Свободата днес и тук 10 Декември 2022  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Кой каза "мяу"?

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Валерия Новодворская

 

Превод: Павел Б. Николов
 


 

Юбилеят премина по-скоро незабелязано. На 28 ноември, в деня, в който се е родил Фридрих Енгелс (190 години нали са), се събраха все пак по всички континенти комунисти, социалисти и неомарксисти, пиха за здравето на своя патриарх и за пореден път проклеха буржоата, експлоататорите, глобалистите и американския империализъм.
 

Как е попаднал в една такава компания този весел журналист, добър човек, блестящ франт, син на буржоа и самият той буржоа, притежаващ малък капитал, който на въпроса в една анкета: „Вашата представа за щастието“ отговаря – вино „Шато Марго“ от 1848 година? Не се ли е отнесла прекалено сурово съдбата с този шегаджия и фейлетонист, който громял бойко в своите статии клерикалите, тираните и митическия за нас Дюринг? Нали имаше марксизъм-ленинизъм, нямаше „енгелизъм“, а красивият профил на Енгелс попадна на ужасния барелеф, където освен неговия приятел Маркс се вижда и зловещият лик на Ленин. Почти „тройка“! И гражданите на Черноморск, сиреч на Одеса (у Илф и Петров), по всеки неприятен повод възкликват: „Ама че са я забъркали тези Маркс и Енгелс!“ Но съдът на историята, както винаги, е справедлив.
 

Напразно бащата на Енгелс е взел сина си от гимназията. Напразно го е изпратил в Англия да учи търговия, а не в историческия факултет на някой университет. Първо, в Англия младият Енгелс се срещнал с чартистите (пак добре, че не е било с лудитите!), а второ, ако знаеше историята, ниското заплащане на труда в тогавашната промишленост може би нямаше да го доведе до такива опасни проекти като „Комунистически съюз“ (1847 г.), „Манифест на комунстическата партия“ ( 1848 г.) и I Интернационал (1864 г.). Всяка утопия, дори и най-благородната (което Енгелс е трябвало да знае) още на книга се превръща в казарма, че и в концлагер. У Томас Мор един комплект дрехи се дават по норма за няколко години, у Кампанела гражданите са задължени да убиват с камъни престъпниците и да се женят по избор на старейшините, у Платон от държавата се гонят всички поети и съществува желязна завеса (в чужбина се пускат хора само над 50 години, за да не позорят „туристите“ страната си със своето лекомислено поведение).
 

Маркс и Енгелс, ученият и публицистът, били нонконформисти, презирали еснафите и филистерите, спорели много, шегували се много, разигравали със своя манифест обществеността, живеели ту в Англия, ту в Белгия, ту в Швейцария, ту в Германия и нито един ден не били арестувани. Енгел освен това не изпитвал нужда от парични средства, дори подхвърлял пари на Маркс. Докато били живи, не им се налагало да отговарят за нищо. Но всички утописти носят историческа отговорност за своите удавници. Ние се родихме в подводно царство – СССР, и си имаме свои сметки за уреждане с утопистите. Енгелс (заедно с Маркс) е казал първи тези няколко „мяу“: „социалистическа революция“, „комунизъм“, „диктатура на пролетариата“. Енгелс бил изобщо добър популяризатор, той измислял термини, разпространявал нашироко разработките на своя приятел Маркс, които без неговата помощ можело и да не достигнат до некомпетентната публика. За всичко това не се налагало да плащат. Англия още по това време била на висота, от Темза не екстрадирали и пруското правителство не получило Маркс и Енгелс. А тънките струйки кръв вече се стичали: Елберфелдското въстание в Баден, Парижката комуна… И във всичко това взели участие двамата весели интелектуалци – Маркс и Енгелс, а гибелта на парижките комунари лежи точно на тяхната съвест.
 

Фридрих Енгелс умрял в своята мека постеля, като доживял до старост, през 1895 година, а 22 години по-късно в далечна Русия кръвта вече потекла като река. Пиер Беранже не е прав: да навееш на човечеството „златен сън“, не е „чест за безумеца“, а криминално престъпление. Социалните наркотици са по-опасни от химическите и историята справедливо наказва за тяхното изготвяне и разпространение.
 


 

----------------------------------
 


 

1. Заглавие на популярен преди време руски мултипликационен филм.
 

Блогът на Павел Б. Николов - http://pavelnik.blogspot.com/


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional