно.

Кой плаща в крайна сметка?

Изявленията за разпределението на капитала в бъдещата проектна компания се покриват засега само в частта, че НЕК си запазва 51 на сто, а включването на нови акционери ще е за сметка на сега полагащите се на руснаците 47 на сто.

Задържането на мажоритарното държавно участие, което означава осигуряване на съответния процент финансиране, противоречи на думите на Трайков и на финансовия министър Симеон Дянков от последната една година, че страната ни няма пари за АЕЦ “Белене“ и е достатъчно тя да има 20-25 на сто от централата.

НЕК, която има доста сериозни дългове по кредити и към доставчици, няма много възможности за нови заеми, но шефът й Красимир Първанов не видя проблем да ползва пари на вересия от “Росатом“.

Такова финансиране постоянно се предлага от руснаците, които и във вторник отново обявиха готовността си за гарантират изцяло средствата за изграждането дори на цялата централа, както и станат неин основен собственик, отчитайки обаче, че това е неприемливо за България.

Многобройните приказки около цената на АЕЦ "Белене" засега заобикалят основния въпрос – дали проектът ще е рентабилен. И дали всъщност българските потребители няма да плащат "поетия" от Москва финансов риск, след като държавната НЕК бъде задължена с дългосрочни договори да изкупува тока от АЕЦ "Белене".

От: http://mediapool.bg/