Имаме си и национализация

Не съм си представял, че в парламента може да има толкова безволеви и послушни депутати, които да гласуват за поредната глупост, спусната от Бойко Борисов. Без въобще да се замислят, че премиерът очевидно е некомпетентен по тези въпроси и възприема най-повърхностното и популистко решение, което синдикатите му представят. Дори когато това решение противоречи на принципите и на предизборните обещания на ГЕРБ, както и на здравия разум и на идеите и ценностите на Европейската народна партия, с която ГЕРБ иска да се асоциира. 

Все съм си мислил, че много политици са готови на всичко заради властта, но това вече надхвърля и най-лошите представи. Вдигане на облагането върху труда и други данъци, национализация, отлагане на реформи, запазване на монополи, липса на бюджетна дисциплина, раздуване на дефицити, задлъжняване и още много популизъм. Интересно е дали някой наистина вярва, че това е добрата икономическа политика, с която България ще стане богата и развита страна – или вече никой не се интересува от този въпрос?

А нивото на аргументация за национализацията е като от детската градина. Бойко Борисов твърди, че фондовете не искали и нямали пари да плащат без въобще да се запита дали това е точно така и защо. Тотю Младенов казва, че всичко е ОК, защото тристранката и фондовете се съгласили – сякаш тристранката е последна инстанция на истината (а за натиска на правителството върху фондовете да не споменаваме). А шефката на НОИ казва колко би искала да й национализират двустайния апартамент и да й дадат четиристаен, очевидно без въобще да й хрумва, че след това няма какво да попречи на държавата да национализира четиристайния й апартамент и да я настани в старчески дом – защото някой по-голям връзкар от нея може да се нуждае от четиристайния апартамент.

От: http://ikonomika.org/