Демонтажът на лъжата минава през нейния паметник

Демонтажът на лъжата минава през нейния паметник

КАТО ЧЛЕН НА ИЦИАТИВНИЯ КОМИТЕТ ЗА ДЕМОНТИРАНЕ НА ПАМЕТНИКА НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ В СОФИЯ ВИ ИНФОРМИРАМ ЗА ВРЪЧЕНИТЕ ОТ НАС НОВИ ДВЕ ПИСМА ( СЛЕД КАТО ВЕЧЕ ВНЕСОХМЕ ИСКАНЕ ДО МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА ВЕЖДУ РАШИДОВ ДА ПРИЮТИ ПАМЕТНИКА В НОВИЯ МУЗЕЙ НА КОМУНИЗМА).

В петък, 10 декември 2010 г. от наше име и от името на участниците в подписката, внесохме следното писмо в посолството на Руската федерация в София:

“До Негово Превъзходителство
г-н Юрий Исаков,
извънреден и пълномощен посланик на
Руската федерация в Република България

ОБРЪЩЕНИЕ НА ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ ОТНОСНО ДЕМОНТИРАНЕТО НА ПАМЕТНИКА НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ В СОФИЯ
Ваше Превъзходителство,
Бихме искаме преди всичко да поздравим във Ваше лице руския народ и неговото политическо представителство за доблестта да бъде призната официално вината на сталинисткия режим за масовото убийство на поляците в Катин, извършено през 1939 г. С решението си да признае това руската държавна Дума показа на 26 ноември тази година, че руският народ наистина има силата да се изправи срещу несправедливостта и да превъзмогне една от най-болезнените страници от собствената си история.
Със съжаление признаваме, че в това отношение Република България изостава по пътя на собствената си демократизация. Независимо от присъединяването на нашата страна към международни организации, осъдили теорията и практиката на комунистическата диктатура; независимо от официалния български подпис под съответните документи, удостоверяващи процеса на декомунизация, на практика у нас няма ясен знак за освобождаване от знаците и символите на собственото ни минало, заклеймено само на теория, но не и така категорично, както направихте вие в Русия с акта на висшия законодателен орган на Руската федерация, за което още веднъж искрено ви поздравяваме.
Виновниците за това изоставане на България се крият зад презумпцията, че Русия стои на пътя ни, защото не би допуснала да се разпоредим с изпращането на съветската символика в музея на комунизма. Нима? Решението на руската Дума от 26 ноември 2010 г. показва несъстоятелността на внушението, че съвременна Русия е защитник на комунистическото наследство.
В българската история граждани пишат не за първи път писмо до руски посланик с надежда за разбиране и подкрепа. Не се приравняваме към великите ни предци от времето на българското Възраждане, но държим да подчертаем, че правим това, движени единствено от подобни безкористни и патриотични подбуди, мотивирали някога българите да започнат кореспонденция с тогавашния посланик на Русия в Цариград граф Н. П. Игнатиев, чието име и днес е записано със златни букви в паметта на признателния за освобождението от турско робство български народ.
Позволяваме си тази препратка към историята заради очевидния факт, че тъкмо тълкуванието на историята е свързано с нашата дейност. Според нас историята се интерпретира твърде превратно по отношение на топонимите на държавата СССР, демонтирана от Русия на собствената й територия, която обаче е съхранила у нас непокътнати монументалните си белези.
Както знаете, България е единствената европейска държава, посрещнала мирно Съветската армия на своя територия по решение на правителството си в края на Втората световна война. В неутрална България НЕ Е БИЛ УБИТ нито един съветски войник. Дълги години този факт беше предмет на особена гордост, изтъкван като доказателство за дружбата между нашите народи. Парадоксално е, че тъкмо в наше време, когато имаме свободата да говорим истината, точно тази истина изведнъж изчезна от официалните речи и заявления, в които се говори за близостта между Русия и България. До такава степен, че много българи, а сигурни сме – и руснаци също, просто не познават тези реалности.
Парадоксално е също на пръв поглед, но премахването на топоними, които всъщност декларират само и единствено подкрепата за комунистическата идеология, наложена като господстваща на България от СССР, би направило по-известен от всякога жестът на миролюбие от септември 1944 г. Хората у нас, у вас и по света ще чуят за него както никога досега. Нима това няма да е принос към стремежа ни към поддържане и развиване на добрите ни отношения като илюстрация за онази особеност в тях, която ни различава от другите народи?!
Ваше Превъзходителство,
Нашето желание да се освободим от лъжата и да съобщим на себе си и света, че България единствена в Европа е посрещнала мирно съветската армия, няма нищо общо с някаква “русофобия”. Тъкмо обратното: както изрично се подчертава в договора между нашите две страни от 4 август 1992 г. ние трябва да отчитаме новите реалности в Европа и света. Има ли по релефна нова реалност от провала на комунизма и демонтирането на СССР от самата Русия? Съсредоточили сме усилията си върху паметника на съветската армия, който настояваме да бъде демонтиран и изпратен в музея, защото там е мястото на лъжата, че комунизмът ни е донесъл свобода.
Ние правим разлика между съветската символика и свързаните с Русия знаци на уважение към общата ни история. В споменатия договор, в точка 14, се говори за осигуряване на достъп до военни гробища и костници. Паметникът, за чието демонтиране настояваме, не е нито едното, нито другото. А и достъпът до него няма да е ограничен, ако бъде преместен от центъра на столицата на европейска България.
Ние, както и огромното мнозинство от българския народ, не поставяме под съмнение костници и гробове – най-малкото пък на руски войни, загинали тук и заради нас. Нещо повече, каквито и интерпретации да битуват например за костницата в квартал “Лозенец” в София, ние не оспорваме правото й на съществуване заради паметта на погребаните – независимо, че очевидно не са убити на българска територия. С това искаме да покажем разграничаването на казуса с паметника на Съветската армия, който рекламира банкрутиралата в световен мащаб идеология на сталинизма.
Разбира се, съществува вероятност залегналият в двустранния договор ангажимент на България към културните и исторически ценности на Русия у нас да бъде използван КОНЮНКТУРНО за ПРОДЪЛЖАВАЩО съхраняване на сталинисткия паметник в центъра на София. Такова тълкувание обаче не само би било исторически невярно, поради липсата на основание за паметник на съветската армия, миролюбиво посрещната в България, но и отстъпление от заявената вече линия на декомунизация в самата Русия. Нима тя трябва да бъде отказвана на България?

Ваше Превъзходителство,
В договора между нашите държави изрично се подчертава правото на всеки ОТ ДВАТА НАРОДА да се разпорежда със съдбата си. Тъкмо на него се позоваваме в своята инициатива И НАСТОЯВАМЕ за неговото спазване. Като отчитаме чувствителността на въпроса с демонтирането на паметника на Съветската армия за Руската федерация, оставаме с надеждата да ни подкрепите в името на общото ни бъдеще в един по-различен свят, населяван от свободни хора. Руснаците решиха да демонтират СССР и да признаят едно от най-ужасните престъпления на комунизма в гората край Катин. Ние също желаем да продължим напред като демонтираме най-големия съществуващ в България символ на комунистическата диктатура, довела до избиването без съд и присъда на хиляди българи след 1944 г., до затварянето в лагери и затвори на българи, несъгласни с комунистическия експеримент. Те със сигурност не са по-малко от поляците в Катин, а вероятно са и повече, но безименните им гробове са пръснати безпаметно из цяла България. И над това братоубийство триумфира паметникът с вдигнатия шпагин.
Паметникът на съветската армия в София разделя българския народ на палачи и жертви и отдавна е изпълнил идеологическите си задачи. Той е символ също и какви не бива да бъдат българо-руските отношения, и от преместването на паметника в музей ще спечели в бъдеще несъмнено онази ненакърнима от вековете братска близост на българския и руския народ. Президентът на Руската федерация Дмитрий Медведев не само недвусмислено осъди съветското минало, но и със загриженост говори за необходимостта от руска модернизация. Премахмането на паметника е макар и малка стъпка напред по пътя КЪМ НОВИ РУСКО-БЪЛГАРСКИ ОТНОШЕНИЯ. Нека я извървим заедно – и българският, и руският НАРОД заслужават това.

С уважение,

Инициативен комитет за демонтиране паметника на съветската армия в София”

Ден преди това, на 8 декември, депозирахме в деловодството на Столичната община следното:

И С К А Н Е

от:

1. Валентина Маринова

2. Алдин Алдинов

3. Валери Велев

4. Иво Инджев

5. Петър Величков

6. Стоян Дерменджиев,

ОТНОСНО: ИЗПЪЛНЕНИЕ на решение № 2, т.2 по протокол № 24 на Столичния общински съвет от 18. 03. 1993 г. ЗА ДЕМОНТИРАНЕ на скулптурните фигури и барелефи от ПАМЕТНИКА НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ В СОФИЯ

УВАЖАЕМА Г-ЖО ФАНДЪКОВА,
Решение № 2, т.2 по протокол № 24 на Столичния общински съвет от 18. 03. 1993 г. гласи: „Възлага на кмета на Столична голяма община в срок до 01. 05.1993 г. да проведе необходимите процедури за демонтаж на скулптурните фигури и барелефи от паметника на съветската армия ”. До момента решението на СОС не е отменено, като в същото време и НЕ е приведено в изпълнение от кмета на Столична община.
Като граждани, пряко заинтересувани от демонтирането на паметника на съветската армия, видно и от изложените по-долу съображения, намираме за необяснимо и в противоречие със закона неизпълнението от страна на кмета на Столична община на това влязло в сила решение на общинския съвет, което е в нарушение на задълженията на кмета, произтичащи пряко и от разпоредбата на чл.44 ал.1 т.7 и ал.2 от ЗМСМА.
Считаме, че няма никакво основание за бездействието до момента на кмета на Столична община за изпълнението на гореспоменатото решение, поради което настояваме в най-кратък срок да бъдат предприети необходимите за неговото изпълнение правни и фактически действия, а именно – създаване на съответната организация, както и издаването на съответната заповед за това.
От 20. 09. 2010 г. започна гражданска инициатива ЗА демонтиране на „паметника” на съветската армия в София. Инициативата е организирала подписка в подкрепа на
искането на демонтиране на паметника, като до момента са ни подкрепили повече
от 1200 човека от София, страната и чужбина. Провели сме редица дискусии чрез
българските медии по темата. Направили сме контакти с различни български и
международни институции, които подкрепят инициативата ни. Ще предприемем всички законови стъпки за постигане на нашата кауза.
Този спорен паметник продължава да разделя народа ни на палачи и жертви. Той е изпълнил отдавна идеологическите си задачи и НЕдемонтирането му в
последните 21 години е позорен акт за една демократична държава, за каквато
светът приема Република България като член на Съвета на Европа, ЕС и НАТО.
Паметникът на съветската армия продължава да е символ на една лъжа, която е видна
още в надписа му: „На съветската армия освободителка – от признателния
български народ”. Смятаме, че паметникът е унизителен и уронващ националното ни достойнство символ, който няма място в центъра на столицата на България, като членка на ЕС и на НАТО. Демонтирането му ще е ясен знак за декомунизацията на страната ни.
Паметникът в България, която единствена е посрещнала мирно и без съпротива
войските на СССР в края на Втората световна война, няма аналог никъде
другаде в Европа, където съветската армия действително е водила боеве и е дала многобройни жертви. В България, неутрална държава към момента на
съветското настъпление, е имало правителствена заповед да не се стреля срещу въпросната армия, която не е дала нито една жертва на българска територия. Тези обстоятелства, драстично различни от действителността във Виена, Берлин,
Букурещ и т.н., лишават от основание самото съществуване на подобен топоним
на една чужда държава в центъра на столицата на европейска България. Но го правят единствено и само отличителен знак на натрапената ни с чужда военна сила идеология и практика, заклеймена не само от общоевропейски институции, но и отречена дори от приемниците на политиката на БКП в България в лицето на БСП.
Този паметник не е от категорията на военни гробища и костници. Още по-малко е „културна“ или „историческа ценност“ поради чисто идеологическия си характер в прослава на комунистическата диктатура, което го прави кандидат за музея на съответната епоха и абсолютно неприемлив пропаганден символ в сърцето на европейска България.
Запознати сме с отговора на кмета Стефан Софиянски на питането на групата на общинските съветници от ДСБ 9300-294/ 02. 07. 2004 по въпроса за неизпълнението на цитираното в това питане решение на СОС. В същия отговор бездействието се обосновава със спиране на демонтажните работи от Министъра на вътрешните работи. Такова разпореждане, доколкото въобще съществува и не е известно и в упражняване на какви правомощия евентуално и ездадено, нито правното му основание, не може да бъде пречка или оправдание за продължаващото и до настоящия момент незаконосъобразно непривеждане в изпълнение на влязлото в сила решение на СОС.
Кметът Стефан Софиянски цитира също така Договора за приятелски отношения и сътрудничество между Република България и Руската Федерация. Не е съобразено обаче, че същият е приложим единствено за военните гробища, костници и „исторически и културни ценности, свързани с историята и културата на Русия”, а
въпросния паметникът е топоним на една несъществуваща вече държава СССР.
От правна гледна точка, този член не засяга по никакъв начин въпросния паметник, нито е пречка за предприемането на съответните действия от страна на кмета на Столична община по организиране на изпълнението на решението на СОС.
Ние настояваме, в качеството Ви на Кмет на Столична община, да предприемете необходимите действия, като също така прецените необходимостта от извършване на предвидените в договора предварителни КОНСУЛТАЦИИ с другата
страна. Руската страна е декларирала, че няма да се намесва нито със сила, нито
със заплаха от употреба на сила.
С изпълнението на посоченото по-горе решение на СОС, ще се постигнат всички цели, мотивирали неговото приемане, включително освобождаването на центъра на столицата ни от този паметник. В допълнение на това, считаме и че същият – като най-големия символ на отречената комунистическата диктатура – не може да продължава да стои на това място. По същите съображения и мотиви се демонтираха други, по-малки подобни символи, като петолъчката над “Партийния дом“. Русия демонтира СССР, ние настояваме същото да бъде направено със символа на демонтирания СССР, който все още доминира над столицата ни.
Молим също така да имате предвид, включително при провеждането на евентуални консултации с представители на Руската федерация, че решението на СОС от 18.03.1993г. по никакъв начин не налага и не предвижда физическото унищожаване, повреждане или въобще физическото премахване и заличаване на „паметника на съветската армия”. Предприемането на действия и организирането на неговото демонтиране не изключват по никакъв начин вземането на каквито и да са мерки за неговото запазване или евентуално преместване, но на друго – определено от Вас подходящо място. Целта на решението на СОС е преди всичко този паметник да не продължава да стои на същото място в центъра на нашата столица.
Г-жо Фандъкова,
На един от страничните барелефи на монумента има знаме, на което стои надписа: „Вся власт Советом”. Давате си сметка колко нелепо е рекламирането на болшевишкия преврат днес, в 21 век, когато той е осъден не само от европейските
народи и избраните от тях институции, но и от самата съвременна Русия. И колко
още по-позорно би било спорът за този паметник да се решава в съда.

С оглед на гореизложеното,

Молим да предприемете съответните правни и фактически действния, включително издаването на заповед, с които да създадете необходимата организация за изпълнение и да изпълните предвиденото в решение № 2, т.2 по протокол № 24 на Столичния общински съвет от 18. 03. 1993 г., а именно – ДЕМОНТИРАНЕ на скулптурните фигури и барелефи от ПАМЕТНИКА НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ В СОФИЯ.

Прилагаме копие от подписката ЗА демонтиране на паметника на съветската армия в София, както и препис от решение № 2 по протокол № 24 на Столичния общински съвет от 18. 03. 1993 г.“

Срокът за отговор, който общината трябва да спази по закон, е 2 седмици.

Посолството на Руската федерация все още не е издало входящ номер на депозираното ни писмо, но то е прието от техен служител с обещанието входящият номер да ни бъде даден в понеделник, 13 декември.

С публикуването на двете писма те се превръщат в открити. Заедно с писмото до Рашидов те стават три ( засега).

Очаквайте още инициативи, защото няма да се откажем както мнозина други преди нас. Този път не могат да ни манипулират с недомлъвки, че Русия няма да допусне демонтирането на паметника заради поети от България ангажименти по съответния договор. Както е видно от него, Руската федерация няма такива правомощия на българска територия нито пък има право да употребява сила или да заплашва с такава. Въпреки това приканваме руските власти към разбиране на нашите мотиви, които нямат нищо общо с евентуално вменяване на “русофобия”.

Щом поляците можаха да се преборят руската държавна Дума официално да признае съветската вина за масовото ( уж спорно) убийство на хиляди поляци в Катин, защо ние българите да не можем да поискаме да ни се зачете безспорният факт, че тук няма нито един убит съветски войник и че това прави паметниците на съветската армия чисто идеологически топономи на отречения от самата Русия комунизъм?!

За да ни уважават, трябва преди всичко сами да имаме самоуважението на нация, готова да отстоява истината за своето минало. Изобличаването на лъжата и нейното демонтиране от фундамента на националния ни манталитет е ключът към “разгадаването” на генезиса на прословутата българска търпимост към несправедливостта, тровеща модерното развитие на страната ни. Без вярна диагноза не можем да се излекуваме.

Нашата цел е да получим не само конкретен отговор, но и да предизвикаме публична дискусия по темата, която смятаме за важно завръщане към въглените на потушения обществен разговор за миналото като първопричина за търпимостта към лъжата, настанила се удобно в управленските кресла на държавата.

Смятаме въпросният паметник за главен символ на това мирно съвместно съживуркане с измамата, която се шири в управленските кресла на държавата ни и трови съпротивителните сили на българския народ по хлъзгавия път към истинската демокрация, тласкана от стремежа към освобождаването на България от лъжата за комунизма – натрапен насила от чужда армия, но представян като “освобождение” на страната ни.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/